Eва и Христо Марино: Сътворението на звука — Quotes Magazine
Eва и Христо Марино

Сътворението на звука

Илюстрация на Теодор Георгиев

Eва и Христо Марино са посветили живота си — и цялото внимание към детайла, на което човек е способен — на древната професия лютиерство. Направата и реставрацията на струнни инструменти в най-добрите традиции на Страдивариус (и в Кремона, неговият град) е призвание, с което малцина могат да се гордеят в наши дни. Тук можем да се запознаем с тяхната история, сама по себе си звучаща като мелодия.

Разкажете ни малко за себе си.

Христо: И двамата сме родени в Асеновград, аз — в семейство на музиканти. Затова около мен винаги е звучала класическа музика, но идеята да стана музикант никога не ме е привличала, а по-скоро обичах да рисувам. Средното си образование започнах в художествената гимназия в Казанлък (където беше първата ми по-сериозна среща с лютиерството), а после в Пловдив се дипломирах в специалност “Живопис” през 1996.

Eва: Като дете любимото ми занимание беше да рисувам, години по-късно вече посещавах курс по керамика и приложни изкуства. Учителите ми по изкуства винаги са твърдели, че имам особен талант за скулптура. Обожавах да изработвам неща с ръцете си; това беше моят начин да правя по-красив света, който ме заобикаля. През 1995 завърших училището по приложни изкуства в София със специалност „Аранжиране и пространствено оформление“. През последните си години там открих страстта си към рок музиката (не класическата: за нея все още не бях узряла) и така започнах да ходя на уроци по барабани и перкусии. Лютиерството по перфектен начин обедини интересите ми към рисуване, скулптура и музика.

Как решихте да се занимавате с лютиерство?

Христо: Искрата за моята странна професия пламна още в ранно детство с излъчването на филм за Антонио Страдивариус по телевизията — великият майстор на цигулки живял и творил в Кремона, Италия през 1644-1737.

По-късно с родителите ми открихме, че в града на Страдивариус се намира едно от малкото в Европа и света държавно училище по лютиерство: така реших да изуча този за мен изпълнен с магия занаят директно на мястото, където се е родила цигулката.

Ева: За разлика от Христо, аз открих лютиерството като професия доста по-късно, и то благодарение на него самия. Ако страстта на Христо към цигулката го е довела в Италия, то моята любов към него ми помогна да открия призванието си. Цигулката в детските ми спомени беше един странен инструмент със струни от котешки черва, чиито вълшебен звук ме изпълваше с възторг и силно любопитство. Нито за миг не съм подозирала, че някой ден ще мога да живея от това, че ще създавам същите тези цигулки, които някога предизвикваха у мен искрено детско удивление и, тогава неразбираемо, магнетично привличане.

Как се срещнахте и какво ви дава работата в тандем?

Заедно сме от 1997, но се познаваме кажи-речи от деца. Имахме сходни интереси към изкуството и музиката, и в един малък град като Асеновград хората с еднакви интереси ходят на едни и същи места. Тогава и двамата все още учехме в художествени училища и обичайните ни теми за разговор бяха около четките, боичките и платната. Обсъждахме различните техники на полагане на цвета, играта между светлина и сянка, изграждане на формата. Сега изглежда сякаш нищо не се е променило от онези години, може би само изразните средства.

В днешни дни да се занимаваш с лютиерство или какъвто и да е художествен занаят не е лесна работа, но да го правиш в тандем с друг си е направо изкуство.

Независимо от това, че работим заедно една и съща професия, двамата сме много различни като характери, оттам и често имаме гледни точки и подход на отделни етапи в работата ни. Хубаво е, че в крайна сметка всеки от нас успява да запази своята индивидуалност в подхода и работи за достигането на желаният общ краен резултат. Гледаме на различията ни като нещо позитивно; нещо което ни допълва и обогатява; като на две различни страни на едно цяло. Христо е спокоен, търпелив и традиционалист, а Ева е методична, аналитична и търсеща. В работата ни успяваме да съчетаем мъжката сила и категоричност с женската чувствителност и финес.

Популярно схващане е, че лютиерството е по-скоро “мъжка” професия. Променило ли се е то днес?

В днешно време наблюдаваме все по-голямо присъствие на жени в професии, които са общоприето “мъжки“: в това число попада и лютиерската професия. Това, а и много подобни схващания, са предубежденията, на които се натъква всеки мъж или жена в тази професия. Още от самото начало се сблъскахме и с други подобни предразсъдъци — че за да си голям майстор, трябва не само да си мъж, но и италианец, както и че цената на инструментите се измерва с името на етикета и националността ни, а не с качествата на самия инструмент.

Това силно се усещаше в работата ни с търговци на азиатския пазар: един от най-големите в света. Да сме добри в работата си в началото не беше достатъчно.

За да се докажат и утвърдят двама българи в един град с повече от 200 лютиерски ателиета, е нужно да са поне три пъти по-добри от повечето си колеги италианци.

