Цветана Недева

Пламък, Ножица, Хартия

Докато повечето деца играят с играчките и куклите си, Цветана Недева e вкъщи, заета с измислянето на собствени пъстри светове. Години по-късно проектите ѝ доказват, че в правилните ръце ножицата и хартията могат да правят много повече от това да разрешават спорове на детската площадка. Научете повече за нейните хартиени светове и творческия пламък, който стои зад тях.

Разкажи ни малко за себе си — детство, образование, първи стъпки в изкуството.

Родена съм в Ботевград. Там премина по-голямата част от детството ми. Като малка не обичах много-много да играя с други деца. Не разбирах игрите им, не разбирах защо искат да се преструват на големи, защо им харесва да режат косите на куклите си и да рисуват по лицата им и защо не се дразнят на мръсните си дрехи. Тогава гледах на света си като на витрина. Харесваше ми да си представям, че мога да го подредя, както аз искам, и да си остане така, колкото аз пожелая. В него овцете, които гледаха бабите и дядовците ми, ходеха с червени панделки, завързани над копитата, зайците бяха облечени с резервните рокли на куклите ми, а кокошките седяха с нас на масата и се хранеха от вилици. Децата си бяха просто деца, но винаги спретнати, които обичат да слушат приказки, да пригласят на бащиния акордеон, да носят тюлени пачки за танци, когато отиват за сладолед, и не пропускат и ден, без да погледнат към небето и да измислят история със съществата, които откриват във формите на облаците.

Между 1-ви и 4-ти клас ходех на уроци по пиано и го приемах много сериозно. В един момент обаче покрай майката на един съученик, която беше художник, реших рязко да сменя посоката, да приключа с пианото и да се занимавам с изобразително изкуство. Постепенно се насочих към модата и завърших средното си образование с тази специалност. След това ме приеха отново със същата специалност в Нов български университет, но прекъснах след първата година. В момента завършвам „Библиотечно-информационни науки“ в Софийски университет — специалност, която е много подценявана и която ми даде много. Всъщност благодарение на нея и на сина ми Кай преди няколко години създадох блога Kinderlist. Първоначалната ми идея за него беше с по няколко снимки и кратък текст да представям книгите от нашата домашна библиотека и взаимодействието ни (на мен и семейството ми) с тях.

Как би определила това, с което се занимаваш?

Като това, с което искам да се занимавам. Нещото, което мога да правя най-добре и в което вярвам, че съм наистина добра.

Как се роди любовта ти към хартиеното изкуство — винаги ли си имала интерес, или се появи с идването на децата?

Винаги съм имала интерес към него.

Като малка имах няколко панорамни книги и вярвах, че всяка от тях струва по половин царство, защото в приказките толкова струваха най-ценните неща.

Децата ми обаче бяха поводът да започна и аз да правя подобни неща. Преди не ми беше хрумвало.

Според теб нужно ли е човек да се разбира добре с децата, или да има собствени, за да може да твори за тях?

Сигурна съм, че не е нужно да има собствени. Дали трябва да се разбира с децата? Зависи в какво се състои работата му. Със сигурност трябва да бъде интересен за децата. Не да се прави на клоун или да създава абсурдни неща, за да привлича вниманието им, а непринудено да буди любопитството им, интереса им към изкуството и личността на твореца.

Откъде идва вдъхновението ти за нови творения — от ежедневието, от работата на други артисти или друго?

От ежедневието и желанието ми то да бъде като страница от книжка за половин царство. От овцете с панделки, вързани над копитата. От игрите, които бих играла.

Твоите деца също взимат участие в създаването на хартиено изкуство — как точно се включват и кое е тяхното любимо занимание?

Включват се, да. Кай обича да ми подава материалите и инструментите, за да ги разглежда и евентуално използва междувременно. Много често ме разпитва какво правя и ме пита дали искам да ми помогне, да ми покаже как той би направил дадено нещо. Пирина обича да събира изрезките, да рисува по тях и да си прави нейни инсталации. А скиците на проектите ми почти винаги се оцветяват или апликират от тях, след като съм приключила работа, и се правят на плакати за стените или картички, вместо да се приберат в архива ми.

Какви са основните стъпки в създаването на един малък хартиен свят — предварително ли измисляш тематиката и историите, или идеите се раждат на момента?

Винаги си изготвям план, преди да започна с материализирането на даден проект. Често в процеса на работа променям някои неща, но не започвам, без да знам какъв резултат искам да постигна, и без технологична карта. Опитът ме научи, че е по-добре да отделя седмица, за да помисля, и след това да седна и да създам нещото за няколко часа, отколкото да се лутам и да хабя енергия и материали в необмислени стъпки. Така работата ми върви най-гладко, постигам най-добри резултати и изпитвам най-голямо удоволствие.

Често публикуваш нови творения — как успяваш да ги съхраняваш, преизползваш ли старите материали, или всяка история започва от нулата?

Голяма част от нещата създавам за децата си и те си остават за тях като част от игрите им и дома ни. Има проекти, които съм създавала само за снимки и които след това прибирам в кашони и си ги пазя, понеже нещо ме спира да ги разваля. Някои от нещата подарявам на близки, които знам, че ще ги харесат, или на хора, които са проявили интерес към тях. Материалите, които могат да бъдат използвани от старите и вече изживели живота си проекти, ги използвам отново, да. Осъзнавам, че работата ми може да генерира много отпадъци, и се старая да не хабя напразно материали и да рециклирам каквото мога. Също така се интересувам и от произхода на нещата, които влагам в проектите си.

