Границите
са някъде там

Всички илюстрации са на Саманта Мулят

Саманта Мулят е визуалният артист зад студиото Bloodbankdesign, където твори, смесвайки различни техники и материали. В останалото време е арт директор в музикалния лейбъл Southern Lord Records, грижейки се обложките на албумите, които издават, да изглеждат безупречно. Родена и отраснала в Германия, тя от четири години живее в Лос Анджелис.

Бихте ли ни разказали за досегашния си опит и за решението да се преместите в Щатите?

В началото на миналото десетилетие имах намерение да стана художник, така че посещавах такова училище. Бързо развих интерес и към други форми на изкуство като фотография и кино. По-късно се увлякох по типография и оформление, така че започнах да задълбавам в графичния дизайн. След като в продължение на осем години учех къде ли не, най-накрая успях да стана магистър по изящни изкуства и дизайн. Местенето в Щатите не беше професионално решение, просто започнах да излизам с човек от Сиатъл, когото срещнах още в колежа. По това време и двамата бяхме част от групи на турне и така се познахме. След като две години поддържахме връзка от много дълго разстояние, реших да направя нещо по въпроса. Тъй като (сега вече) съпругът ми не говореше немски, а искаше да продължи образованието си, за мен беше повече от логично да се преместим зад океана. В Лос Анджелис живеем и работим вече четири години.

От дете ли се занимавате с изкуство?

Абсолютно. Майка ми винаги разказва как за нея е било най-лесно да ме накара да стоя мирно, давайки ми лист и моливи. Можех да рисувам с часове и тотално да потъна в собствения си свят. Малко по-късно ми купиха маслени и акрилни бои, така че започнах да рисувам и с тях. Въпреки че насърчаваха изкуството като хоби, перспективата да стана професионален художник не срещаше особена подкрепа в семейството ми, особено от страна на баща ми. Той се опасяваше, че няма как да се издържам само по този начин, което всъщност е съвсем разбираем страх. Сега са напълно съгласни с това, което правя, и редовно им изпращам колети с плочи, на чиито обложки авторът съм аз. Смятам, че този тип изкуство е по-лесно за възприемане от изящното. В момента се занимавам главно с фотография и графичен дизайн. Работя в Southern Lord Recordings четири дни в седмицата, останалите три съм на свободна практика, което не ми оставя особено време да рисувам.

Задължително ли е за един млад артист да има нужното образование или може да се разчита само на талант?

Мисля, че доброто и реномирано училище е най-правилният избор, но съзнавам, че не всеки може да си го позволи, както и че на мен ми е лесно да го кажа, тъй като университетът в Германия е безплатен.

Но има и други начини:

Винаги правя паралел с музиката и това да си музикант: дори да имаш изключителна дарба, пак се налага да се научиш да свириш на инструмента, който си избрал, както и да практикуваш.
Казвайки това — вярвам, че все пак има и артисти, които могат да разчитат само на талант. Вероятно малко от тях ще се задържат във времето, ако не са запознати с достатъчно теория. Виждам подобни случаи непрестанно. Например, ако срещна много талантлив фотограф — много по-талантлив от самата мен — и той/тя ми връчи направена от него/нея визитна картичка, където типографията и композицията не са на ниво: според мен това е нещо, което няма как да ти се размине.

Правите и обложки на албуми: ще ни разкажете ли повече за процеса, в който се ражда концепцията? Вероятно е задължително все пак музиката да Ви харесва.

Със сигурност помага! Определено вярвам, че колкото повече харесвам музиката, толкова по-добър е крайният резултат. Обикновено започвам, питайки групата какво точно иска, защото в края на краищата, това е поръчка. Това за мен значи, че преплитам своята идея с тази на артиста. След това, освен че преслушвам музиката, се интересувам и от името на албума. Харесва ми да работя със заглавия на албуми и песни, отразявайки ги визуално. Добра работа за това вършат и текстовете. Не искам просто да създавам красиви картини — за мен връзката между музиката и обложката е оптимална цел.

Кои са най-вдъхновяващите проекти, по които сте работили?

Не мога да посоча конкретен такъв — всичко е толкова различно всеки път. Но твърдо мога да заявя, че харесвам предизвикателствата: нещо, което не съм правила досега или идея, която е нова за мен. Което не означава, че работата, която върви лесно, е нещо лошо. Даже е много добро. Трябва да се занимавам и с по-леки проекти, за да не полудея. Това, което поддържа вдъхновението, е комбинация от двете.

Бихте ли изброили любимите си артисти, както и някои нови, за които трябва да знаем?

Харесвам картините на Кей Сейдж и Рене Магрит. Обичам музикалните обложки на Hipgnosis и Сторм Торгерсън. Много харесвам и колажите на Джим Хартър. Синди Шърман вероятно е любимият ми фотограф.

Дори изкуството трудно бяга от тенденциите — какво е модерно сега и какво ще е следващото голямо нещо?

Не съм добра в прогнозите: толкова съм вглъбена в това, което правя в момента, че дори не мога да посоча художник, който е актуален сега, какво остава да предрека какво ще следва като тенденция.

Коя е любимата Ви техника?

Често ги сменям, така че е трудно да се каже. Понякога просто експериментирaм и преструктурирам, като не съм убедена, че това са техники. Във Photoshop използвам т.нар. инструменти не по предназначение, което дава и най-интересните за мен резултати. Често използвам и акварелни бои върху снимките си.

Щатите са огромен и конкурентен пазар. Как един артист успява да се отличи и става ли все по-трудно да имаш “запазена марка”?

Със сигурност е трудно.

Хората, които стават популярни за една нощ, са рядко срещано изключение или просто имат добра мрежа от влиятелни хора, които им помагат да налагат и промотират работата си. Преди няколко години ми се падна курабийка с късметче, което гласеше “бъди търпелива и оптимистична.” Не съм суеверна или нещо такова, но това ми се стори като добро мото за един прохождащ артист. Все още го пазя в портфейла си и гледам да си го напомням.

Имате ли други хобита, като изключим изкуството?

Певица съм, обичам да пея. Не знам колко съм добра, но освен визуалните изкуства, това е единственото нещо, което ми доставя такова удоволствие. Винаги съм била част от група и много ми липсва да свиря и да бъда на турне. Надявам се това да се промени догодина.

Kaкво следва?

Дълго време смятах, че трябва да бъдеш или реален художник, или дигитален артист. Понякога хората казват “аз работя само аналогово,” което в моята глава отеква като “о, това звучи много ограничаващо.” Не че има нещо лошо някой да работи само по един единствен начин. Точно обратното:

Харесва ми да изследвам и поглъщам всичко, а когато след това го изплюя, вероятно то ще притежавам всички цветове от спектъра.

Публикувано на 18.12.2015