С цел да избегнем всички тези абсурдни проблеми, започнахме да подписваме инструментите си с артистичните имена Eva и Christo Marino. С времето категорично се насочихме към работа изцяло с професионални музиканти, които оценяват работата ни не по това какъв е полът и националността ни, а единствено по професионализма, който показваме и високото качество на звука на инструментите ни.

Колко свързан с музиката трябва да е добрият лютиер и самите вие свирите ли?

Важно е лютиерът да е свързан както с музиката, така и с нейните изпълнители: те са част от нашата професия и вървим заедно ръка за ръка. Ако лютиерът няма отношение към класическата музика и няма критерии за това какво е качествен звук, той не може да го търси и в своите инструменти и никога няма да го намери, защото просто не го познава.

Не е задължително лютиерът да може да свири професионално, за да бъде добър в работата си — той е на разположение на музикантите и трябва да има нужните умения, за да задоволи техните изисквания. Търпението и умението да се вслушва в това, което музикантът търси като звук — а не да налага своето собствено мнение и вкус — са много по-важни качества за един лютиер, отколкото това да може да свири. Често се сблъскваме и с онзи тип музиканти, които си мислят, че едва ли не могат да се справят по-добре от нас в работата ни.

Въпрос на професионализъм е да уважаваш работата на другия, но компетентността ти да се простира до това, за което си учил.

Колко време отнеме направата на един инструмент?

За направата на една цигулка, виола или виолончело, се използват главно два вида дървета: къдрав явор и смърч.

Дървото трябва да е отлежало минимум 10 години преди да започне изработката на самия инструмент, затова е полезно да имаш баща или дядо лютиер, който вече се е погрижил за това.

Изработката на една цигулка или виола е много дълъг и сложен процес, който ни отнема близо 3 месеца изцяло ръчен труд; за виолончело трябва малко повече: до половин година. Появата на инструмента на бял свят не завършва със сглобяването, лакирането и опъването на струните — това е само началото на едно дълго пътешествие. На този етап инструментът все още си мисли, че е дърво и не знае, че е роден, за да създава музика. Затова пък е жива материя, която реагира мигновено на най-малката промяна в атмосферните условия като влажност, сухота на въздуха и температура. Оттук-нататък започва работата по звука и фината настройка.

Идва моментът, в който инструментът сякаш сам ти казва, че вече е готов.

Като малко дете той трябва да бъде научен да изговаря отчетливо всяка отделна нота, после отделни фрази и най-накрая цели произведения. За узряването на същинския глас на инструмента са необходими години търпелива съвместна работа: свирене от страна на музиканта и проследяване и асистенция от страна на лютиера.

Разкажете ни повече за вашите клиенти.

Клиентите ни са предимно професионални музиканти от цял свят, посветени изцяло на солистична и оркестрова кариера, както и изпълнители на камерна музика. Наши инструменти звучат от Хавайските острови до Нова Зеландия, Япония, Коста Рика, САЩ, Испания, Австрия, Италия, Великобритания, Германия, Португалия и други. В България, за съжаление, има само една единствена наша виола, която в момента свири в Софийската филхармония в талантливите ръцете на Демна Гигова, доскоро водач на виолите в оркестъра на БНР.

През 2010 съдбата ни срещна с една от живите легенди на класическата музика, маестро Бруно Джуранна, който се влюби в една от нашите виоли и я направи своя, въпреки че през цялата си кариера нито е притежавал, нито е свирил на нов инструмент. Също така се грижим и за неговата старинна Мишел Деконé от 1766 година.

Неотдавна имахме невероятната възможност в ателието ни да влезе уникална виола, направена през 1568 от най-стария познат на света кремонски лютиер, Андреа Амати. Собственикът й е Даниел Авшаломов: виолиста на световно известният American String Quartet.

В нашето ателие са влизали инструменти от класата на Страдивариус, Гуарнери дел Джезу, Сториони, Амати, Бергонци, Тесторе, Санто Серафино, Галиано, Антониаци, Постильоне, Маркети и много други.

През 2012, по специална покана от Кралската Академия по музика в Лондон, работихме по проект, изследващ една от цигулките на Джовани Батиста Гуаданини от 1756 година, част от невероятната колекция на Академията. Нашата задача беше да й направим точно копие.

За нас е огромна привилегия и чест да сме в ежедневен контакт с тези фантастични инструменти, световно признати шедьоври на лютиерското изкуство.

Kaкви предвизвикателства среща ежедневно човек, занимаващ се с подобна класическа професия?

Работата ни се разделя на две — конструирането на нови и реставрирането на стари инструменти. Когато създаваме нови инструменти сме концентрирани в това всеки следващ да е по-добър от предишния, с по-добър звук и свой уникален облик.

С месеци работим по един проект, променяйки малки детайли, които според нас ще дадат по-добри резултати. Всеки ден е предизвикателство дали сме на прав път и дали интуицията ни е била правилна. Само когато се завърши един инструмент и той засвири, разбираме дали сме направили правилния избор.

Друго голямо предизвикателство в ежедневната ни работа е реставрацията на стари инструменти.

Когато клиент идва при нас с проблем по цигулката си, сякаш е дошъл на лекар с болното си дете.

