Да завършиш своя филм

Илюстрации на Виктория Николова

Томислав Шобан е кино творец и президент на Киноклуб Загреб — най-старият аматьорски филмов клуб в Югоизточна Европа. Заедно с Петра Белц, която се занимава с наследството на клуба, ще ни разкажат повече за миналото, настоящето и бъдещето на клуба, както и кой според тях е най-големият успех в аматьорското кино.

Разкажете ни за себе си и за Киноклуб Загреб. Какви са историята и мисията Ви?

Казвам се Томислав Шобан, президент на Киноклуб Загреб и кино творец. Историята и мисията на Киноклуб Загреб определено са по-интересни от моите лични. Но тъй като не съм експерт по всичко, поканих колегата ми, Петра Белц, която се занимава с кино наследството ни, също да участва в това интервю.

Ние в Киноклуб Загреб сме група хора, кинаджии и кино ентусиасти. Киноклуб Загреб е общност от хора, които се занимават аматьорски с кино, и това създава едно отворено пространство за правене на кино и за експериментиране. Защото тук осигуряваме безплатни инструменти и средства за това и споделяме знания и опит, като в същото време поощряваме пълната творческа свобода.

Киноклуб Загреб съществува вече почти век. Смятате ли, че темите, които вълнуват поколенията в киното, се различават?

Киноклуб Загреб е основан през 1928 г. като кино раздел на Фотоклуб Загреб. Това го прави най-старият аматьорски филмов клуб в Югоизточна Европа. В самото начало на работата на Киноклуб Загреб аматьорското кино е дало възможност на заможни хора да правят собствени филми, дори ако това са били само домашни филми. През 60-те години на миналия век киноклубът се е превърнал в център за някои от най-значимите авангардни творци в киното, заедно с ГЕФФ и Антифилм, като форма на съпротива и отговор на масовото кино. Дълго време Киноклуб Загреб бе единственото място, което предоставяше обучение по кино на бъдещи професионалисти. Това започна да се променя с откриването на катедри по кино в загребската Академия за драматични изкуства. Днес клубът събира кино творци, чиято работа надхвърля традиционните филмови жанрове. Тези артисти търсят собствени изразни средства, без да са обременени от очакванията на академичните среди, фестивалите и тенденциите.

По отношение на киното какво се е променило в общността ви от основаването на клуба?

Отговорът на този въпрос може да изпълни няколко печатни тома. Тъй като клубът ни е основан чак през 1928 година, много се е променило за тези почти сто години. Киноклубът на Загреб започва съществуването си по време на Кралство Сърбия, Кралство на сърби, хървати и словенци, и е продължил работата си по време на Кралство Югославия, Независимата държава Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия и накрая в рамките на днешна Хърватия.

Филмът като средство сам по себе си също много се промени. Членовете ни са правели филмите си на 9-милиметрови ленти, 16 mm, 8 mm, S8mm, mini DV, касети VHS, в различни дигитални формати, а днес понякога дори работят от телефоните си. По време на основаването на Киноклуб Загреб в Загреб не е имало филмови школи, нито кинематографична инфраструктура като цяло. По време на социалистическия период хърватското/югославското кино бе изградено почти изцяло от нулата. Имаше огромна мрежа от кина и колосална аудитория (21 милиона души), а днес в Загреб има само две арт кина и потенциална публика от едва 3,6 милиона души. И все пак Киноклуб Загреб успява да поддържа авангардната традиция на предшествениците си от 60-те години, които по времето си са организирали фестивала на експерименталното кино, продължил почти десетилетие. Всяка година произвеждаме между 70 и 100 заглавия, а членовете ни в областта на вангарда експериментират с езика на киното (Петра Белц).

Разкажете ни повече за семинарите, прожекциите и дискусиите, организирани от клуба. Как са се развили от началото досега?

В началото на това хилядолетие Ведран Шувар преструктурира клуба в няколко направления. Шувар имаше ясна визия как трябва да бъде структуриран клубът и как да привлича повече творци в различни творчески направления на киното. Създадена бе система от семинари, филмови прожекции и филмова критика. Оттогава структурата системно се надгражда и обновява с нови млади експерти, които носят нови идеи и визия. Семинарите обхващат няколко нива. Филмовата школа е насочена към начинаещите филмови творци и има за цел да предаде знания за основите на филмовото изкуство. Това са единствените занимания, за които се изисква входна такса, а тя представлява и първоначалната такса за присъединяване към Киноклуба. Всички останали занимания са безплатни. Разделили сме ги на средно и напреднало ниво. Целта е участниците да правят собствени филми, като в същото време получават специфични знания за неща като писане на сценарии, филмова критика и използване на кино оборудване. Има широк набор от семинари и непрекъснато ги обновяваме и надграждаме в зависимост от нуждите и интересите на настоящото поколение филмови творци.

