Марис Къмбър: Там, където живее надеждата
Марис Къмбър

Там, където живее надеждата

Заглавна илюстрация: Елена Назърова

Марис Къмбър използва изкуството, за да върне надеждата у тези, които са я загубили — хората без дом. Прочетете повече за вдъхновяващата ѝ инициатива „Accumulate” и „The Book of Homelessness” — първата графична новела, създадена от бездомни хора.

Можете ли да ни разкажете малко повече за себе си — Вашето образование, интереса Ви към изкуството и с какво сте се занимавали досега?

Разбира се. Учих Изящни изкуства, което е най-лошият избор за образование, който можеш да направиш, ако искаш да си намериш работа след това. Затова и единственото нещо, което можех да направя, беше да започна нещо свое. И така стартирах собствен бизнес на 23, доста млада. Занимавах се с това около 15 години и бизнесът беше доста успешен. След това се насочих към сферата на образованието и се опитах да променя програмата на творческите специалности, така че те да засягат и теми като предприемачество, което за мен е основополагащо. Занимавах се с големи проекти, свързани с това, като продължих да работя в университет допреди 10 години, през 2010, когато най-накрая се оттеглих изцяло. Чувствах се преуморена, празна, затрупана от задачи и стрес. Един ден шофирах към работа и просто си мислех как буквално не мога физически да изляза от колата си, бях неспособна да работя, изтощена и стресирана. Тогава взех решението да обърна колата, да напусна работа и да започна начисто. След това прекарах цяла година почти изцяло на дивана, гледайки видеа, защото бях достигнала върха на своята изцеждаща кариера. Може да се каже, че просто загърбих всичко.

По време на тази година взех и решението да се завърна към това, заради което започнах да се занимавам с образование — да правя коренна промяна, която е трайна и смислена.

Също така исках да се занимавам и с неща, които бяха значително по-близо до обикновените хора. Тогава отговарях за бизнес развитието на университета, а вместо това исках да се концентрирам върху по-личния контакт със студентите. Това ме накара да искам да правя неща, които имат смисъл и оставят следа. И така до 2011, когато се включих в организацията на един местен арт фестивал. Живея в доста оживен район — пълен е с кафенета, фризьорски салони, агенции за недвижими имоти… Но в центъра му има един хостел. Живях в този квартал на име „Крауч Енд” близо 15-16 години и дотогава не бях осъзнавала, че съществува хостел, който се намира буквално до училището на децата ми. Не ми беше минавало през ума, просто тогава бях на друга честота. И така, свързах се с този хостел и им предложих да направим нещо заедно, нещо креативно с хората, които живеят там, и след това да го изложим по време на фестивала в Крауч Енд. Обещах им, че каквото и да направим, ще бъде изложено, защото аз съм директорът на фестивала и няма да се наложи да минават през излишни трудности, за да бъдат въвлечени. И общо взето така започна всичко. Точно през тази ужасна година се роди този невероятен проект, който ме върна обратно към корените на кариерата ми, които бяха именно творчеството, образованието и предприемачеството. Всичко се съчета в този проект.

Кога стартира инициативата „Accumulate”?

Буквално няколко години след като напуснах тази така динамична работа. Просто се обадих на различни местни хора и им предложих да направим някои творчески работилници в хостела. Сега нещата са съвсем различни що се отнася до ангажирането на общността — преди 8-9 години хората не бяха толкова осъзнати колкото сега. Както и да е, разпратих един имейл до цяла група хора и само един човек ми отговори. Беше един фотограф, който и преди се беше занимавал с обществено ангажиращи дейности и различни младежки клубове. Тук е и моментът да вметна, че фотографията няма нищо общо с опита, който имах, за разлика от дизайна. И си казах: „Е, какво по дяволите, никой друг не ми е писал, ще трябва да действаме с това, което имаме.” Направихме си съвсем самоделно фотостудио в столовата на хостела, като използвахме чаршаф за бял фон. Имахме само една камера и една лампа. Ако сравните това с работилниците, които Accumulate прави сега, ще видите, че вече сме на светлинни години от нивото на работа в началото. Тогава всичко беше много първобитно, но това, на което станах свидетел, беше изграждането на самочувствие, привързаност, гордост и самооценка у хората, които живеят там. Енергията им беше наистина на ниво, а имайте предвид, че това е един от хостелите с най-лошите условия, в които съм работила. Наистина е депресиращо, но пък в един момент в мен се зароди някакво вълнение и си казах: „Това е невероятно. Започва се!”. И наистина така започна всичко.

