Живот по код

Сара Суейдан, програмист на годината на net awards 2015, не само създава уебсайтове, но и описва това в статии и говори за това на конференции. Когато не пътува по работа, живее в Ливан — страната, където е родена.

Разкажете ни повече за себе си.

Родена съм в Ливан. Прекарала съм една трета от живота си (детството) в Германия, след което със семейството ми се върнахме обратно в Ливан, където в момента живея. Тук завърших училище и висше образование — имам бакалавърска степен по компютърни науки oт Ливанския университет в Бейрут.

Как започнахте да програмиране и какво Ви вдъхнови да се захванете с front-end разработка?

Изкарах първия си курс по HTML в осми клас, но не беше цяла програма, а само отделни часове, в които ни преподаваха основите. Toгава направих първите си три сайта, използвайки стари <table> и <iframe> тагове. Десет минути след като научих HTML се влюбих в него, така че задълбах в материята още повече, дори извън училище, и направих няколко странични проекта. После, докато бях в гимназията, временно спрях да се занимавам с това.

Когато трябва да избера какво да следвам, компютърните науки не бяха първият ми избор. Всъщност, много исках да уча архитектура. Рисувам доста добре, а и обичах математиката и дизайна, така че това изглеждаше като естествен път, по който да поема. Но да учиш архитектура не е съвсем евтино, а родителите ми не бяха съвсем богати, така че трябваше да се огранича до няколко по-различни опции. С нежелание се спрях на компютърни науки — само защото нищо друго не ми хареса.

Въпреки че изкарах няколко курса по програмиране в колежа, никога не бях посещавала такива за front-end. Година и половина след като се дипломирах, не бях сигурна каква трябва да е професионалната ми пътека и нямах представа каква кариера да избера. Тогава най-добрият ми приятел, който знаеше за старата ми любов към HTML-а, и който беше дизайнер и програмист, ме посъветва да се ориентирам към това. Реших, че може да е интересно, така че започнах да уча всички неща, които трябва да се научат в колежа, че и отгоре. Щом навлязох в CSS, се запалих. Започнах да уча още и още, да пиша код и да експериментирам, а след няколко месеца започнах да пиша статии. По-малко от година след това получих първото си професионално front-end задание, което реално стартира кариерата ми. Сега не бих могла да бъда по-благодарна за пътя, който Господ избра за мен, дори и да не бях обнадеждена в началото.

Смятате ли, че в днешно време програмистите трябва да имат съответното образование или това е нещо, което можеш да научиш сам онлайн?

Определено е нещо, което можеш да научиш сам. Според мен работата и опитът имат най-голямо значение. Казвайки това: всичко зависи и от професионалния път, за който мечтаеш. Много големи компании, например, биха наели единствено програмисти с научна степен. Познавам много талантливи програмисти, които нямат диплома и само заради това са получавали отказ от компании като Google. Което е жалко, наистина.

Как бихте описали на незапознатите това, с което се занимавате?

Това никога не е лесно! Когато се опитвам да обясня какво правя на хора, които не се занимават с технологии, обикновено казвам “правя уебсайтове”. Понякога решават, че съм уеб дизайнер (което изглежда е позиция, за която са чували, но не знаят какво точно представлява), така че отговарям така: взимам статичните дизайни от уеб дизайнера и ги превръщам във функционалните и използваеми сайтове, които всички познавате. Почти винаги са впечатлени.

Различно ли стоят нещата за жените, работещи в тази сфера, или вече сме отвъд това?

Не мисля, че сме. Познавам много жени, които са били — и все още са — жертви на дискриминация и неравенство заради пола си. Веднъж предизвиках шокирана реакция у един мъж, просто защото научи с какво се занимавам. Всъщност, той ми каза, че никога досега не е срещал жена програмист: да не говорим за забулен програмист от женски пол, който е и мюсюлманин. Представям си каква е работната му среда…

Провеждате уъркшопове из целия свят. Има ли конкретно място, което Ви е изненадало с нещо или просто преживяването е било по-различно?