Целта ни не е Киноклуб Загреб да се възприема като бърз курс за влизане в Академията по драматични изкуства. Някои хора узряват като автори в Киноклуб Загреб и в крайна сметка стават лектори и предлагат нови начини за предаване на знания. Хората, които активно преподават в Киноклуб Загреб, също така развиват тясно сътрудничество с други асоциации, институции и кина, които също отчитат значението на аматьорското и алтернативното кино.

Защо смятате, че аматьорското кино е важно и какъв е приносът му към света на киното? Разкажете ни малко повече за идеята на аматьорството.

Аматьорското кино е начин да правиш филми извън финансовите ограничения. Основните движещи сили тук са любовта към филмите, една идея и желанието да доведеш проекта си до край.

Това не е състезание, а по-скоро разширяване на границите на понятието „филм”. Аматьорският и професионалният подход към правенето на филми създават кинематография заедно. Професионалното правене на филми е скъпо и изисква голям снимачен екип. Аматьорското кино не е в състояние да осигури такива условия, затова трябва да търси нови методи на изразяване, да използва по-малки снимачни екипи и да прилага по-персонализирани подходи. Чрез иновация и създаване на нова естетика аматьорското кино се стреми да намира нови отговори на предизвикателството да разкажеш една история. Новите методи поставят нови въпроси и изискват нови отговори.

Смятате ли, че тъй като аматьорството няма конкретни очаквания, успява да отмести повече граници и да бъде по-иновативно?

Вероятно някои хора нямат големи очаквания към аматьорските творци, но самите те очакват много от себе си. Човешко е да имаш очаквания и не е проблем да си наясно с това. В професионалното кино целият екип има очаквания от режисьора и да отговориш на тези очаквания е много трудна задача. По същия начин да завършиш това, което си започнал, е страхотна мотивация. В аматьорското кино работиш сам или с малък екип, а завършеният филм остава само за автора. Затова много творци се отказват преждевременно — защото нямат задължение да довършат филма. Никой няма да ги пита защо не са го завършили и често хората се отказват от филмите си в процеса на правенето им.

Понякога това е най-трудната работа. Понякога когато творците завършат филма си, това им вдъхва кураж да направят още един филм, по-труден. Иновацията се подхранва от необходимостта да се използва по-персонализиран подход и по-малък екип. Професионалният филм е много по-структуриран и продуциран. Трябва да съществува строга йерархия, за да се случват нещата. Аматьорското кино е по-гъвкаво обаче и е свободно от ограничения. В същото време процесът е много по-несигурен. Има кинотворци, които могат да работят само по един начин, но има и такива, които се възползват и от двата вида правене на филми.

Кои според вас са основните разлики между масовото и независимото/аматьорското кино? Смятате ли, че има нужда от повече аматьорски филми?

Определено разликите са повече от тези, които споменах в предишния си отговор, но искам да подчертая това, което е еднакво важно както в професионалното, така и в аматьорското кино, както в масовото, така и в алтернативното — а именно отговорността към колегите и ценното им време. Отговорността към идеята на филма. Някои идеи изискват да имаш снимачен екип, но за други си нужен единствено ти. Идеите, които имаш, са си само твои, и понякога само ти можеш ги превърнеш във филм, никой друг. Има го обаче и този специфичен момент, когато

Така че отговорът е да, винаги ще има нужда от аматьорско кино.

Можете ли да си припомните филм, направен в Киноклуб Загреб, който е имал положителен ефект върху важна тема или е бил особено въздействащ в трудни времена?

Изключително сме горди, че Киноклуб Загреб заедно с Киноклуб Сплит и Киноклуб Белград е дал живот на най-важния филмов авангард в този регион и е създал условия за възхода на цяло поколение артисти и филмови дейци. Вероятно те не са се занимавали със сензационни теми, но са изследвали човека, какво прави той, къде ходи и какво иска.

В историята на клуба има по-малко жени-автори, защото такъв бе политическият климат на времето. Някои от тях обаче успяха да се изправят срещу мъжкия шовинизъм, като Татяна Иванчич, която дори се превърна в най-плодовитият филмов творец в историята на Киноклуб Загреб.
Днес сме горди с поредица успешни творци — както мъже, така и жени. Те последователно разработват идеите си в продължение на години, като някои работят в експерименталните форми, а други — в документалното или късометражното кино. Други пък смесват жанровете.