В днешно време дигиталните устройства заемат голяма част от ежедневието на децата. Смяташ ли, че по-аналоговите забавления като книги, списания и изобретения от хартия и подръчни материали все още представляват голям интерес за тях и могат да им бъдат полезни?

Интересите на децата зависят от родителите. Първата среда, в която попадат децата, е семейната и тя е основополагащата. Детската градина и училището единствено доразвиват това, което сме създали у дома.

Ако ние (родителите) отваряме не само Гугъл, но и книга, за да потърсим дадена информация, утре и децата ни също ще го правят.

Ако имаме желание да четем и изпитваме удоволствие от четенето, децата ни ще го забележат. Ако ние редовно им отделяме време, за да им разказваме приказки или да играем с тях, вместо да им пускаме филмчета, те ще знаят, че имат и тези възможности, и ще им харесва да ги развиват.

Ако ние им покажем как да си направят къща от кашон и изпием по един чай с тях вътре в нея, утре децата ни ще знаят какво е щастие и че няма невъзможни неща.

И въпросът не е кое е по-бързо и удобно за нас възрастните в настоящия момент и дали сме прибрали прането от простора и предали работата си в срок, а колко широк кръгозор и увереност ще дадем на децата си.

Вярвам, че през първите години от живота на децата ни е важно да им покажем с какви възможности разполагат, колко безгранично може да е въображението и че удоволствието е в това да имаш интереси, да си любопитен, да опитваш нови и нови неща, да бъдеш създател и да не се страхуваш от по-дългия път.

Има много статии по темата за полезността на аналоговите занимания и всеки може да ги прочете, за да се информира. По-важно е обаче да спрем да се оправдаваме със забързаното си ежедневие и света, в който живеем, и да обърнем внимание на истински важните неща в живота ни. Дигиталните устройства по-често са компромис, отколкото богатство. И колкото по-скоро го разберем, толкова по-щастливи ще бъдем ние със себе си, с децата си и ние и децата ни в бъдеще. И тогава ще може да поговорим и за полезността на съвременните технологии.

Според теб технологията може ли да работи в комбинация с печатните издания? Как можем да открием златната среда?

Разбира се, че може. Благодарение на съвременните технологии се дигитализират редки и ценни издания и така те могат да достигнат до много по-широка аудитория. Има моменти, в които електронните книги са по-удобни за използване от тези в класическото книжно тяло. Печатните издания обаче могат да стигнат там, където дигиталните устройства все още не могат.

Съществуват гениални панорамни издания, които вълнуват по несравним начин, и няма как да бъдат изместени от каквото и да било дигитално творение, но могат да бъдат допълнени.

И двете неща имат своите предимства и няма нужда да търсим „златна среда“. Просто не трябва да се стремим към крайностите и ще видим, че в дома ни отдавна има място и за двете.

Смяташ ли, че изцяло аналоговите забавления за деца имат бъдеще? Наблюдава ли се завръщане към тях?

Имат бъдеще, разбира се. Аз не бих казала, че е имало отдръпване от тях. По-скоро се появиха и други възможности, от които децата искат да опитат, и това е нормално.

Това да тичат свободни в планината или в парка, да събират камъчета и пръчки, да танцуват, да докосват, да рисуват и създават с ръцете си… това са най-естествените занимания за едно дете.

Те са част от неговото опознаване на света и порастване и няма как да бъдат пропуснати.

Все по-често се появяват детски книги, в които има идеи за творчески дейности или други аналогови занимания. Виждам и интереса към работилници, към профили и групи в социалните мрежи, където също се намират подобни идеи. Тези неща не се появяват случайно или защото някой е решил да прави революция в отглеждането на подрастващите в съвременния свят. Децата продължават да искат да усещат света с всичките си сетива, а родителите имат нужда от идеи за разнообразни занимания.

Какви са плановете ти за бъдещето? Някога планирала ли си събирането на творенията си в изложба, колекция или издание?

В дългосрочен план нямам конкретни цели. По-скоро идеи, за които си отделям време да мисля и мечтая, докато усетя, че са узрели, за да се случат. В момента работя по декорите за няколко витрини, които най-вероятно ще можете да видите съвсем скоро из София, и това ми носи много приятни емоции. Обичам да създавам подобни неща и имам чувството, че повече се вълнувам от творческия процес по тези проекти, отколкото какво ще правя аз по празниците.

Успоредно с това работя, колкото мога, и по един ресурс, в който съм решила да представя българската азбука чрез животински образи под формата на оригами. Подготвям също и мини вариант на моите „Диви букви“, които най-вероятно ще поставят началото и на други ресурси, които да развивам. Продължавам и с представянето на идеи за творчески занимания, вдъхновени от книги, които показвам всеки месец в литературния клуб „Големи книги за малки деца“ на изд. „Ракета“.

Творенията, които съм показала до момента, са много разнородни и не си ги представям събрани на едно място под формата на изложба или нещо подобно. От много време си мисля за създаването на книга или поредица от книги с идеи за детски работилници. Нахвърляла съм и чернови, но засега само толкова. Чакат си момента.

— — —

Няколко въпроса и към твоите деца, Кай и Пирина:

Кое е най-интересното в един малък хартиен свят?

Кай: Че всичко в него мога да измисля и направя заедно с мама.
Пирина: Че там мога да играя с моите кукли.

Кое е любимото ви изобретение на мама? А любимият герой?

Кай: Животните в рамка. (Бел. Ц.Н.: Има предвид оригамите с животински образи.)
Пирина: Къщичката за моята Мини Маус.

Кое е следващото хартиено творение, което искате да изработите с мама?

Кай: Джунгла с маймуни и динозаври, и вода с акули вътре.
Пирина: Пясък от хартия.