А когато успеем да му помогнем, давайки нов глас на инструмента му и виждайки усмивка на лицето му, удоволетворението ни е огромно. Истинско предизвикателство е, когато при нас идват инструменти от XVI, XVII или XVIII век — в повечето случаи те са на много високо ниво, а са станали такива, защото от тяхното създаване на тях са свирели само най-добрите музиканти и са поддържани от най-добрите лютиери в света. Успеем ли да подобрим като звук такъв инструмент и да му придадем частичка от нас, можем да се наречем щастливи.

Лютиерството е занаят, базиран на дългия опит и вниманието към детайла, непроменен от XVI век до наши дни. В този ред на мисли, възможно ли е някога то да бъде извършвано от машини по същия начин?

Разбира се, че е възможно — за това отдавна са помислили нашите колеги от Китай. Що се касае до майсторските инструменти, там нещата са съвсем различни. Лютиерството не е само умението да изкопираш дървен корпус с форма на цигулка, виола или виолончело. От всеки лютиер се изискват специфични познания в много области: акустична физика, дърворезба и скулптура, живопис, химия и, разбира се, музика. Все още не е изобретена машина, която да притежава всички тези умения.

Често ни се е случвало клиентът да опише желания от него звук и ние да си представим инструмента в детайл — включително цвят на лака и модел — и да така да започнем работа със съвсем ясна представа какво искаме да направим.

Всеки инструмент обича топлината на човешката ръка и докосване. Раждането му е уникално преживяване на всеки един етап от направата. Така, както ние даваме на инструмента, така и той ни отвръща и ни зарежда с емоция. Цялата магия при изработването на един уникален майсторски инструмент липсва във фабрично направените, които са изцяло машинна изработка.

Живеете и работите в града на едни от най-знаменитите лютиери в историята. Какво е вашето ежедневие и какво ви дава Kремона?

Когато кажем Италия, винаги си представяме една окъпана в слънце страна и спокоен живот. Кремона е много нетипична и е точно обратното на общите представи. Тъй като е в центъра на Паданската равнина и покрай града минава реката По,

в по-голяма част от годината е дъждовно и мъгливо. Този климат със сигурност помага за концентрацията ни, която е фундаментална в нашата професия. Често се питаме дали ако Амати или Страдивариус бяха родени в Тоскана, инструментите им биха били на такова ниво.

За всеки лютиер е стимулиращо да се намира в град с над 200 ателиета. Дните минават в срещи не само с музиканти, но и с колеги на по кафе или аперитив. Често обсъждаме “пикантерии” от света на лютиерство, споделме опит за нови техники и материали. Късмет е, че Милано е един от близките до Кремона градове, който предлага пъстра палитра от развлечения за свободното време: класически и съвременни концерти и изложби.

Какво бихте посъветвали млад човек, който би желал да стане лютиер?

Може да се каже, че професията ни е рядка и доста интересна. Още с първите си стъпки в нея започваш да откриваш колко комплексна може да бъде тя. Лютиерството е занаят, който може да бъде превърнат в изкуство, в зависимост от това как самият ти подхождаш към него.

Талантът е важен, както във всяка професия, но за лютиерството се изискват и вроден усет към красивото и изграден естетически вкус, както и специално отношение към дървото, усет към формата и красотата на звука. Лютиерството е допирната точка на изобразителните изкуства, скулптурата и дърворезбата, с музиката, занаятите и точните науки. Един от първите съвети, които даваме на учащите лютиерство, е да обичат занаята и да са готови на големи лишения в негово име; да следват мечтите си и да не правят компромиси с качеството. За съжаление, като че ли са повече в търсене на бързата и лесна реализация без особено много усилия и задълбочаване в материята, и без да са готови да преминат през всички трудности и изпитания, пред които неминуемо се изправяш, ако избереш пътя на истинското изкуство.

През 2013, вдъхновени от нашата история, младата и талантлива режисъорка Мария Аверина и продуцента Мартичка Божилова ни поканиха за участие в документалния филм От Кремона до Кремона. В него се разкриват двете посоки за избор в лютиерството — от една страна, пътят белязан от вековни традиции и отдаденост на изкуството, а от друга пътят, пълен с възможности за находчиво бизнес планиране. Филмът илюстрира избора да следваш мечтите си и силата да бъдеш себе си въпреки трудностите. Той е пътешествие към града на мечтите за всеки лютиер — Кремона, към бъдещето на лютиерското изкуство, към истинската същност на хората, които са се посветили на тази уникална професия.

Какво следва за вас?

Животът крие много изненади и предизвикателства. Това, което следва за нас, само ще си покаже какви точно са те. Не правим дългосрочни планове за бъдещето, живеем в настоящия момент. Заради инструментите често ни се налага да пътуваме по работа из цяла Европа и света, като така се срещаме с изключително интересни хора в областта на изкуството. Това е една от най-сладките и вълнуващи страни на професията ни и докосвайки се до чуждото изкуство, се зареждаме с вдъхновение за своето. Вървим в посоката, в която ни водят инстументите ни — ние просто ги следваме.

Публикувано 12.02.2018