Пътуване за напреднали

Уенди Симънс е американка, която пътува с лекота, с каквато повечето от нас вършат ежедневните си задачи. След като е посетила 85 държави (някои от които описани в блога ѝ за Huffington Post), тя ни разказва за своите приключения и предстоящата си книга за Северна Корея.

Би било невъзможно да изброим всички страни, които сте посетили. Как започнахте да пътувате толкова много?

Още от три или четиригодишна, когато се возех на It’s a Small World в увеселителния парк на Дисни, съм се впечатлявала силно от чуждите страни и култури. Тъй като съм родена и отгледала във Вашингтон, окръг Колумбия, израснах след дипломати и правителствени лица, което със сигурност е развило желанието ми да пътувам. Новините от света реално бяха местните новини за мен, така че винаги съм била наясно със света наоколо. Със семейството ми пътуваме откакто се помня, а и майка ми подкрепяше пътешественическия ми интерес, позволявайки ми да отида в Мексико и да живея с наше познато семейство дипломати, след това да замина за Испания, когато бях в гимназията, а вече в колежа ­­– в Япония по обменна програма. Оттам нататък, просто никога не спрях.

Образованието и професионалният Ви опит предопределили ли са този избор по някакъв начин?

Наистина го вярвам. Но съм имала и късмета да ходя на училище и да общувам с деца от цял свят: от яслата до гимназията. Възможността да разбера повече за страните им запали вроденото ми желание да пътувам.

Koи са най-впечатляващите места, които се посетили?

Често ми задават този въпрос, но за мен е невъзможно да дам отговор, защото действително се влюбвам във всяко едно място по различни причини. Пейзажът в Намибия е сред най-поразителните, които съм виждала. Светлината в далечния арктически регион на Норвегия през декември е неземна, също като Северното сияние. Хаосът, цветовете, гледките, звуците и ароматите на Индия никога няма да ми омръзнат. Влюбена съм в цялата Африка, планинските проходи в Бутан, непроходимата гора в Уганда. Наистина, бих могла да изброявам още, и още.

Попадали ли сте някога в опасни ситуации? Или можете просто да споделите с нас някоя забавна история

Пътувайки от Киншаса (в Демократична република Конго) до Бразавил (в република Конго) е пример и за двете. Това и досега си остава едно най-забавните, oбъркващи и безочливо покварени преживявания, които някога съм имала. Имиграционните разправии отнеха по два часа във всяка една от републиките, единадесет различни подкупа, с помощта на поне единадесет посредника (и поне още толкова души, които искаха да се възползват от ситуацията) за нещо, което реално беше просто петминутно пътуване с лодка по река Конго от едната столица до другата. Не бях попадала в по-хаотична, а и по- въоръжена обстановка, а това са силни думи. Беше като слаба холивудска комедия, която е толкова глупава, че чак е забавна.

Kaкъв съвет бихте дали на някой, който смята да посвети времето си на продължително пътуване?

Пътуването е нещо непредвидимо и неконтролируемо, така че трябва да реагираш на неговите несъвършенства и дразнения по различни начини. Вместо да се безпокоиш и да приемаш лично нещата, които не вървят по план,

Веднъж щом наистина осъзнаеш, че перфектното пътуване не значи, че всичко е трябва да бъде перфектно, и спреш да се притесняваш за това, което не е такова, ще се наслаждаваш повече на всичко.

Вие сте доста зает човек — бихте ли ни казали повече за останалите си професионални начинания?

Президент съм на Vendeloo, фирма за управленски консултации, както и chief brand officer на MOSCOT. Освен това се занимавам с фотография и пиша: имам блог в Huffington Post.

Как Huffington Post промени света на медиите и какво е да си част от нещо такова?

Достатъчно възрастна съм, за да помня звука на хвърления пред вратата ми вестник сутрин. Едва преди няколко години се предадох и се абонирах за дигиталното издание на New York Times, вместо да чета хартиеното. Светът на медиите е все по-дигитален, като генерираният по този начин трафик е движещата сила в потреблението на новини. Huffington post стои в самото начало на тази революция. Всеки ден бива посещаван от над 1 милион душу от цял свят. Цял живот съм била пристрастена към новините, обичам да съм наясно и със световните такива. Така че като някой, който смята себе си за гражданин на света, само можете да си представите огромната чест, която представлява за мен да бъда част от Huffington Post.

Ариана Хъфингтън — една от най-влиятелните жени в медиите — привлече вниманието към значението на баланса работа/личен живот. Какво е мнението Ви по този въпрос?

Мисля, че цялата концепция за подобен баланс е много лично решение, базирано на неизброими факти: на това къде хората се намират в живота си, удоволствието, което получават от работата си и т.н. Не трябва да има норми, които определят кое е правилно или неправилно, лошо или добро, предостатъчно или недостатъчно –– и най-важното, хората не трябва да съдят другите за решенията, които взимат. Концентрирайте се над това, което прави вас и важните за вас хора щастливи, здрави и удоволетворени. Животът е кратък. Важно е да живеем добре и да оценяваме времето, което имаме.

Как се презареждате?

Имам нужда от много време сама, това наистина ми помага – ден, прекаран у дома в слушане на музика, четене, почивка. Винаги се чувствам страхотно и след тренировка по муай тай или каране на колело.

Разбираме, че изучаването на езици е друга Ваша страст – колко сте усвоили досега?

Ха! Ужасна съм в ученето на езици, особено сега, когато съм по-стара. Когато бях млада, говорех японски и испански почти перфектно. Сега през повечето време едвам си спомням английския. Но мога да да кажа “благодаря” и да попитам къде е тоалетната на доста езици.

Вашата книга ­­­– “My Holiday in North Korea; The Funniest Worst Place on Earth”*, излиза скоро. Всички искаме да знаем повече за това място, бихте ли споделили с нас някои от нещата, които сте видели там?

Северна Корея е едно от най-трудните и странни пътувания, които съм предприемала досега.

В нея описвам Северна Корея като комбинация от Шоуто на Труман, окупирана от нацистите Германия и ситком от 50-те (без забавната част), както и нещо, което мога да определя единствено като смесица от строг тъмничен затвор, обикновен затвор и психиатрично отделение. Чувствах се като Алиса, която пада в Страната на чудесата през заешката дупка, но оттам-нататък става единствено и само още по-странно.

* “Моята ваканция в Северна Корея; най-забавното най-лошо място на Земята”

Kaкво е следващото Ви пътуване?

На 14-ти декември отивам в Чад и много се вълнувам.

Публикувано 04.11.2015