Фантастичното
пътуване на писането

Джейсън Хелър е журналист, пишещ за медии като Pitchfork, NPR, The A.V. club и др. Освен това, той е публикуван автор на фентъзи и научна фантастика, печелил наградата Hugo като част от редакторския екип на Clarkesworld Magazine. Негов дом е Денвър, щата Колорадо.

Вие сте писател, както и журналист — кога решихте, че трябва да се занимавате с това?

Стигнах до това решение по-късно, отколкото трябваше. Прекарах целия период между 20 и 30 обсебен от свиренето и музиката, и вливах цялата си енергия в различните групи, в които участвах. Околото трийсетата си година обаче осъзнах, че на темперамента ми подхождат по-тихи и уединени творчески стремежи. Така се преориентирах към писането, първо за местен вестник в Денвър, където живея, после и като автор, журналист и редактор за различни национални публикации и издателства. Все още обичам да свиря — особено силно! — но писането е нещо, което зная, че ще бъде с мен до края на живота ми.

Бихте ли ни казали повече за момента, в който спечелихте наградата Hugo?

Спечелих Hugo през 2013-та като част от редакторския екип на чудесното издание за научна фантастика/фентъзи Clarkesworld Magazine, където имах късмета да работя като “nonfiction” редактор по това време. Церемонията се проведе на годишната Световна конвенция за научна фантастика, която се състоя в Сан Антонио, Тексас, и залата беше огромна. Всички бяха облечени официално. Съвсем сериозно имах чувството, че съм на Оскарите или нещо подобно. Когато Clarkesword беше произнесено за победител в своята категория, целият редакторски екип (аз, Нийл Кларк, Шон Уолъс и Кейт Бейкър) се качихме на сцената, за да вземем наградата и да произнесем кратка реч. Не бях твърде нервен, понеже имам навика да бъда на сцена от времето, когато свирех в групи. Но определено беше сюреално да стоя там пред толкова много от литературните ми герои.

Koи са Вашите влияния в писането? Кои са темите, заемащи централно място в работата Ви?

Що се отнася до проза, влиянията ми варират от Дж. Г. Балард до Урсула К. де Гуин до Чайна Миевил, Уилям С. Бъроуз, Итало Калвино, Рей Бредбъри, Алън Мур, Нийл Геймън, М. Джон Харисън, като това са само някои. Колкото до темите — в писането ми от всичко, но като цяло ме влече политиката, особено социализмът и класовото неравенство, както и сюрреализмът, абсурдизмът, сатирата и гротеската. Но не всичко, което пиша, е сериозно и мрачно: също толкова склонен съм да сътворя нещо смешно или закачливо, ако съм в такова настроение.

Свирили сте в няколко групи. По какъв начин това оформи вкуса и работата Ви?

Свиренето в групи — особено пънк групи — със сигурност ме научи на неща, които по-късно използвах в писането.

Основно това бяха:

A) недей да стоиш и да чакаш възможността сама да дойде,

B) превърни глада, яда и негативността си в нещо положително,

C) бъди предпазлив към глупости — и от себе си, и от останалите.

Отвъд тези неща, музиката доста често се е появявала в прозата ми, или като случаен елемент, или като основна тема. Все още редовно пиша музикални рецензии, така че съм постоянно въвлечен по един или друг начин. И това като че ли попива във всеки аспект на моето писане. Не че се оплаквам.

Koй момент смятате за най-важен в музикален аспект? Имате ли някакви интересни истории?

През 90-те част от групите ми подгряваха за някои легендарни тогава банди, например Rancid, At the Drive-In, Jimmy Eat World, Superchunk, Mineral, The Promise Ring, Built to Spill и The Get Up Kids. Но най-важният лично за мен концерт беше този с Jawbreaker през 1995-та в един закрит скейт парк в Каспър, Уайоминг — общо взето, по средата на нищото. Jawbreaker и досега са една от любимите ми групи, а да ги гледам точно преди да се разпаднат, и то в толкова интимна обстановка, беше много емоционално изживяване. Самите те бяха достатъчно великодушни, за да се въздържат и да не ни кажат колко много нашата група ги е изкопирала!

