Прекрасният нов свят

Илюстрация на Теодор Георгиев

Quotes Magazine прескача през няколко поколения и се опитва да види света на съвременните медии (и света по принцип) през очите на Кристиян Радев — смел млад мъж със силен интерес към журналистиката и със завиден опит, който да подкрепи този интерес. Той със сигурност има много за споделяне, а ето и малко част от него.

Разкажете ни малко за себе си и какво Ви доведе в Лондон.

Казвам се Кристиян, висок съм 174см., Телец, обичам дълги разходки по плажа и търся онова специално нещо, което да казвам всеки път, щом ми зададат подобен въпрос. Дойдох тук заради университета, но това не е реалната причина да избера именно Лондон. Честно казано, избрах го, защото от 13-годишен насам идвам тук всяка година за рождения си ден. После открих, че всъщност може би съм дошъл тук, за да порасна.

Можете ли да ни разкажете повече за стажа си в Monocle? И с какво се занимавате в момента?

Научих много, със сигурност. Monocle e много интересен случай. В бурното море, в което осъзнаваш колко много издания се задушават сами заради неправилен модел на дистрибуция-приходи и дигитално присъствие, което повече вреди, отколкото помага, Monocle плаща добре на своите автори, грижи се за хората си, и прави малко повече от това да се опитва да държи главата си над водата. Там разбрах толкова за останалите издания, колкото и за самия Monocle. И човек може да научи много за това как работят и радиото, и печатът като медии. И по-скоро, дали животът в печатните медии ще работи за него.

Въпреки всичко, дълбоко вярвам, че Monocle e нещо като светец-покровител на стажовете. Той дава много отговорности и свобода, независимо от мястото ти “по веригата”, а аз имах и големия късмет да продължа да работя като фрийлансър, дори след като стажът ми приключи. За мен значи много и това, че продължих да поддържам контакт с хората, които срещнах там. Toва е доста по-показателно за самия стаж, отколкото времето ми след него. Колкото до бъдещето — не по-малко любопитен съм от всеки друг какво ще донесе то.

Какво друго сте работили преди?

Занимавал съм се с редакция и маркетинг в най-старото литературно списание в Англия; давал съм частни уроци на възрастни; работил съм в шведски технологичен стартъп и в Monocle (списанието и радиото); бил съм барман в частен литературен клуб в Сохо, бил съм “таен клиент”, а и съм се занимавал с моден стайлинг и неизбежно маневриране на Брексит. Освен това, писал съм на свободна практика за най-различни издания.

Kакво се случи така, че сте работили толкова различни неща?

Според статистиката, повечето “милениали” ще са сменили поне четири професии, докато станат на 32. И тук съм повече от съгласен. Да работиш като барман в частен литературен клуб, например, или пък да преподаваш английски на корейска двойка — това не са работи, които изграждат характер, а такива, които имат характер. Понякога просто имаш късмета да попаднеш там, където се случва всичко интересно. Имал съм възможността да присъствам на световни премиери, да вечерям в House of Commons или да чуя кое е най-забавното нещо, което Франсис Бейкън някога е виждал. И това беше само януари. Но, естествено, нищо от това не е толкова важно, колкото хората, които съм срещнал в процеса.

Няколко думи за живота в Лондон?

Как избрахте тъкмо журналистиката за професионален път?

Винаги съм намирал за много интересно какво избираме да наричаме журналистика. За мен, например, журналисти са хората в BBC. A по дефиниция: хората, които предават новините. В същото време, бихме нарекли журналист и човекът от VICE, който яде киш с халюциногенни гъби. Имаме и нещо като “нова журналистика”, която изцяло обърква барометъра и печели Пулицър награди. Съществува много тънка граница между това кого определяме за писател и кого за журналист — при това много любопитна. Всичко това ми напомня на дебата дали изкуството върху картите Dixit е “изкуство”. В края на краищата, просто стигаме до извода, че и Луцифер, и Исус се наричат “утринна звезда”, така че може би просто си задаваме грешните въпроси.

Как съм избрал журналистиката? Не съм избирал нищо, журналистиката все се преоткрива. А аз съм само за компания.

Медийната конкуренция в Лондон сигурно е жестока. Как може един млад студент oт Източна Европа да изпъкне в нея?

Кажете ми, когато разберете.

Говорейки за Източна Европа, как виждате бъдещето на самия континент?

По-малък натиск от страна на големите играчи към малките. Връщане към идеята за принадлежност към общността и по-засилено присъствие на малките управленски единици (но не и на по-малките правителствени единици: има причина страни като Бразилия и Виетнам да удвояват своите общини в опит да децентрализират властта). Трябва да проумеем, че

Наясно сме със самата максима, но често пренебрегваме последиците. Има какво да научим от мултиполярността на старите европейски империи: или поне така се надявам. Но е вероятно да видим едно изместване от политика към realpolitik. Иронично е как, по някакъв начин, това е хем решението на проблемите ни, хем причината за много от тях.

Kaк един млад човек е наясно какво точно иска да прави с живота си?

Не вярвам особено много в този въпрос. Но

Няма да бъде преувеличение да кажем, че милиони хора избират какво да правят с живота си точно с това наум.

Kaкво бихте посъветвали някой, който иска да гради кариера в медиите?

Това е по принцип. А иначе: сигурен съм, че ще се справите отлично.

Koи са трите медийни източника, които посещавате всеки ден?

Хубаво е да посоча нещо отвъд новините на CNN, BBC и Vox, които всички получаваме на телефона си (слава Богу, че ги), затова препоръчвам The Amorist или Oh Comely или Delayed Gratification. Обещавам, че си заслужава.

Тъй като сте част от бъдещето на медиите: как си го представяте?

Мисля, че нишовите издания ще бъдат все по-важни. Едно от любимите ми занимания е просто да преглеждам селекцията на места като Wardour News или Shreeji Newsagents и да се възхищавам от огромното изобилие. Буквално съществува списание за антропология на косата. Фактите не лъжат:

Kакви са най-смелите Ви професионални мечти?

Ще ми се да имам собствена рубрика някой ден. Няма нужда да е нещо голямо, дори няма нужда да е рубрика. Но, всяка седмица, това да бъде моето пространство. Може би там дори ще мога да разбера кои са най-смелите ми професионални мечти.

Какво следва?

Това е свят, в който Доналд Тръмп е избран за президент, Линдзи Лоън приема исляма и Suicide Squad печели Оскар.

Публикувано 27.09.2017