Сътворението на звука

Илюстрация на Теодор Георгиев

Eва и Христо Марино са посветили живота си — и цялото внимание към детайла, на което човек е способен — на древната професия лютиерство. Направата и реставрацията на струнни инструменти в най-добрите традиции на Страдивариус (и в Кремона, неговият град) е призвание, с което малцина могат да се гордеят в наши дни. Тук можем да се запознаем с тяхната история, сама по себе си звучаща като мелодия.

Разкажете ни малко за себе си.

Христо: И двамата сме родени в Асеновград, аз — в семейство на музиканти. Затова около мен винаги е звучала класическа музика, но идеята да стана музикант никога не ме е привличала, а по-скоро обичах да рисувам. Средното си образование започнах в художествената гимназия в Казанлък (където беше първата ми по-сериозна среща с лютиерството), а после в Пловдив се дипломирах в специалност “Живопис” през 1996.

Eва: Като дете любимото ми занимание беше да рисувам, години по-късно вече посещавах курс по керамика и приложни изкуства. Учителите ми по изкуства винаги са твърдели, че имам особен талант за скулптура. Обожавах да изработвам неща с ръцете си; това беше моят начин да правя по-красив света, който ме заобикаля. През 1995 завърших училището по приложни изкуства в София със специалност „Аранжиране и пространствено оформление“. През последните си години там открих страстта си към рок музиката (не класическата: за нея все още не бях узряла) и така започнах да ходя на уроци по барабани и перкусии. Лютиерството по перфектен начин обедини интересите ми към рисуване, скулптура и музика.

Как решихте да се занимавате с лютиерство?

Христо: Искрата за моята странна професия пламна още в ранно детство с излъчването на филм за Антонио Страдивариус по телевизията — великият майстор на цигулки живял и творил в Кремона, Италия през 1644-1737.

По-късно с родителите ми открихме, че в града на Страдивариус се намира едно от малкото в Европа и света държавно училище по лютиерство: така реших да изуча този за мен изпълнен с магия занаят директно на мястото, където се е родила цигулката.

Ева: За разлика от Христо, аз открих лютиерството като професия доста по-късно, и то благодарение на него самия. Ако страстта на Христо към цигулката го е довела в Италия, то моята любов към него ми помогна да открия призванието си. Цигулката в детските ми спомени беше един странен инструмент със струни от котешки черва, чиито вълшебен звук ме изпълваше с възторг и силно любопитство. Нито за миг не съм подозирала, че някой ден ще мога да живея от това, че ще създавам същите тези цигулки, които някога предизвикваха у мен искрено детско удивление и, тогава неразбираемо, магнетично привличане.

Как се срещнахте и какво ви дава работата в тандем?

Заедно сме от 1997, но се познаваме кажи-речи от деца. Имахме сходни интереси към изкуството и музиката, и в един малък град като Асеновград хората с еднакви интереси ходят на едни и същи места. Тогава и двамата все още учехме в художествени училища и обичайните ни теми за разговор бяха около четките, боичките и платната. Обсъждахме различните техники на полагане на цвета, играта между светлина и сянка, изграждане на формата. Сега изглежда сякаш нищо не се е променило от онези години, може би само изразните средства.

Независимо от това, че работим заедно една и съща професия, двамата сме много различни като характери, оттам и често имаме гледни точки и подход на отделни етапи в работата ни. Хубаво е, че в крайна сметка всеки от нас успява да запази своята индивидуалност в подхода и работи за достигането на желаният общ краен резултат. Гледаме на различията ни като нещо позитивно; нещо което ни допълва и обогатява; като на две различни страни на едно цяло. Христо е спокоен, търпелив и традиционалист, а Ева е методична, аналитична и търсеща. В работата ни успяваме да съчетаем мъжката сила и категоричност с женската чувствителност и финес.

Популярно схващане е, че лютиерството е по-скоро “мъжка” професия. Променило ли се е то днес?

В днешно време наблюдаваме все по-голямо присъствие на жени в професии, които са общоприето “мъжки“: в това число попада и лютиерската професия. Това, а и много подобни схващания, са предубежденията, на които се натъква всеки мъж или жена в тази професия. Още от самото начало се сблъскахме и с други подобни предразсъдъци — че за да си голям майстор, трябва не само да си мъж, но и италианец, както и че цената на инструментите се измерва с името на етикета и националността ни, а не с качествата на самия инструмент.

Това силно се усещаше в работата ни с търговци на азиатския пазар: един от най-големите в света. Да сме добри в работата си в началото не беше достатъчно.