Как се е развила организацията от основаването ѝ през 2013 и променил ли се е начинът, по който обществото гледа на хората без дом, оттогава?

Появиха се много местни инициативи, които работят с общността, и мисля, че това е фантастично, всички се опитват да променят средата.

Мисля, че хората са много по-съпричастни с проблема с бездомните и отделят внимание на грижата за ближните си, което според мен се дължи и на COVID.

COVID е демократичен по натура, няма значение какъв си или какви са възможностите ти, пак може да се окажеш засегнат. Тази съпричастност се дължи и на факта, че много хора загубиха работата си. Във Великобритания в момента наблюдаваме как представители на средната класа се редят на опашки за безплатна храна. По принцип това са хората, които накланят везните на икономиката, а сега те са тези, които са излишни за обществото. Става все по-трудно да си намерят нова професия и много от тях са принудени да се мъчат с държавни помощи, което също допринася за ситуацията. Мисля, че се задава голяма вълна на осъзнаване, което отчасти е смешно, но по ужасяващ начин. Да кажем, че се занимаваш с някакъв вид благотворителна дейност, която е ангажирана със сърдечно-съдови заболявания например, което е по-традиционен тип благотворителност, та доходите на организацията ти спадат значително, защото няма маратони за бягане, като например фондация „Stroke” или фондация „Heart”. Проблемът с бездомните пък е станал много по-популярен. Така ние, като организация, успяхме да увеличим въздействието си заради това. Не знам какво щеше да се случи, ако не бяхме преминали през тази COVID година, бяхме наистина проактивни и подхождахме изключително иновативно към всяка една активност. Бездомността нараства драстично, значително по-широко разпространена е. Но също така е и по-прикрита.

По принцип хората смятат, че бездомните са само тези, които живеят на улицата. Те наистина са много, но съществува и „прикрита” бездомност. Това са хора, които живеят в автомобилите си или пък спят при свои приятели и просто се местят от едно място на друго.

Напоследък се заражда изцяло нова вълна от хора, които биват причислени към графата на бездомните. Първоначално, когато COVID дойде, започна голяма инициатива всички да се приберат от улицата в домове за спешно настаняване. И правителството се зае с това всички изоставени сгради и хотели да бъдат обособени като приюти. Хората бяха прибрани от улиците, а сега са обратно там и са значително повече. Ако има хора на улицата, които, да речем, просят, което не е най-добрият избор, но това е, което правят, то сега те няма от кого да получат пари, защото градовете са празни. Това прави бездомните още по-уязвими. Затова сега все повече хора от общността обръщат внимание на бездомността. Ако тя нараства и няма повече възможност за настаняване, това означава, че броят на хората в подобна ситуация ще се увеличи, което прави изчисляването на засегнатите още по-трудно.

Как точно се появи идеята за “The Book of Homelessness” — първата графична новела, създадена от хора, които нямат дом?

През годините сме провеждали разнообразни уроци и занятия, резултатите от които лесно биха могли да бъдат представени като изкуство, изложено на стена, модно шоу или пък списание. Винаги сме искали да наблегнем на това какво произвеждат самите хора по време на тези занятия. Те ги посещават, за да изразяват себе си, а не за да говорят за това какво е да си бездомен. Да речем, че отивам някъде, за да се уча да правя керамика — там съм, именно за да се уча на това. Не отивам на посочения курс заради това, че съм жена от даден произход, а просто защото искам да уча керамика. Това е и случаят с Accumulate — хората са тук, защото искат да изразяват себе си, не защото са бездомни.

Когато все още можехме да посещаваме кафенета, имах среща с автора на графични новели Хени Бомонт и с него измислихме идеята за тази графична новела. Тогава реших, че искам бездомните хора да разкажат историите си по свой собствен начин. Това е техният път и не искахме да създаваме някаква странна йерархия, разказвайки истории, които не са наши лични такива. Това беше и основната идея, отговорна за начина, по който изпълнихме проекта.

