Култура на мита

Илюстрации на Христо Нейков

Мартин Атанасов, Мария Елинардотир и Якуб Коис са хората зад Baldur — нова издателска къща, която не само се стреми да създава красиви книги с митове и легенди, но и да развива културата за деца с помощта на талантливи илюстратори и писатели от цял свят.

Разкажете ни за досегашния си опит: откъде сте, какво сте учили, т.н.

Екипът ни се състои от трима души: поляк, българин и исландка. И тримата сме съвсем различни, що се отнася до начина, по който сме отгледани и местата, където сме отрасли, но ето че някак сме се оказали в Прага, работейки заедно.

Мария е от Рейкявик, Исландия. Родителите й се занимават с книгоиздаване, така че винаги е била заобиколена от книги, вестници и списания: печатните медии са нещо като нейна втора природа. В момента завършва магистърската си степен по фотография в Прага. Преди около пет години, по време на следването си, тя среща Мартин, българинът в екипа. Тогава той също учи фотография, а преди това графика и печат в училището за изящни изкуства в София. Неговият цялостен интерес към книгите е и основната причина да се роди Baldur.

Колкото до най-новия член в екипа — Якуб, от Полша — той просто се появи сякаш от нищото през oбщ приятел от Турция и бързо стана ясно, че се нуждаем от свежия му подход и идеи. След дипломирането си в сферата на социалните науки, започва работа като графичен дизайнер, превръщайки страстта си в професия. Той има опит в печата, както и огромен талант да открива интересни истории.

Kaк ви хрумна идеята за Baldur?

Мартин винаги е имал желанието да основе издателска къща за детски книги. След години мислене по въпроса, най-накрая решихме да превърнем идеята в реалност и изскочи въпроса каква точно да е концепцията ни. Отне няколко месеца, ако не и година, за да успеем да синхронизираме идеите и да превърнем Baldur в нещо като международна платформа за сътрудничество между писатели и илюстратори.

Kакъв е процесът на финансиране и какво предстои?

Първият ни проект за книга ­— за т.нар. исландски Yule lads, някак се превърна в нещо много голямо: и като история, и като илюстрациите, направени от Христо Нейков. Решихме да пробваме crowdfunding като начин да разберем дали хората са заинтересовани в подобен тип неща, както и за да имаме възможността да издадем книга с високо качество. Подобни начини на финансиране могат да ти покажат много за собствения ти проект и ние научихме много, благодарение на това. Страницата за събиране на средства за първия ни проект е все още активна и се надяваме, че ще се окажем с достатъчно, за да се получи една чудесна книга.

Легендата за Yule Lads е повече от интересна, бихте ли пояснили за какво точно става дума?

Това е стар исландски мит за тринайсет братя, които живеят в планината. Тринайсет дни преди Коледа, всеки един от тях слиза в селото, за да тревожи жителите му. В последните години легендата е адаптирана към западната идея за Дядо Коледа и вместо да всяват смут, носят играчки за спящите деца в нощта преди 25-ти декември. Въпреки това, оригиналният мит винаги е бил предаван на поколенията и обичан както от децата, така и от носталгично настроените възрастни.

Как се различават легендите в различните части на света, какви са наблюденията ви?

Интересното на това да събираш и четеш легенди от цял свят е, че всъщност така разбираш много за културата и манталитета на дадено място. Всяка легенда представя някакви специфични културни мотиви. Освен това намираме за интересен факта, че сравнявайки легенди от две различни държави, можеш да намериш много подобна сюжетна линия или няколко общи повтарящи се мотиви или символи. Това, разбира се, ни довежда до темата за приликите между културите. Общо взето,

Koи бяха — и все още са – любимите ви детски книги?

Якуб: Първата книга, която прочетох, беше Стефек Бурчимуха, илюстрирана версия на поема oт Мария Конопницка. Тогава бях на седем, а все още имам силен сантимент към таз книга. Друга, която трябва да спомена, е Малкият Николà, илюстрирана от Жан-Жак Семпé.

Мартин: Където бродят дивите неща, написана и илюстрирана от Морис Сендак, все още е една от любимите ми детски книги. И визуално, и като история, е просто чудесно направена, освен това е и много популярна.

Мария: За мен има само една книга, която винаги е била в съзнанието ми и на рафта ми, и това е Хелги открива света (издадена през 1976-та). Мисля, че майка ми я подари на нас, децата, след като брат ми се роди и беше кръстен Хелги.

Как избирате — и смятате да избирате занапред — илюстраторите, работещи по изданията ви?

Досега изборът винаги се е осъществявал някак сам. В случая с Yule Lads Христо, нашият илюстратор, беше чул историята и беше започнал да рисува по нея още преди да се свържем с него. Непрестанно сме в търсене на нови артисти и засега не е имало никаква видима липса на млади и талантливи хора от цял свят. Надяваме се, че с времето ще успяваме да представим добра селекция от илюстратори, които наистина се интересуват от детската тематика — това за нас е важна част от създаването на подобни книги.

Kaкво очаквате да се случи в сферата на детските книги? Сякаш в последните години изданията са все по-бутикови и изящни.

Като цяло развитието на тази сфера се движи в много посоки. Разбира се, в цялата тази съвкупност от избори, форматът все пак трябва да бъде възприеман и третиран с критичен поглед. Независимите (малки) издателски къщи и самоиздатели стават все по-важни за развитието на детските книги. В този смисъл можем да сравним книга, създадена с цел приход и лесна продукция с такава, към чиито съдържание и визуална форма е подходено с друга отговорност.

Какво следва?

Следващата стъпка за нас е да завършим издаването на първия ни проект ”The 13 brothers of Iceland”. Също така, бихме искали Baldur да бъде платформа, чиито основни цели са не само да създава детски книги, но и да развива различни форми на промотиране и изследване на културата за деца. Искаме да се концентрираме и върху организирането на фестивали, представящи различни активни личности или издателски къщи в сферата.

Публикувано 28.01.2016