С цел да избегнем всички тези абсурдни проблеми, започнахме да подписваме инструментите си с артистичните имена Eva и Christo Marino. С времето категорично се насочихме към работа изцяло с професионални музиканти, които оценяват работата ни не по това какъв е полът и националността ни, а единствено по професионализма, който показваме и високото качество на звука на инструментите ни.

Колко свързан с музиката трябва да е добрият лютиер и самите вие свирите ли?

Важно е лютиерът да е свързан както с музиката, така и с нейните изпълнители: те са част от нашата професия и вървим заедно ръка за ръка. Ако лютиерът няма отношение към класическата музика и няма критерии за това какво е качествен звук, той не може да го търси и в своите инструменти и никога няма да го намери, защото просто не го познава.

Не е задължително лютиерът да може да свири професионално, за да бъде добър в работата си — той е на разположение на музикантите и трябва да има нужните умения, за да задоволи техните изисквания. Търпението и умението да се вслушва в това, което музикантът търси като звук — а не да налага своето собствено мнение и вкус — са много по-важни качества за един лютиер, отколкото това да може да свири. Често се сблъскваме и с онзи тип музиканти, които си мислят, че едва ли не могат да се справят по-добре от нас в работата ни.

Колко време отнеме направата на един инструмент?

За направата на една цигулка, виола или виолончело, се използват главно два вида дървета: къдрав явор и смърч.

Изработката на една цигулка или виола е много дълъг и сложен процес, който ни отнема близо 3 месеца изцяло ръчен труд; за виолончело трябва малко повече: до половин година. Появата на инструмента на бял свят не завършва със сглобяването, лакирането и опъването на струните — това е само началото на едно дълго пътешествие. На този етап инструментът все още си мисли, че е дърво и не знае, че е роден, за да създава музика. Затова пък е жива материя, която реагира мигновено на най-малката промяна в атмосферните условия като влажност, сухота на въздуха и температура. Оттук-нататък започва работата по звука и фината настройка.

Като малко дете той трябва да бъде научен да изговаря отчетливо всяка отделна нота, после отделни фрази и най-накрая цели произведения. За узряването на същинския глас на инструмента са необходими години търпелива съвместна работа: свирене от страна на музиканта и проследяване и асистенция от страна на лютиера.

Разкажете ни повече за вашите клиенти.

Клиентите ни са предимно професионални музиканти от цял свят, посветени изцяло на солистична и оркестрова кариера, както и изпълнители на камерна музика. Наши инструменти звучат от Хавайските острови до Нова Зеландия, Япония, Коста Рика, САЩ, Испания, Австрия, Италия, Великобритания, Германия, Португалия и други. В България, за съжаление, има само една единствена наша виола, която в момента свири в Софийската филхармония в талантливите ръцете на Демна Гигова, доскоро водач на виолите в оркестъра на БНР.

През 2010 съдбата ни срещна с една от живите легенди на класическата музика, маестро Бруно Джуранна, който се влюби в една от нашите виоли и я направи своя, въпреки че през цялата си кариера нито е притежавал, нито е свирил на нов инструмент. Също така се грижим и за неговата старинна Мишел Деконé от 1766 година.

Неотдавна имахме невероятната възможност в ателието ни да влезе уникална виола, направена през 1568 от най-стария познат на света кремонски лютиер, Андреа Амати. Собственикът й е Даниел Авшаломов: виолиста на световно известният American String Quartet.

В нашето ателие са влизали инструменти от класата на Страдивариус, Гуарнери дел Джезу, Сториони, Амати, Бергонци, Тесторе, Санто Серафино, Галиано, Антониаци, Постильоне, Маркети и много други.

През 2012, по специална покана от Кралската Академия по музика в Лондон, работихме по проект, изследващ една от цигулките на Джовани Батиста Гуаданини от 1756 година, част от невероятната колекция на Академията. Нашата задача беше да й направим точно копие.

За нас е огромна привилегия и чест да сме в ежедневен контакт с тези фантастични инструменти, световно признати шедьоври на лютиерското изкуство.

Kaкви предвизвикателства среща ежедневно човек, занимаващ се с подобна класическа професия?

Работата ни се разделя на две — конструирането на нови и реставрирането на стари инструменти. Когато създаваме нови инструменти сме концентрирани в това всеки следващ да е по-добър от предишния, с по-добър звук и свой уникален облик.

С месеци работим по един проект, променяйки малки детайли, които според нас ще дадат по-добри резултати. Всеки ден е предизвикателство дали сме на прав път и дали интуицията ни е била правилна. Само когато се завърши един инструмент и той засвири, разбираме дали сме направили правилния избор.

Друго голямо предизвикателство в ежедневната ни работа е реставрацията на стари инструменти.