Имах възможност да потърся финансиране, но така нямаше да имаме гаранция, че проектът ще бъде одобрен. Затова решихме да започнем crowdfunding кампания за публикуването на „The Book of Homelessness”. Трябваше да съберем доста средства, защото тук не ставаше въпрос за евтин проект. Събрахме парите през ноември, 2019 (около 18 500 паунда), а през януари, 2020, започнахме работата по книгата. Първоначално няма как да знаеш колко хора биха се включили, защото това е първият по рода си проект, който подхващаш. Но още в началото казвах “Можете да пишете за каквото решите — за това какво сте закусвали дори, няма значение, това е вашата книга с вашите истории. Книгата се казва „The Book of Homelessness” (бел. Авт. „Книгата на бездомността”), но това не означава, че тя задължително е за бездомност.” Това накара участниците да се чувстват свободни, но и да ни се доверят, че не сме там, за да съберем и използваме тези тъжни истории. Като допълнение към това, всеки допринесъл за изданието, получава комисионна за всяка продадена книга, която сама по себе си е доста голяма, тъй като, невероятно, продадохме много книги. И като цяло така дадохме начало на проекта. В началото беше доста трудно, тъй като трябваше да научим хората как да пишат, рисуват и разказват дадена история. Изучавахме поеми и всякакъв вид истории, за да ги накараме да започнат да се изразяват. Не беше нужно физически да напишат цяла истинска история, можеха просто да напишат една дума, ако това работеше за тях. Бяхме отворени към всичко.

Шест седмици след началото организирахме една интензивна седмица, в която искахме да задълбаем повече в историите. Правихме много практически упражнения и какво ли не. Тогава всички се почувстваха свързани и обединени, всеки искаше да свърши нещо и да завърши своята част. Така, с тази невероятна връзка между участниците, дойдоха и самите истории. Между водещите на работилниците, а те бяха наистина много (затова и проектът беше толкова скъп), и участниците също имаше уникална връзка. Всеки искаше да покаже най-доброто от себе си, всички бяха отдадени един на друг, а и на себе си, за да създадат тази книга. Атмосферата беше като в училищен клуб — хора идваха, отиваха на местата си при приятелите си и работеха. Обядвахме заедно, атмосферата беше наистина страхотна и остана такава до март. Оставаше ни точно една седмица до финала, когато правителството наложи пълен локдаун.

Имаше ли хора, занимавали се с изкуство преди проекта, или това беше нещо ново за всички?

Някои от хората са просто наистина талантливи и е очевидно, че са се занимавали с творческа дейност и преди проекта. Имаше и такива, които не можеха да рисуват, но искаха да участват, защото откриваха смисъл за себе си в инициативата. Та, имаме всякакъв тип хора. Например Мичъл, който е невероятно талантлив, но е спрял да се занимава с рисуване заради наркотици и напълно го е загърбил. Но „The Book of Homelessness” му даде причина да се върне към това. Историята на Амалия е подобна. Има и хора като Николет и Джейд, чиито рисунки изглеждат изключително наивни, но при все това те искаха да илюстрират своите истории, а те са наистина красиви. Никой не се включваше само защото рисуването би му се отразило добре, самият проект ги караше да се чувстват така. Всички бяха изключително позитивни и продължиха да посещават дейностите на Accumulate, защото им хареса да бъдат креативни. Сега дори тези, които още от началото казваха, че не могат да рисуват, посещават работилниците ни, защото те им дават много повече. По-рано тази година раздадохме стипендии на шестима участници, за да продължат да развиват творчеството си в Рейвънсбърн — един малък университет за изкуство. Ако не се лъжа, трима от тях бяха от „The Book of Homelessness”, а останалите — от други наши проекти.

Има ли участници, които са станали известни артисти?

Рано е да се каже, но е невероятно, че и Мичъл, и Амалия бяха наети като илюстратори и творчеството им се публикува и другаде, което е страхотно. Мичъл определено получава доста поръчки. Той не може да повярва, че реално може да изкарва пари, рисувайки. Също така не може да повярва, че от това да спи в палатка, да взима наркотици и да се чувства като човек, който няма бъдеще, сега е стигнал до това да получава пари за творчеството си и да учи в университет. Това е наистина голяма стъпка за него.

Целта на Accumulate е да научи хората да използват креативността си като инструмент, с който да вкарат живота си в ред.

Започваш да се чувстваш по-добре, придобиваш самочувствие, разбираш, че имаш какво повече да покажеш, хората те признават и ставаш по-уверен. Това са наистина важни фактори, които трябва да притежаваш, ако искаш да се движиш напред в живота — точно това е и идеята на Accumulate. Да даде възможност на тези хора да поемат живота си в свои ръце и да си осигурят едно по-добро бъдеще.

Изкуството често играе ролята на универсален език. Мислите ли, че то може да послужи и като мост между бездомните хора и останалата част от обществото?

