Ода за
футбола

Заглавна илюстрация: Илиан Илиев

Паскал Клод създава своя сайт www.45football.com с една единствена цел — да събере колкото може повече футболни песни. 1200 сингъла по-късно той споделя с нас своите любими записи, корици на винили и истории.

Разкажи ни малко повече за себе си.

Роден съм в Централна Швейцария през 1970 г. в село близо до езерото Люцерн, където завърших през 1990 г. Бях вокал на местна хардкор пънк група, заедно издадохме два сингъла и още няколко песни на семплери. През 1991 г. се преместих в Цюрих, за да продължа образованието си в университета. И тук си останах. Живея със семейството си и работя в едно държавно училище близо до вкъщи. Преподавам на ученици със специални нужди, което значи, че помагам на деца с всякакъв вид затруднения да се справят с всекидневните си училищни занимания. Освен всичко това понякога пиша и за футбол — по-конкретно за по-необичайните страни на футбола през последните 25 години, за вестници, фензинове и футболни списания. Също така имах и свой фензин и публикувах книги.

Кое се появи първо — любовта към футбола или любовта към музиката и винилите по-конкретно? Как това се превърна в твое хоби?

Мисля, че любовта към винилите беше първа. Купих първата си плоча през 1977 г., беше на една песен, която се казва „Swiss Lady“ на Pepe Lienhard Band. Пускаха я доста често по радиото и за 7-годишно дете като мен беше най-добрата песен на света. Така отидох до близкия Hi-Fi магазин, където продаваха Топ 10 сингъла в Швейцария за 5 швейцарски франка всеки и аз си купих именно „Swiss Lady“. Често я слушах, тъй като дълго време това беше и единствената плоча, която притежавах. Разбира се, за нещастие на сестра ми и родителите ми, които предпочитаха Бах и Бетовен. По това време започнах да играя футбол с приятели и към 1979 г. се присъединих към местния отбор. Станах истински почитател на футбола, а Световната купа през 1982 г. беше истинско откритие за мен. Но и страстта към плочите никога не угасна. По-късно в хардкор сцената този формат се оказа може би и най-важният. По-големите групи също започваха със записване на сингли на 7-инчови плочи, дори и тези, които станаха много известни като The Offspring или Green Day. Дори си поръчвах хардкор сингли по пощата, пращах 50 долара в писмо до Сан Франциско и в замяна получавах 10 сингъла на изгряващи групи. Всичко се случваше с писма и колети. И задължително трябваше да четеш фензинове, за да знаеш кои са новите записи, които излизат.

Около 1990 г. започнах да осъзнавам, че съществуват и футболни фензинове, например When Saturday Comes в Лондон и всички пънк-ориентирани фензинове на клубове като ФК Санкт Паули или Фортуна Дюселдорф в Германия. Това беше истинска магия: две от страстите ми се бяха обединили. Изключително много харесвах как тези футболни фензинове отразяваха случващото се по различен, критикуващ и забавен начин. И антирасистки също, което беше доста необичайно за футболния свят тогава. Един ден, някъде около 1990-а, съквартирантът ми донесе един сингъл от местния битак, по-конкретно песента за ФК Цюрих на Dorados. Мислеше си, че ще ми допадне доста. Така и се оказа! Никога не бях чувал подобен жанр преди това. Знаех само по-известните хитове, записвани за световните първенства. И така започнах да се оглеждам по-сериозно за подобни плочи и

И тъй като много от приятелите ми често посещаваха битаци и магазини за винили, колекцията ми ставаше все по-голяма с всеки изминал месец. Затова и включих специална страница за музика във футболния ми фензин, когато започнах да го издавам през 1997 г.

Много отборни спортове са свързани с музиката по някакъв начин, но сякаш това се наблюдава най-вече във футбола. Според теб на какво се дължи това?