Клубът ви е оцелял през войната и срива на една историческа политическа система. Как се справихте?

Киноклубът е просъществувал през различни периоди и състояния на страната ни и е надживял всички политически системи, през които преминахме. В някои периоди е бил по-голям и влиятелен, в други вътрешните сътресения в крайна сметка са довели да отлив на членове и така се е засягало самото функциониране на клуба. Това, което действително беше предизвикателство пред клуба, бе навлизането на дигиталната ера в кинематографията. Методите за правене на филми се променяха бързо и по-традиционните творци не успяваха да усвоят предимствата на дигиталната епоха. Въпреки това клубът винаги е успявал да осигури един или двама членове, които да поддържат работните пространства, оборудването и дейностите. Двама от изявените ни членове бяха Алан Бохорич и Ведран Шаманович, които поддържаха работата на клуба през войната от 90-те години. Ведран Шувар се присъедини към клуба в началото на новото хилядолетие и визията му бе Киноклуб Загреб да бъде насочен към пълнолетна аудитория, да предлага безплатно
оборудване на членовете, за да улеснява работата им, като поощрява пълна творческа свобода за авторите.

Киното е било силно контролирано по време на комунизма. Аматьорското естество на Киноклуб Загреб ли му помогна да остане независимо? Каква беше ролята на клуба в този период?

Не съм сигурен, че мога да се съглася с идеята за силно контролираното кино. По време на югославския социализъм киното наистина бе контролирано от държавата в този смисъл, че всеки филм трябваше да премине през комисия по цензурата. Но ако погледнем производството на югославски филми от това време, лесно се вижда, че някои от върховите постижения в модерното ни кино всъщност са били доста противоречиви по отношение на югославския режим, поставяйки много въпроси — Пуриша Джорджевич, Душан Макавеев, Бранко Бауер, Желимир Жилник, Живожин Павлович и т.н. Независимо от цензурата тези филми все пак са били продуцирани. От друга страна в съвременните европейски кина, субсидирани от държавата, също имаме определени „комисии по цензурата“ — съветниците, които отпускат парите за производство. В този смисъл филмите на киноклубовете са винаги безплатни — не зависиш от никого по отношение на финансиране, въпреки че в ерата на целулоидните ленти членовете на киноклуба е трябвало да кандидатстват със сценариите си пред вътрешен съвет на киноклуба, за да получат възможности да ги осъществят. Също така през 50-те и в началото на 60-те години на миналия век всички филми на югославския киноклуб е трябвало да преминат през комиисии по цензурата. Тъй като аматьорското кино е играело важна педагогическа роля в югославското общество, „идеологическата насока“ на аматьорите е била много, много важна. (Петра Белц)

Какво можете да ни кажете за Черната вълна в югославското кино — свързана ли е по някакъв начин с общността на Киноклуб Загреб?

Черната вълна е директно свързана с киноклуба, но водещите фигури в нея са били членове на сръбските киноклубове (Белград, Нови Сад и Академичния киноклуб Белград). Въпреки това общността на киноклубовете е била много сплотена благодарение на мрежата от фестивали за аматьорско кино. Така че по някакъв начин свободата на антифилмите, популяризирана през 60-те години от Киноклуб Загреб, е отразявала свободата на кинематографската мисъл и филмовия творчески израз в цяла Югославия (Петра Белц).

Живеем в разгара на капитализма. Как един аматьорски филмов клуб без търговска цел успява да се справи в пазарни условия?

Имаме късмет, защото сме успели да изградим добре разпознаваем имидж и сме признати от институцията, която финансира филмовите асоциации и програмите им. Във всеки случай не е лесно и всяка година осигуряването на финансиране е предизвикателство. Имахме трима служители, а сега са двама. Но клубът устоява, тъй като водещите членове имат желание да работят доброволно и се надяват, че ентусиазмът им ще е достатъчен, за да намерят ново финансиране за по-добро бъдеще.

Какво предстои за вас и Киноклуб Загреб?

За клуба предстоят нови президентски избори и вярвам, че е дошло време да имаме първия си президент жена. Развили сме мрежа от качествени автори (мъже и жени), които работят усилено, с още повече мотивация, и очаквам с нетърпение да видя бъдещите им успехи. Бъдещето вероятно е неясно, но да се надяваме, че Киноклуб Загреб вече ще се управлява от жени и ще продължи да стимулира създаването на нови качествени филми и съдържание.

Превод и редакция —
Елица Виденова, textorialist.com

Публикувано 08.09.2022