Aрхивиране на Земята

Илюстрация на Галина Николова

Палеозоологията е много повече от скелетни реконструкции на динозаври — които днес се правят с пластмасови копия на кости. Този интересен факт, както и много други, научаваме от разговора си с Роналд Винклер: таксидермист в природонаучния музей Сенкенберг в Дрезден, Германия.

В какво точно се състои работата Ви?

Като таксидермист-палеозоолог (препаратор) в научен музей, мое задължение е да поддържам фосилите в колекцията ни в добро състояние. Освен технологичната подготовка, всички данни за тях трябва да бъдат записани, организирани и архивирани в системата ни. Основната цел на научните ми изследвания в са т.нар. тънки пластове на кредни скали.

Как решихте да се захванете с палеонтология?

Винаги съм се интересувал от местната флора и фауна като тийнейджър. Но чак в края на 20-те си години и след като завърших втора специалност в университета, реших да превърна хобито в професия. Най-голямото ми желание беше да си намеря работа в природонаучен музей. Отначало не се бях спрял точно на палеонтология, но именно такава възможност ми се предостави. В повечето музеи и институции в Германия свободна позиция за препаратор е изключителна рядкост, така че това беше важен фактор, който повлия на решението ми. В края на краищата беше почти случайност това, че кандидатурата ми за дрезденския геологически музей бе приета, и така официално станах палеозоолог-таксидермист.

Какво точно представлява Сенкенберг?

Йохан Сенкенберг е бил лекар и натуралист във Франкфурт, някъде около 1817-та. През същата година е основано Обществото по Естествознание Сенкенберг (SGN) от група отдадени граждани на Франкфурт, с цел да управлява Фондацията Сенкенберг. Днес компанията е една от най-големите и важни изследователски институции в областта на биоразнообразието. SGN има голяма мрежа от научни инфраструктури, допълнени от институти и природонаучни музеи из цяла Германия. Със сигурност е на нивото на други големи изследователски музеи, например тези в Берлин, Лондон, Париж или Амстердам. Дрезденските колекции по естествена история от 2009-та принадлежат на Сенкенберг.

Как бихте описали един типичен свой ден?

В момента основната част от ежедневната ми работа е правенето на тънки скални пластове. Скалните образци се нарязват на парчета, дебели няколко сантиметра, след което се залепват на стъклени плоскости с размера на пощенска картичка. После всичко това се разрязва от машина на половинсантиметрови парчета, тънки като човешки косъм. Самите образци често се добиват от геологически сондажи и т.н. След това тези тънки пластове се анализират под микроскоп, тъй като са невероятнa комбинация от микорфосили и седиментни структури. Всеки пласт е нещо като прозорец във времето. Наблюдавайки ги, можем да определим преобладаващите условия за живот на дъното на праисторическия океан в много точно дефинирани времеви периоди. Така получаваме информация за дълбочината, солеността и кислородната наситеност на водата, а можем и да разберем дали дадените образци са се намирали близо или далеч от бреговата линия. Разбира се, създавам и реплики и модели на изчезнали животни за експозициите ни, базирани на фосилите и информацията, с която се сдобиваме. Цялостната организация и изглед въпросните експозиции също е част от работата ми.

Какво се е променило в препарирането като концепция през годините?

Днес те се правят с пластмасови копия на кости и се оцветяват много по-реалистично. Освен това са по-леки от оригиналния материал, съответно са по-лесни за превоз и не се повреждат толкова, колкото истинските. В зависимост от eстеството на работата, един препаратор е и много по-гъвкав по отношение на времето, което прекарва в технологичната подготовка на фосилите. С това имам предвид, че сега това се случва много по-бързо, да може да бъде показано на публиката. Като таксидермист в научен институт, често изготвям други техники, които да се използват, най-вече при изследването на тънки пластове.

Кои са най-важните открития в палеонтологията?

Във връзка с еволюционната теория на Дарвин, аз разглеждам всички фосили и техните интерпретации като много важни открития. Известен пример за това е археоптериксът. Откритието на тази праисторическа птица, няколко години след публикуването на дарвиновата теория, илюстрира много ярко неговата идея за съществуването на “липсващо звено”. Анатомичните признаци на археоптерикса за първи път показват комбинация от характеристики на птиците и влечугите. Оттогава работата по анализирането на фосили се е развила страшно много. Дори от няколко добре запазени фосила можем да определим цвета на кожата на животното. Изследването на фосилното ДНК в модерните генетични лаборатории може да ни каже много за за произхода на почти всички животински видове, а и на самия Homo Sapiens.

Moгат ли подобни изследвания директно да повлияят на съвременния живот?

Палеозоологията все още играе основна роля в търсенето на фосилно гориво, въпреки че напоследък напредъкът в тази посока се случва все по-трудно. С помощта на фосилите е възможно и начертаването на времева линия на формирането и развитието на околната ни среда, както и на нейното създаване. Следователно палеозоологията е основен източник на информация за еволюционните учени. Седиментните скали често документират природните процеси. Насложените им пластове задържат в себе си белезите на циклични събития, като така отразяват преобладаващия климат и екологични условия за дадения период. Този естествен архив показва промяната в нивото на водата, ледниковите периоди, вулканичната активност или липсата на кислород — всичко това е записано в древните морета. Всички тези събития, които са се състояли без човешка намеса и които са продължили стотици хиляди години… Уроците, научени от взаимодействието между биосферата, геосферата и атмосферата на древността, могат да ни помогнат да се подготвим за климатични и екологични заплахи и да знаем как да реаираме, преди да е твърде късно. На Земята винаги е имало климатични промени, но никога с такава скорост. Човешкото влияние върху антропосферата през последния век определено я ускорява. Това, което имам предвид, е че

Научих това от работата си като палеонтолог.

Какво е бъдещето на планетата Земя?

Геолозите, например, казват, че след няколко милиона години Африка и Европа ще се съединят и Средиземноморието ще изчезне. Подобни твърдения могат да бъдат доказани чрез сателитни измервания. Но смятам, че такива периоди от време са трудни за възприемане от човешкия мозък. По-важното за планетата ни е разрастването и влиянието на антропосферата. Трябва да преоткрием себе си и да преосмислим приоритетите си.

Голямо поле, на което растат единствено картофи, е лесна плячка за колорадския бръмбар. Но можем да се справим с него само чрез отрова. А ако след много поколения бръмбарът стане устойчив на отровата и отново нападне растенията, заради тази си мутация? Човешките патогени имат много по-висока степен на репродукция и мутация, отколкото тези на картофения бръмбар.

Какво всеки трябва да знае за палеозоологията?

Заради палеозоологията, която се занимава с минали геоложки ери и изчезнали видове, всеки знае какво е фосил. В повечето природонаучни музеи, можем да се наслаждаваме на фантастичното разнообразие от форми и естетика, които струят от тях. Това, което също трябва да се знае, е че

Благодарение на тях можем да покажем еволюцията на природата много ясно. Еволюцията никога не е точно определена, тя постоянно се случва.

Най-важната кауза пред нас е да го запазим. Въпросът е, можем ли ние, хората, да се научим да бъдем смирени?

Публикувано 11.10.2016