За сушата,
вятъра и водата

Илюстрация на Никола Николов

За някои хора това да работят с ръцете си, а не пред екран, не е лукс, а единствен естествен избор. Ройс Славов е корабен електротехник от живописния град Виктория, Канада. Предпочита да се информира от хора, а не от интернет, и вярва, че понякога просто трябва да забавим темпото.

Как станахте електротехник? Като дете интересувахте ли се от разни устройства?

Да, като дете постоянно разглобявах неща, само за да видя какво има вътре и после да ги сглобя обратно. Защото ако не можеш да го върнеш както е било, е много срамно. Но ако можеш и то даже работи, това ти се струва като голямо постижение, когато си дете. Освен това не ми беше позволено да си играя с инструментите на баща ми, така че когато никой не гледаше, правех точно това. Той имаше сервиз за мотори във Виктория и аз постоянно се навъртах там като малък, винаги любопитен да разбера как точно работят нещата, да ги пипна и да си играя с тях. Това ме подтикна да намеря своето “нещо”, за да мога да правя каквото си поискам. Започнах да работя на пристанището като общ работник, помагах във всички възможни задачи. В един момент започнах да помагам на електротехниците и след месец ми казаха “Защо не се присъединиш към нас?”, което тогава ми се струваше малко страшно. А и не бях много добър в математиката — а тя има много общо. Нямах голямо желание да ме хване ток, но прецених, че може би си струва риска, защото работата беше добра и интересна, с много за учене. Ето така започна всичко — и продължава вече десет години.

Каква е разликата между електротехник и корабен инженер?

Инженерите се грижат за всички корабни системи: оправят тръбите, двигателите, климатизацията, общо взето, цялата механична работа. Бордовият екип навигира кораба и се занимава с пасажерите. Електротехниците пък се занимават единствено с електрониката.

Пътувате ли на самите кораби и трябва ли специално обучение за целта?

Не, седя на брега. Бих могъл да пътувам, но ми трябва повече тренинг, защото все пак морските инженери имат доста повече задължения, а и трябва да знаят какво да правят в екстремни ситуации.

С какво е специфична работата в тази индустрия?

Живея точно до океана, до втория по големина т.нар. сух док (това е мястото, където се изтегля водата от плавателния съд, за да може да се работи по дъното му) на Западния бряг. Затова и идват много кораби от цял свят — при спешни случаи това е едно от малкото места, където подобен проблем може да бъде оправен. Ето защо мореплавателната индустрия е толкова добре развита при нас, като това е и единствената причина — тъй като Виктория е остров, няма как да бъде склад за стоки или нещо от този сорт.

Разкажете ни повече за Виктория.

Това е предимно туристически град, следователно е осезаемо по-скъп. Освен това, тъй като е в най-южния край на Канада, има и най-топлия климат в страната. Може да се каже, че е място, където хората искат да се пенсионират: имаме най-много три сантиметра снеговалеж в годината, и то ако изобщо вали. Когато бях на деветнадесет се опитах да се преместя в по-голям град, Едмънтън, центърът на петролната индустрия, с много работни места и добро заплащане. Но е толкова грозен и студен, че никой не се чувства щастлив там — аз със сигурност нямаше да бъда. Така че след шест месеца се върнах във Виктория и започнах да работя на пристанището.

Във времена, в които прекарваме деня си предимно пред екрани, какво Ви дава това, че работите с ръцете си?

Харесва ми да работя с ръцете си или с инструменти, защото

Трябва да работиш със системата и не можеш да я промениш. Но ако сам правя нещо, мога да го превърна в каквото си поискам, да го накарам да работи така, както аз искам да работи. А иначе се налага да правя това, което се иска от мен, което никак не ми харесва.

Изглежда сякаш колкото по-иновативен и технологичен става светът, толкова повече се стремим към “старото”. Според Вас защо се случва това?

Защото е по-лично. Хората харесват винтидж дрехи и мебели, защото всичко, което купуват, идва от завода или от рафт: нямаш представа как и от кого е създадено (вероятно от машина или от робот, ако е кола). При по-старите неща ценното е това, че някой ги е направил на ръка, отдал е от времето си, и така ние усещаме по-силна връзка с тях. Технологиите правят живота много по-лесен, но

Повечето хора си набавят информация от интернет. Как го правите Вие?

Ако нещо ме интересува, първата ми реакция е да намеря някой, който се занимава с него или просто знае много по темата. Защото според мен така се научава повече и по-полезни неща. Разбира се, ако трябва да научва нещо на момента, ще проверя в интернет. Но човек трябва да пресее толкова много информация, за да стигне до отговора, който му трябва, а дори тогава: как определяме доколко достоверно е тя?

Предпочитате да стоите далеч от социалните мрежи. Защо?

От това, което виждам по други хора, Facebook, например, е огромна загуба на време. Концентрираш се в другите. Предпочитам да говоря по телефона, защото е много по-трудно да се излъже по него. Може да ти отнеме седмица да отговориш на съобщение, така че то да звучи перфектно и както ти искаш, но няма зрителен контакт или тон, който да чуеш. Така може да се скрие много. Но когато говориш директно, всичко е много по-истинско.

Канада е възприемана като по-скоро неутрална държава, гостоприемна към имигранти. С наближаващите президентски избори в САЩ, много американци твърдят, че биха се заселили там, ако Тръмп спечели. Какво е мнението Ви по въпроса?*

Наскоро с няколко приятели се разходихме с моторите си по Западния бряг, чак до мексиканската граница. Спряхме в поне пет града, където разговаряхме с много хора. Повечето са наистина обезпокоени за бъдещето на страната си. При Тръмп просто няма как да си затворим очите, той е толкова шумен и натрапчив… Колкото до емиграцията в Канада: не е толкова лесен процес, но съчувствам на хората, които имат това желание. Ако той спечели, просто вече ще е прекалено.

Когато виждаш в медиите едно и също — и постоянно — нямаш време да помислиш по въпроса и то просто става твоята истина. Смятам, че в последно време хората твърде лесно се съгласяват с нещата.

*Интервюто бе проведено преди президентските избори в САЩ на 08.XI

Какви са някои от другите Ви интереси?

Започнах да карам мотор, когато бях три-четири годишен, и оттогава не съм спирал. Харесва ми по-скоро преживяването, самото каране, не толкова имиджа. Не и когато вали, обаче.

Какво следва?

Животът поднася всякакви невероятни изненади, всичко се променя. Когато бях дете, вярвах, че ще имам магазин за мотори като баща ми, или че ще стана автомонтьор. В гимназията вече мислех, че ще строя къщи. Може би някой ден ще реша да стана астронавт, но ще разбера, че всъщност съм добър в жонглирането. Това, което следва, е животът!

Публикувано 19.12.2016