Ти избираш
дали да вярваш

Илюстрация на: Мила Спасова

Джъстин Павлова-Хоукс е човек, който снима: независимо дали туристическо предаване, документален филм или риалити. Живее между Нова Зеландия — родната му страна — и България, и е работил и пътувал из целия свят.

Kак решихте, че искате да правите филми?

През 80-те родителите ми имаха магазин, с който бяха доста заети, така че ние се забавлявахме с телевизия и едно чуждо видео. Аз гледах много… наистина много. В магазина имаше лавица с над петдесет филма под наем. Стига някой да не ги беше взел, всеки ден си пускахме Revenge of the Nerds, Chariots of Fire и Gremlins. Именно те може да са събудили в мен желанието да се занимавам с това.

Документалното кино се превърна в моя цел номер едно през 90-те, след като гледах серията Weird Weekends на Луис Теру. Хумористичният начин, по който той изследва субкултурите, беше нещо, което дотогава не бях срещал.

Kaкво сте учили и свързано ли е то с това, което правите сега?

Завършил съм социология и “изкуство в киното”. Социологията не е нещо, за което се бях замислял кой знае колко — не е необходима, но определено е полезна за работата ми в документалното кино. Изучавахме една книга Street Corner Society, чийто автор е изследвал и живял с уличните банди на Бостън през 30-те години. Определено е повлияла на изследователските ми методи и е много съществена за начина, по който се опитваме да правим документални филми.

След университета специализирах кино, а сега работя като режисьор, продуцент и редактор в телевизията, обхващайки всичко от документално кино до риалити. Вярвам, че съществуват множество посоки във всяка една кариера, но тази се оказа правилната за мен.

Работили сте пет години в Travel Channel International, на каква тема беше предаването ви?

Заедно с мои приятели притежавахме малка продуцентска компания и имахме късмета да направим няколко различни предавания за този канал. Темите бяха доста общи, така че можехме да снимаме горе-долу всичко. Едно от любимите ми обаче беше Indian Times. Прекарахме три месеца в Индия снимайки, като единственото правило, което спазвахме, беше това да бъде предаване за Индия. Историите бяха най-разнообразни — един ден висиш на магистралата с мотористи от Мумбай, на другия си на плажа със социален активист, раздавайки листовки за брак “по любов”.

Разкажете ни за някои забавни моменти от Вашия престой там.

Бяхме в Кумбх Мела, което се смята за най-голямата религиозна сбирка в света — около 40 милиона души се събират в рамките на месец. Отидох там в деня, след като бях пристигнал в Индия за пръв път, и това със сигурност ми отвори очите. Видях примери за всяко едно ниво на индийското общество, някои хора не бяха виждали камери досега и ме помолиха да ги снимам с триножника, който носех.

В Индия винаги се намира нещо, което да те разсмее. Възхищаваш се на хубавия плаж, след което се вглеждаш внимателно и виждаш, че навсякъде има изпражнения и човекът, който е пред теб във водата, реално не плува, ами се облекчава.

Koe e мястото, което Ви е впечатлило най-силно?

Визуално, заливът Халонг във Виетнам докосна нещо в мен. Понякога можеш да станеш малко покóрен, незаинтересован, след което да прекараш три дни на френска колониална лодка, пътувайки през стотици стърчащи острови, обгърнати в мъгла, и да се почувстваш обнадежден за красотата на света. Също така, няма как да сбъркаш с Ню Йорк, стига да обичаш градове.

Kак виждате бъдещето на предаванията за пътуване? Сякаш типичният формат, в който човек отива някъде, за да яде традиционна храна и да разгледа забележителностите с местен, вече не е така популярен.

Тъй като не съм представително лице на жанра, не мога да кажа с точност какво бъдеще му бива предсказвано. Ние имахме достатъчно късмет да правим подобен тип предаване цялото това време.

Когато бях малък, пътуването като че ли беше нещо доста по-екзотично. Сега плащаш няколко долара и гид те завежда на Еверест, където пиеш бира и се снимаш за Facebook, за да може всичките ти приятели да видят.

Трябва да стигат по-далеч, да бъдат по-екстремни, да показват ядене на екстремни количества храна и екстремно скъпи пътувания, които никога не можеш да си позволиш, военни зони и т.н. Не е лошо и ако водещият е някоя известна личност.

Вие сте от Нова Зеландия, но сте живял и в Европа доста дълго. По какво се различава работната среда на двете места?

Винаги съм работел в малък и независим екип, така че не мога да сравнявам особено.

Нова Зеландия се смята за една от най-малко корумпираните страни в света, така че количеството корупция, на което съм се натъквал по време на пътуванията си, със сигурност ми направи впечатление.

Веднъж в Европа снимахме предаване за едно место филмово студио, което привличаше международни проекти. Те очакваха да снимаме PR-материал, което ние не направихме. Не че се получи зле, просто водещият ни доста се забавляваше. Направих грешката да им изпратя копие, което да видят, преди предаването да бъде излъчено. Никак не бяха доволни и ни заплашиха със съд, но ние им казахме, че все пак смятаме да го пуснем. Предложиха ми да стана шеф на мой собствен документален канал… ако не излъчим материала. Бяха изненадани, че не приех.

В момента снимате Conversations with Pets*. Бихте ли ни казали повече за това?

В Нова Зеландия изгряващите таланти биват подстрекавани. Loading Docs е система, която предоставя платформа на десет режисьори, където те да създадат триминутен клип, поставящ началото на тяхното развитие в документалното кино. Conversations with Pets е много кратък филм, нещо като заявка и начин за мен и моят партньор Иън Харт да поставим имената си на картата, и да помогнем на по-големите проекти, с които в момента се занимаваме.

* Разговори с домашни любимци

Снимайки филма, натъкнахте ли се на нещо, което Ви впечатли и Ви накара да вярвате в неща, в които преди не сте?

Любимата ми част от процеса беше когато нашата героиня, Фей (която общува с животни), ни позволи да снимаме как се свързва с едно изгубено коте. Самата тя се намираше в Крайстчърч, Нова Зеландия, а котето — в Охайо. То започна да говори чрез нея, а тя записваше мислите му. Котето каза “Това e моята игра. Ще бъда намерено.” Беше нещо интересно, което да чуеш от коте.

Като цяло обичам хората и страстта, която влагат в убежденията си, но определено съм скептик, що се отнася до повечето неща. Невъзможно е да бъдещ напълно обективен, но се опитвам да избягвам налагането на собственото ми мнение относно това, което снимаме.

Conversations with Pets със сигурност предложи на аудиторията си повече въпроси, отколкото отговори.

Kaкво следва?

Възможностите на документалното кино, телевизията и режисурата са много вълнуващи. Спонсорирането винаги е проблем, така че въпреки желанието да прекарвам времето си, снимайки документални филми, в момента основната ми заетост идва от телевизията, предимно риалити телевизията. В някои кръгове това е обидна дума, но на мен ми е приятно да откривам там нещата, които първоначално ме привлякоха в документалното кино. “Проникновен” е думата, с която описвам това, което правя. Трябва да развличаме, да бъдем забавни и интересни, да вълнуваме и да не бъдем скучни.

Публикувано 25.08.2015