Засега съм провеждала такива уъркшопове само в две държави, като и двата пъти беше чудесно. Вторият, в Оксфорд, Обединеното Кралство, беше такова по много причини: градът е прекрасен, но и самата публика, присъстващите и конференцията като цяло бяха много вдъхновяващи. Разбира се, вторият път винаги е по-добре от първия. Имаш повече опит, по-добре координираш работата и материалите си: надявам се, че ще става все по-добре занапред.

Ню Йорк може и да е любимият ми град, но ако трябва да избера място, където преживяването е било по-различно, това би било Италия. Това е една от държавите, които най-много обичам. Всеки град има собствен чар, който никога не спира да ме изумява. Надявам се да имам възможността да я опозная по-добре за в бъдеще.

Kaк оставате в крак с най-новите тенденции/техники във front-end програмирането и как виждате бъдещето му?

Туитър. Следвам доста хора, които или играят роля в напредването на самите технологии, или говорят, пишат или споделят информация за тях. От това, което виждам,

Kакво е мнението Ви за преподаването на програмиране на деца?

Спомням си следния цитат от Стив Джобс: “Мисля, че всеки в тази държава трябва да се научи да програмира, тъй като това те учи да мислиш.”

така че определено го възприемам като нещо позитивно.

Но не съм голям привърженик на абсолютно технологизирания живот и бъдеще. Всички високотехнични научнофантастични филми повече от всичко друго ме карат да се притеснявам за бъдещето. Вече виждаме новите поколения, които прекарват твърде много време пред екрани и твърде малко време на площадката. Цялостното им здраве и физическа сила далеч не са толкова добри, колкото на моето поколение или това на родителите ми.

Разбира се, всичко опира до това да водим здравословен начин на живот. Затова смятам, че да учим децата да програмират е хубаво, стига да върви ръка за ръка с това да ги научим как да използват тези умения за нещо добро, като в същото време спазват здравословен начин на живот.

Кои са някои от любимите Ви проекти?

Засега не съм имала възможността да работя над големи лични проекти, но се възхищавам на работата на други хора. Може би един от любимите ми такива проекти е Species in Pieces, който спечели награда на 2015 net awards. Не само е блестящ от технологична гледна точка, но е и визуално издържан, както и наистина поучителен — привлича вниманието към проблема със застрашените животински видове. Просто е прекрасен.

Как се стигна до участието Ви в Smashing Book 5 и колко дълго работихте над Вашата глава в книгата?

Витали ми разказа за идеята малко след лекцията ми за SVG, която изнесох на няколко конференции, след което я публикува в Smashing Magazine. Веднага казах “да”, тъй като имах доста за споделяне по темата и защото знаех, че в течение на този процес ще науча много — не само за SVG, но и за професионалното писане. А и това работата ми да се озове в книга беше огромна стъпка напред за мен. Много ми хареса да работя по своята част в нея. Излезе осемдесет страници и ми отне две седмици да завърша първата чернова, а след няколко дни бях готова и с финалния вариант.

Рисували сте много като дете. Занимавате ли се с дизайна на проектите, върху които работите и мислили ли сте някога да бъдете и дизайнер, освен програмист?

Да, преди рисувах. Спрях (не завинаги), когато започнах да се занимавам с уеб.

Някой хора смятат, че “дизайнер” и “front-end програмист” е едно и също, а някой дори използват термина “front-end дизайнер”, покриващ и двете понятия. Смятам, че бих могла да нарека себе си дизайнер, защото обичам да създавам функции и experiences, но нямам креативността да създавам стилове, което реално е работата на уеб дизайнера. Tака че — програмист съм. Но ми се ще да навляза повече в дизайна: може би някой ден.

Oсвен че програмирате и обичате да рисувате, какви са другите Ви любими занимания?

Фотография! Не съм професионалист, но много обичам да снимам. Засега го правя само с телефона си и качвам снимките в Instagram.

Какво следва?

Работа за клиенти, различни уъркшопове, странични проекти — в този ред. Още се колебая дали да напиша книга, което беше един от най-сериозните ми планове за бъдещето.

Това леко ме безпокои. Затова предпочитам да пиша там, където постоянно мога да обновявам нещата. Ето защо реших засега да се концентрирам повече над писането и провеждането на уъркшопове, където винаги мога да добавям нови трикове, идеи и техники. А що се отнася до това какво ще донесе бъдещето — засега това остава неизвестно.

Публикувано 20.04.2016