А когато успеем да му помогнем, давайки нов глас на инструмента му и виждайки усмивка на лицето му, удоволетворението ни е огромно. Истинско предизвикателство е, когато при нас идват инструменти от XVI, XVII или XVIII век — в повечето случаи те са на много високо ниво, а са станали такива, защото от тяхното създаване на тях са свирели само най-добрите музиканти и са поддържани от най-добрите лютиери в света. Успеем ли да подобрим като звук такъв инструмент и да му придадем частичка от нас, можем да се наречем щастливи.

Лютиерството е занаят, базиран на дългия опит и вниманието към детайла, непроменен от XVI век до наши дни. В този ред на мисли, възможно ли е някога то да бъде извършвано от машини по същия начин?

Разбира се, че е възможно — за това отдавна са помислили нашите колеги от Китай. Що се касае до майсторските инструменти, там нещата са съвсем различни. Лютиерството не е само умението да изкопираш дървен корпус с форма на цигулка, виола или виолончело. От всеки лютиер се изискват специфични познания в много области: акустична физика, дърворезба и скулптура, живопис, химия и, разбира се, музика. Все още не е изобретена машина, която да притежава всички тези умения.

Често ни се е случвало клиентът да опише желания от него звук и ние да си представим инструмента в детайл — включително цвят на лака и модел — и да така да започнем работа със съвсем ясна представа какво искаме да направим.

Всеки инструмент обича топлината на човешката ръка и докосване. Раждането му е уникално преживяване на всеки един етап от направата. Така, както ние даваме на инструмента, така и той ни отвръща и ни зарежда с емоция. Цялата магия при изработването на един уникален майсторски инструмент липсва във фабрично направените, които са изцяло машинна изработка.

Живеете и работите в града на едни от най-знаменитите лютиери в историята. Какво е вашето ежедневие и какво ви дава Kремона?

Когато кажем Италия, винаги си представяме една окъпана в слънце страна и спокоен живот. Кремона е много нетипична и е точно обратното на общите представи. Тъй като е в центъра на Паданската равнина и покрай града минава реката По,

За всеки лютиер е стимулиращо да се намира в град с над 200 ателиета. Дните минават в срещи не само с музиканти, но и с колеги на по кафе или аперитив. Често обсъждаме “пикантерии” от света на лютиерство, споделме опит за нови техники и материали. Късмет е, че Милано е един от близките до Кремона градове, който предлага пъстра палитра от развлечения за свободното време: класически и съвременни концерти и изложби.

Какво бихте посъветвали млад човек, който би желал да стане лютиер?

Може да се каже, че професията ни е рядка и доста интересна. Още с първите си стъпки в нея започваш да откриваш колко комплексна може да бъде тя. Лютиерството е занаят, който може да бъде превърнат в изкуство, в зависимост от това как самият ти подхождаш към него.

Талантът е важен, както във всяка професия, но за лютиерството се изискват и вроден усет към красивото и изграден естетически вкус, както и специално отношение към дървото, усет към формата и красотата на звука. Лютиерството е допирната точка на изобразителните изкуства, скулптурата и дърворезбата, с музиката, занаятите и точните науки. Един от първите съвети, които даваме на учащите лютиерство, е да обичат занаята и да са готови на големи лишения в негово име; да следват мечтите си и да не правят компромиси с качеството. За съжаление, като че ли са повече в търсене на бързата и лесна реализация без особено много усилия и задълбочаване в материята, и без да са готови да преминат през всички трудности и изпитания, пред които неминуемо се изправяш, ако избереш пътя на истинското изкуство.

През 2013, вдъхновени от нашата история, младата и талантлива режисъорка Мария Аверина и продуцента Мартичка Божилова ни поканиха за участие в документалния филм От Кремона до Кремона. В него се разкриват двете посоки за избор в лютиерството — от една страна, пътят белязан от вековни традиции и отдаденост на изкуството, а от друга пътят, пълен с възможности за находчиво бизнес планиране. Филмът илюстрира избора да следваш мечтите си и силата да бъдеш себе си въпреки трудностите. Той е пътешествие към града на мечтите за всеки лютиер — Кремона, към бъдещето на лютиерското изкуство, към истинската същност на хората, които са се посветили на тази уникална професия.

Какво следва за вас?

Животът крие много изненади и предизвикателства. Това, което следва за нас, само ще си покаже какви точно са те. Не правим дългосрочни планове за бъдещето, живеем в настоящия момент. Заради инструментите често ни се налага да пътуваме по работа из цяла Европа и света, като така се срещаме с изключително интересни хора в областта на изкуството. Това е една от най-сладките и вълнуващи страни на професията ни и докосвайки се до чуждото изкуство, се зареждаме с вдъхновение за своето. Вървим в посоката, в която ни водят инстументите ни — ние просто ги следваме.

Публикувано 12.02.2018