Планина на всяка пряка

Илюстрация на The Contrabrand

Докато виртуалната реалност не е достатъчно развита, че да задоволи естествената човешка нужда от съществуване във физическия свят, сноубордингът надали е под заплаха. Това разбираме от професионалния сноубордист Джеси Пол, който разказва какво точно представлява уличното каране и как се става добър в него.

Разкажете ни за себе си с няколко думи.

На 26 години съм, веган, обичам скейтборда, сноуборда, фотоапаратите, котките, бъдещето, природата и в момента живея в Лос Анджелис, Калифорния. Отраснал съм в Мейпъл Гроув, Минесота.

Като професионален сноубордист, сигурно идвате от семейство на любители на зимните спортове. Така ли започнахте?

Всъщност, изобщо не. Брат ми започна да кара сноуборд едва преди няколко години, а майка ми е ходила на ски веднъж: любовта им към зимните спортове се простира дотам. Когато бях на 14, приятелите ми ме запалиха по сноуборда и аз просто се влюбих. Осъзнах, че тялото ми разбира от сноуборд повече, отколкото от скейт.

Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с това професионално?

Едно лято имах шанса да карам с професионалисти на Маунт Хууд. Тогава за пръв път имах възможността да сравня собственото си каране директно с професионалното такова. Стана ми ясно, че може би съм достатъчно добър, за да се получи нещо сериозно от това. Помня как се обадих на майка ми и ѝ казах: “Мисля, че някой ден ще стана про.” Малко е странно, когато мисля за това, защото то всъщност наистина се случи.

Трудно ли беше да балансирате между ученето и карането?

Учех антропология и продуктов дизайн в University of Minnesota и беше много, много трудно да балансирам. През някои зими бях толкова стресиран и нещастен от факта, че пропусках карането, че почти напуснах университета. В крайна сметка, просто успях да си променя режима и някак всичко да се подреди. Обикновено пропусках пролетния семестър, за да карам, а после наваксвах с летни курсове. Отне ми цели 6 години: може и по-лошо.

Коя част от образованието Ви е в най-голяма помощ на настоящето?

Ученето ти дава разбиране за това какво е професионализъм и как трябва да се справяш със задачите, да не говорим за умението да пишеш добре и да говориш пред хора. Затова не ми е трудно да управлявам кариерата и спонсорствата си. Освен това се научих да правя дългосрочни планове. Трябваше да преподредя цялото си образование, за да вмъкна карането на сноуборд в него, затова сега ми е по-лесно да планирам и самото каране.

Как се присъединихте към Salomon?

Преди около 8 години карах борд с техни момчета, които ме заснеха на видео. За мен беше чест, понеже уважавам работата им. В края на зимата един от тях, Джордан Даниелс, ми звънна и каза, че представителят на Salomon си търси нов сноубордист и пита дали съм заинтересован. Направо се побърках. “Шегувате ли се? Разбира се!” И така започна всичко.

Каква е разликата между карането на сноуборд в планината и на улицата?

Планинският сноуборд е това, което 99% от хората практикуват и определят като “сноубординг”. Уличният е много тясно свързан със скейтборда. Когато няма сняг, просто оставаме в града и търсим неща, по които е интересно да се спускаш. Когато открием нещо, грабваме лопатите и започваме да подготвяме мястото (правим скок и точка за приземяване, например). След това единият снима, докато другият кара. Целият процес е много забавен.

Трудно ли е да водиш стабилен живот в Лос Анджелис, докато поддържаш и кариера в сноуборда?

Все още експериментирам с това. Живея тук само от една година, а и тази зима си счупих крака, така че не карах много. Със сигурност този баланс налага доста пътуване, но нямам против. А самият Лос Анджелис е толкова жив, че можеш да се вдъхновиш както си вървиш по улицата.

Какво е да живеете в САЩ от перспективата на всички страни, в които сте били?

Много ми харесва да живея в Щатите, защото мога да правя почти всичко, което бих правил в други държави. Има толкова много разнообразие от щат до щат, толкова различни градове и климати: страната е огромна. Можe да звучи малко надменно, но смятам Щатите за една от държавите, от която всички други взимат пример, и на мен ми харесва да бъда част от нея.

Казвате, че се интересувате от “бъдещето”. Как го виждате?

Винаги съм се интересувал от хората като вид. Учил съм антропология, така че съм прекарал доста време в разсъждения над човешката еволюция и култура. Живеем в уникално време. Казват, че

Скоростта, с кoято технологията напредва в днешно време е удивителна, и ние можем да работим едновременно от различни точки на планетата, което само по себе си е предпоставка за драматична промяна. След около 20 години животът може би ще е доста различен. Не казвам дали това е добро или лошо, просто е впечатляващо.

Какво бихте посъветвали бъдещето поколение сноубордисти, които карат на улицата?

1) Не се опитвайте да правите неща, които са далече от комфортната ви зона. Виждал съм много хора да се нараняват така. Ако сте сериозни в карането си и се опитвате да го подобрите, и най-коварните трикове няма да ви се опънат. Само бъдете търпеливи и имайте реална преценка за уменията си.

2) Не пестете време, докато подготвяте местата за трикове. Тялото ви ще ви благодари.

3) Снимайте и си водете бележки за всяко място, на което карате, като така бавно ще натрупате страхотен архив от сноуборд локации.

4) Правете триковете, които ви правят щастливи. Има толкова много видове стрийт каране в днешно време, че можете да правите каквото си искате.

Tъй като малко по малко всичко се дигитализира, как виждате бъдещето на сноуборда? Ще има ли място за нещо толкова аналогово?

Не мисля, че сноубордът скоро ще изчезне. Напротив,

Ако не друго, интернет и социалните медии помагат на сноуборда, защото го правят популярен. До момента, в който виртуалната реалност се развие до степен, в която хората могат да задоволят чрез нея инстинктивната нужда да съществуват физически, мисля, че всичко ще е наред.

Какво следва?

В момента се посвещавам на физиотерапията си, за да мога да започна да карам отново това лято.

Публикувано 17.08.2018