Публикуван сте редовно във влиятелни медии като Pitchfork, NPR, The A.V. Club и т.н. Колко голяма е ролята на медиите в оформянето на вкуса/мнението на хората и дали това е нещо хубаво?

Не съм убеден, че днес медиите са жизненоважни за оформянето на вкус или мнение. Aз правя рецензии предимно на книги или музика, но днес има толкова много места, където хората могат да намерят онлайн информация за тези неща, че всичко е някак децентрализирано. Естествено, пиша за някои сайтове, които са по-популярни и посещавани, но моя рецензия няма как да бъде разрушителна или обратното: най-много да привлека нечие внимание към нещо. Като цяло, хората не са много склонни да вярват на мнението на критиците за някакъв вид музика или литература. По-скоро използват тези мнения като нещо, с което да се съгласят или срещу което да реагират в някаква степен. Това винаги е било така, но

Това може да е или добро, или лошо, в зависимост от гледната точка, но според мен е най-вече добро.

Работата Ви като журналист слива ли се с тази на писател?

Не особено често. Със сигурност вярвам, че журналистиката и писането на проза заемат две различни части от мозъка ми. Но пък журналистика ми помогна да се подготвя за писането на проза, дори и само изграждайки у мен дисциплина и увереност като писател.

Как алтернативните медийни платформи промениха масовите медийни канали?

Като ги държат нащрек.

а големите сайтове редовно заграбват таланти от по-малките. Но най-вече, смятам, че двете се допълват, като по-малките платформи могат да си позволят да са по-смели по отношение на избора на съдържание и представянето му.

Избройте няколко сайта, без които не можете и ден.

Всичките, за които пиша, разбира се: The A.V. Club, Pitchfork, Clarkesworld, NPR.org и т.н. Следя и Tor.com (където преди пишех), io9.com, Strange Horizons, Lightspeed, and Beneath Ceaseless Skies. Но напоследък се опитвам да прекарвам по-малко време в интернет и повече, четейки книги. При това истински книги.

Какво е бъдещето на писането, според Вас — и в художествената проза, и в журналистиката?

Настроен съм оптимистично към бъдещето и на двете. Осъзнавам, че времената са бурни, и в журналистиката, и в прозата, но винаги ще съществува нужда от добри писатели, както и ще има свежи такива, амбицирани да запълнят тази нужда. Начините, по които писателите достигат до читателите — и начинът, по който им се плаща, за да го направят — постоянно се променят, а това е доста голямо предизвикателство за един писател. Но нещата никога не са били лесни за писателите, нито някога ще бъдат, според мен, колкото и да ми се ще да е обратното!

Наскоро сте завършили черновата на новия си роман. Бихте ли споделили някакви подробности за него?

Романът е урбанистична фентъзи история, която се развива в пънк/хардкор сцената през 1994-та. Разказва се за 21-годишен пънкар на име Пийт, който може да прави магии, макар и да не е много сигурен как точно става това и какво да прави с него. Най-вече го е срам и се опитва да го скрие — докато не среща пънк група, която сякаш знае повече за магията, отколкото той е смятал за възможно. Все още преработвам черновата, но се надявам скоро да бъде готова и на път към намирането на издател.

Какво следва?

В момента проверявам един детски научнофантастичен роман, ще излезе и моя книга от серията Goosebumps, издавана от Scholastic (по същото време ще бъде на екран и филмът Goosebumps). Освен това, няколко мои разказа ще бъдат публикувани в различни антологии: “The Projectionist”, който ще бъде в Nightmares Unhinged на Hex Publishers, и “Daughter of the Drifting”, който ще се появи в Swords v. Cthulhu на Stone Skin Press. Първият е хорър, а вторият — фентъзи с Лъвкрафт-тематика.Също така работя и по редакцията на няколко свои научнофантастични/фентъзи антологии. Имам и предложение за nonfiction книга, което в момента обикаля различни редактори: темата обхваща и музиката, и т.нар. спекулативна фантастика. Надявам се повечето (ако не и всичките) от тези неща скоро да се появят в някаква форма!

Публикувано 27.07.2015