В книгата ми „Football Disco!“ Греъм Уейт от footballandmusic.co.uk много добре обяснява как футболът е станал толкова „поп” през 60-те: Песни на Mersey Beat се пускаха и пееха на стадиона на Ливърпул — Anfield Road, докато главните звезди на терена като Джордж Бест започваха да имат статут на поп звезди. А Лучано Калдарели разказва историята за това как футболът и музиката се срещат в студията на радиостанциите в Буенос Айрес през 30-те: Излъчването на живо на футболните мачове е било придружавано от звученето на танго, свирено от местни оркестри, а скоро след това президентите на различните клубове започват да искат свои собствени футболни химнове. Тези ранни записки за футболната музика могат да бъдат открити в Shellac Records.

Докато други спортове като хокей на лед например са по-трудни за игра и много по-скъпи, то футболът остава достъпен за всички. Лекотата на повечето издадени на плоча футболни песни отразява и това колко обикновена е самата игра. Освен това форматът на сингъл, записан на винил, измислен през 1949 г., е олицетворение на поп музиката, или както немският автор Кристоф Бирман пише в своето ревю на „Football Disco!“: Беше евтино, лесно за поддръжка и ти гарантираше моментално удоволствие — всичко, което олицетворява и истинският футбол.

Както при всички останали нишови хобита, така и колекционирането на футболни винили би трябвало да има непозната за мнозина, но отдадена мрежа от колекционери. Колко голяма е тази общност всъщност?

Всъщност е доста малка, освен ако някъде там не се крият стотици колекционери. Познавам само около дузина хора от Италия, Германия, Англия и Южна Америка, които наистина колекционират футболна музика, но всеки месец имам около 1000 уникални посещения на сайта ми 45football.com, така че изглежда има и хора, които проявяват интерес към това. Що се отнася до качеството на футболните песни, то принципно не е много високо, така че не съм изненадан от това, че и общността ни е малка. От друга страна, има доста хора, които се свързват с мен чрез сайта ми и ме питат за информация за конкретна плоча или песен. А сред тях има и членове от семейството на някои изпълнители, които по случайност откриват отдавна забравена песен на баща им или чичо им на сайта.

Точно колко записа притежаваш?

Дигитализирал съм около 1200 сингъла, които съм качил на сайта си, и има още доста, на които предстои да обърна внимание. Така че може би около 1300. Както и някои LP-та.

Как се сдобиваш с тях?

Както споменах и по-горе, в началото ги намирах по базарите и в магазините за плочи втора ръка като известния и уникален 16tons в Цюрих. Имам и много плочи от приятели в Англия, те просто хвърлят по едно око за мен в спортната секция, когато търсят записи в местните магазини за винили. Един друг приятел от Цюрих често посещава Италия и ходи по панаири за плочи. А когато бях в Аржентина за малко, минах през всички базари и разпитвах хората, така че се прибрах у дома с около 20 сингъла. Днес се сдобивам с повечето от записите си от discogs.com, където съм запазил около 800 футболни сингъла в списъка си с желания.

Има ли страна/отбор/континент със значително по-голямо количество футболна музика и защо това е така?

Ако говорим за футболна музика на винили, бих казал, че Аржентина, Нидерландия, Италия, Франция, Англия и Германия са топ страните, а при клубовете — Наполи, Бока Хуниорс, Бенфика и Аякс. Славните години на синглите на винили бяха някъде между 60-те и 80-те, когато, както споменах и преди, форматът представляваше нещо като самото превъплъщение на поп музиката. Три условия бяха необходими за наличието на голям брой футболни сингли: стандартът на живот в страната (хората трябва да могат да си позволят закупуването на плочи и грамофони), генерално колко популярен е футболът в страната, както и славата на конкретния отбор. В случая с Аякс всичко това беше налично през 70-те.

Каква е най-интересната история около футболна песен, за която се сещаш?

