Саманта Мулят: Границите са някъде там — Quotes Magazine
Саманта Мулят

Границите
са някъде там

Всички илюстрации са на Саманта Мулят

Саманта Мулят е визуалният артист зад студиото Bloodbankdesign, където твори, смесвайки различни техники и материали. В останалото време е арт директор в музикалния лейбъл Southern Lord Records, грижейки се обложките на албумите, които издават, да изглеждат безупречно. Родена и отраснала в Германия, тя от четири години живее в Лос Анджелис.

Бихте ли ни разказали за досегашния си опит и за решението да се преместите в Щатите?

В началото на миналото десетилетие имах намерение да стана художник, така че посещавах такова училище. Бързо развих интерес и към други форми на изкуство като фотография и кино. По-късно се увлякох по типография и оформление, така че започнах да задълбавам в графичния дизайн. След като в продължение на осем години учех къде ли не, най-накрая успях да стана магистър по изящни изкуства и дизайн. Местенето в Щатите не беше професионално решение, просто започнах да излизам с човек от Сиатъл, когото срещнах още в колежа. По това време и двамата бяхме част от групи на турне и така се познахме. След като две години поддържахме връзка от много дълго разстояние, реших да направя нещо по въпроса. Тъй като (сега вече) съпругът ми не говореше немски, а искаше да продължи образованието си, за мен беше повече от логично да се преместим зад океана. В Лос Анджелис живеем и работим вече четири години.

От дете ли се занимавате с изкуство?

Абсолютно. Майка ми винаги разказва как за нея е било най-лесно да ме накара да стоя мирно, давайки ми лист и моливи. Можех да рисувам с часове и тотално да потъна в собствения си свят. Малко по-късно ми купиха маслени и акрилни бои, така че започнах да рисувам и с тях. Въпреки че насърчаваха изкуството като хоби, перспективата да стана професионален художник не срещаше особена подкрепа в семейството ми, особено от страна на баща ми. Той се опасяваше, че няма как да се издържам само по този начин, което всъщност е съвсем разбираем страх. Сега са напълно съгласни с това, което правя, и редовно им изпращам колети с плочи, на чиито обложки авторът съм аз. Смятам, че този тип изкуство е по-лесно за възприемане от изящното. В момента се занимавам главно с фотография и графичен дизайн. Работя в Southern Lord Recordings четири дни в седмицата, останалите три съм на свободна практика, което не ми оставя особено време да рисувам.

Задължително ли е за един млад артист да има нужното образование или може да се разчита само на талант?

Бих посъветвала всеки, който иска да се занимава с изкуство, да потърси качествено образование в сферата.

Мисля, че доброто и реномирано училище е най-правилният избор, но съзнавам, че не всеки може да си го позволи, както и че на мен ми е лесно да го кажа, тъй като университетът в Германия е безплатен.

Но има и други начини:

намерете си ментор, четете литература по темата. Проумейте науката на композицията, разберете какво е златно сечение. Научете се да правите междубуквени отстояния. Купете си книга за теория на цветовете.

Винаги правя паралел с музиката и това да си музикант: дори да имаш изключителна дарба, пак се налага да се научиш да свириш на инструмента, който си избрал, както и да практикуваш.
Казвайки това — вярвам, че все пак има и артисти, които могат да разчитат само на талант. Вероятно малко от тях ще се задържат във времето, ако не са запознати с достатъчно теория. Виждам подобни случаи непрестанно. Например, ако срещна много талантлив фотограф — много по-талантлив от самата мен — и той/тя ми връчи направена от него/нея визитна картичка, където типографията и композицията не са на ниво: според мен това е нещо, което няма как да ти се размине.

Правите и обложки на албуми: ще ни разкажете ли повече за процеса, в който се ражда концепцията? Вероятно е задължително все пак музиката да Ви харесва.

Със сигурност помага! Определено вярвам, че колкото повече харесвам музиката, толкова по-добър е крайният резултат. Обикновено започвам, питайки групата какво точно иска, защото в края на краищата, това е поръчка. Това за мен значи, че преплитам своята идея с тази на артиста. След това, освен че преслушвам музиката, се интересувам и от името на албума. Харесва ми да работя със заглавия на албуми и песни, отразявайки ги визуално. Добра работа за това вършат и текстовете. Не искам просто да създавам красиви картини — за мен връзката между музиката и обложката е оптимална цел.

Обложка за “Primitive and Deadly” на Earth

Кои са най-вдъхновяващите проекти, по които сте работили?

Не мога да посоча конкретен такъв — всичко е толкова различно всеки път. Но твърдо мога да заявя, че харесвам предизвикателствата: нещо, което не съм правила досега или идея, която е нова за мен. Което не означава, че работата, която върви лесно, е нещо лошо. Даже е много добро. Трябва да се занимавам и с по-леки проекти, за да не полудея. Това, което поддържа вдъхновението, е комбинация от двете.

Бихте ли изброили любимите си артисти, както и някои нови, за които трябва да знаем?

Харесвам картините на Кей Сейдж и Рене Магрит. Обичам музикалните обложки на Hipgnosis и Сторм Торгерсън. Много харесвам и колажите на Джим Хартър. Синди Шърман вероятно е любимият ми фотограф.

Дори изкуството трудно бяга от тенденциите — какво е модерно сега и какво ще е следващото голямо нещо?

Не съм добра в прогнозите: толкова съм вглъбена в това, което правя в момента, че дори не мога да посоча художник, който е актуален сега, какво остава да предрека какво ще следва като тенденция.

Коя е любимата Ви техника?

Често ги сменям, така че е трудно да се каже. Понякога просто експериментирaм и преструктурирам, като не съм убедена, че това са техники. Във Photoshop използвам т.нар. инструменти не по предназначение, което дава и най-интересните за мен резултати. Често използвам и акварелни бои върху снимките си.

Щатите са огромен и конкурентен пазар. Как един артист успява да се отличи и става ли все по-трудно да имаш “запазена марка”?

Със сигурност е трудно.

Смятам, че ключът към всичко, което правиш, е да продължаваш да го правиш.

Хората, които стават популярни за една нощ, са рядко срещано изключение или просто имат добра мрежа от влиятелни хора, които им помагат да налагат и промотират работата си. Преди няколко години ми се падна курабийка с късметче, което гласеше “бъди търпелива и оптимистична.” Не съм суеверна или нещо такова, но това ми се стори като добро мото за един прохождащ артист. Все още го пазя в портфейла си и гледам да си го напомням.

Имате ли други хобита, като изключим изкуството?

Певица съм, обичам да пея. Не знам колко съм добра, но освен визуалните изкуства, това е единственото нещо, което ми доставя такова удоволствие. Винаги съм била част от група и много ми липсва да свиря и да бъда на турне. Надявам се това да се промени догодина.

Kaкво следва?

Любопитна ми е хибридизацията между физическото и дигиталното. Не просто пресичане или съпоставяне, a истинска смесица от всичко.

Дълго време смятах, че трябва да бъдеш или реален художник, или дигитален артист. Понякога хората казват “аз работя само аналогово,” което в моята глава отеква като “о, това звучи много ограничаващо.” Не че има нещо лошо някой да работи само по един единствен начин. Точно обратното:

възхищавам се на хора, които са открили “своето” нещо и са амбицирани да станат наистина добри в него. Просто аз се отегчавам лесно, когато правя едно и също за дълъг период от време.

Харесва ми да изследвам и поглъщам всичко, а когато след това го изплюя, вероятно то ще притежавам всички цветове от спектъра.

Публикувано на 18.12.2015