Да, разбира се. Принципно не бихте очаквали от бездомни хора да организират голяма изискана изложба, защото останалите хора вече имат своята представа за бездомен човек. Друго ограничение е, че с частно представяне можеш да достигнеш до колко? 150 човека? И след няколко дни всичко приключва. Но „The Book of Homelessness” е нещо, с което хората се ангажират за по-дълго, могат да четат, да осъзнаят и да научат нещо от тази книга. Тя има дългосрочна цел, вид манифест. Никога не съм вярвала, че една книга може да бъде такава отговорност, нито че ще се превърне в образователен елемент. Хората, които четат книгата, се образоват и разбират същността на бездомността, разнообразните истории, ситуации и преживявания, илюстрирани в книгата. Имаме хора от всякакъв тип — такива, които са жертви на тормоз, които са били измъчвани, такива, които са прекратили нездравословни отношения.

Книгата обръща внимание на различните причини, поради които някой може да остане без дом и на това, че бездомните хора не са само тези, които първоначално си представяме.

Мислите ли, че изкуството ни дава чувство за принадлежност?

Accumulate успя да създаде един вид общност, защото тук провеждаме физически занятия, където хората общуват един с друг, харесват това, което правят, обсъждат го и това създава истинска тръпка. Ако някой те похвали, че работата ти е добра — това е страхотно, защото принципно тези хора няма как да го чуят във враждебната среда, в която живеят иначе. Не се чувстваш добре, никой не ти казва нещо позитивно и в следващия момент идваш в Accumulate и хората тук си говорят с теб, обсъждат творчеството ти — и то не защото си бездомен. Точно това ни отличава.

Мислите ли, че творчеството помага на участниците да намерят своя глас — в обществото и в изкуството?

Да, разбира се, те притежават нужните инструменти, въпросът е в това как ги използват. Можеш да снимаш с телефона си, да правиш филми. В Accumulate хората продължават да идват и 4-5 години след като са започнали да ни посещават, защото предлагаме нещо различно. Мисля, че хората искаха да излязат, да създават, творят и сега вече имат тази възможност. Знаят как да го направят, имат връзки, което, както знаете, е много важно, ако искаш да оцелееш в креативните среди. Хората от проекта постоянно си пишат един с друг, когато правят нещо, и са насреща, помагат си, разменят съвети и се подкрепят. Не знам дали изкуството е инструмент. Не е задължително инструмент, с който да градят кариера, по-скоро е нещо, което им помага да продължат напред в живота. Помага им да бъдат по-уверени. Да придобиеш уменията да свършиш дадена работа е дълъг процес.

Изкуството ти дава чувство за самооценка, кара те да се чувстваш добре със себе си. Дава възможност на хората да открият, че могат да покажат много повече, отколкото си мислят, и това ги окуражава да направят стъпка напред.

Помага им и да се освободят от тревогите си. В проекта има хора, които страдат от посттравматичен стрес, но откриха начин да се справят с това. Наистина всичко е основано на подкрепа, излизаме от кръговрата и помагаме на хората чрез нещо, което ги награждава и им носи удоволствие.

Работите с 14 хостела из цял Лондон. Каква е следващата стъпка към това да направите изкуството по-достъпно за хората без дом?

Някои хостели са по-дейни от други. Това се дължи на много неща, като например липсата на средства, ресурси, пространство… Затова започнахме проект с арт комплекти, които разпращаме по пощата. В тези комплекти са включени всички нужни материали и инструкции за дадена творческа дейност, така че да не е необходим ръководител. Сега всеки, желаещ да направи нещо креативно, може да го направи, благодарение на проекта с арт комплектите на Accumulate. Това наистина променя много неща, защото може да бъдеш единственият човек в хостела си, който иска да прави нещо креативно, но никой няма да тръгне да прави работилница само за теб. Но пък ако се сдобиеш с арт комплекта ни, лесно можеш сам да твориш поне 2 часа. Разполагаме и с уебсайт, където хората могат да се свържат с нас.

Какъв е планът Ви оттук нататък?

Планът ми е да се занимавам с арт комплектите и наистина да развия инициативата. По време на пика на COVID понякога изпращахме по 550 комплекта, а общо са около 4 000, което е невероятно. Планирали сме и физически занятия и мисля, че предстои да се отдръпнем малко от традиционните визуални изкуства, за да обърнем внимание и на възможностите в дигиталната среда. Имам списък с бъдещи работилници на Accumulate, записан на стената. Дали наистина ще се случи? Не знам, но това е планът.

Dirk Vogel

Публикувано 29.04.2021