Има няколко наистина добри истории, но може би най-добрата е тази зад „Blue is the colour“, известната песен на Челси от 1972 г. Колкото по-голяма ставаше колекцията ми, толкова повече адаптации на тази песен откривах. През същата 1972 година бяха издадени три сингъла с мелодията на „Blue is the colour“: Hammarby (по прякор Bajen) от Швеция с песента на клуба им „Bajen va’ namnet“, няколко играчи от Чехословашката футболна лига, които изпяха „Zelená je tráva“ и холандският изпълнител Vader Abraham, който създаде „Ajax, leve Ajax!“. През
1976 г. щатският отбор Portland Timbers издаде „Green is the colour“, а през 1978 г. немският изпълнител Achim Sommer използва песента на Челси за немска футболна песен за Световната Купа — „Olé Argentinien“. Това е проява на доста голяма липса на въображение и креативност, но много ми харесва.

Топ 3 (или повече) на най-странните футболни песни, които знаеш или притежаваш?

Доста труден въпрос, тъй като в колекцията си имам много странни такива, но бих казал, че три от тях си заслужава да бъдат споменати: „Das ist FCK“ от 2012 г. от някакви фенове на FC Kreuzlingen от 5-а Шведска Лига. Изключително смешна ода за клуба им, изпълнена на фона на мелодията на „That’s amore“ на Дийн Мартин. „Atalanta Disco Dance“ за италианския Аталанта Бергамо от началото на 80-те пък е странна адаптация на „Da Da Da“ на Trio. И да не забравяме „Sokol pie voda na Vardarot“ от 1964 г., издадена на пееща картичка — А5 пощенска картичка с прикрепен към нея фонолист с дупка в средата, така че да можеш да си го пускаш на грамофона — песен за Вардар Скопие, която намирам за странна, просто защото е странно красива. Нейна изпълнителка е Мария Грозданович, а гласът ѝ е зашеметяващ. Представлява прекрасна фолклорна мелодия, много необичайна за футболна песен.

Същото се отнася и за графиките на обложките: ако трябва да посочиш 3 любими (такива, които са красиви или красиви по особен начин), кои ще са те?

Каквото се сетиш… обичам и красивите, и странните: „Forza Sampdoria“ е просто перфектният пример за италиански графичен дизайн от 60-те. „Fortuna Köln is in“ от 1989 г. пък ни доказва колко ужасяващо може да изглежда една обложка на плоча с футболна музика, корицата с групата „3 Söck“ е почти толкова ужасна, колкото и самата песен. И разбира се „De Lierse“ от Белгия, която е образец за откровеното аматьорство на толкова много футболни плочи — все едно някой е помолил детето на изпълнителя да нарисува картинка за обложката.

А коя е любимата ти плоча: поради принадлежност към клуб или просто заради добрия текст на записаната песен?

Променят се бързо. Но един сингъл, който обожавах в продължение на години, е „Muchacos you soy de Boca“ на José Berra и неговия оркестър, едно танго от Бока Хуниорс ot 1967 г. Изключителна красота — от обложката до самата песен. Благодарение на тази плоча преди десет години се запознах и с Лучано Калдарели, който е фен на Бока, експерт по музиката им, а вече и мой добър приятел.

Публикувал си и книга — Football Disco. Предстои ли да издадеш нейно продължение, след като колекцията ти не спира да расте?

Все още не съм говорил с издателя си за тази идея, но тъй като има останали бройки от първата книга, не мисля, че скоро се очертава да се появи и втора такава. Но някой ден може да се помисли и за допълнена версия на първата книга.

Какво следва (за теб и за 45football.com)?

Тъкмо завърших образованието си и на теория сега имам повече време да представям плочите си на живо, но както знаем, сега времената не са особено подходящи. Така че ще продължавам да допълвам сайта си, докато чакам да дойдат по-добри дни. Сега е най-важно да бъдем търпеливи и да се грижим един за друг.

Интервю на Марта Пръмова

Публикувано 06.07.2021