Кажете “Да” и се усмихнете за снимка

Илюстрация на: Мила Спасова

Иво Попов е сватбен фотограф, живеещ в Брюксел, Белгия, и пътуващ по целия свят.

Как взехте решението да заминете за Белгия?

Роден съм в София, а в Брюксел дойдох преди четири години със съпругата си. В Белгия основно ме привлече разположението и лесните връзки с повечето съседни градове (особено Лондон и Париж). Бирата и шоколадът бяха очакван бонус.

Завършили сте физика, а сега сте сватбен фотограф — как се получи така?

От малък исках да стана астроном, затова реших да уча физика. Две години след като ме приеха във Физическия факултет на Софийския университет, реших да си изтегля документите и да си тръгна. След безкрайно много дълги и скучни лекции, романтичната ми представа за астрономията се изпари доста бързо. Тогава реших, че кариера в информационните технологии е това, което винаги съм искал. Започнах работа в една известна по това време софийска IT фирма и работих там следващите десет години. Един ден осъзнах, че първоначалният хъс, с който се хвърлих в тази сфера, отдавна е изчезнал, така че логичното за мен решение беше да започна нещо ново. С каквото и да съм се захващал, никога не съм се страхувал, че няма да успея — винаги съм вярвал, че с желание и упоритост може да се постигне всичко.

С фотография се занимавам, откакто се помня. Първият ми досег беше благодарение на свободно избираемите предмети в гимназията, един от които беше фотография. Много съм благодарен на родителите си, които отделиха пари и ми купиха първия лентов фотоапарат — Смена 8М. Професионално започнах да се занимавам няколко години преди да напусна IT сферата, и така вече близо девет години. Като всеки един нов фотограф, в началото снимах всякакви неща — архитектура, продукти, мода и т.н. Любовта ми към сватбената фотография измести всичко останало на заден план и сега това е моята страст и специализация.

Какво бихте казали на хората, които се страхуват да сменят посоката?

Най-хубавото, което може да се случи на човек, занимаващ се с творческа дейност, е да излезе от зоната си на комфорт. Първата стъпка е трудна, а и често след това не става по-лесно, но животът е прекалено кратък, за да не се отдадем на страстта си.

Трудно ли се стига до оргазнизации като ISPWP, WPJA, AG|WPJA* ? Как се кандидатства и какво Ви дава това признание?

Най-трудното за един фотограф е да създаде портфолио, което да отразява правилно визията и стила му. Кандидатстването и приемът в повечето фотографски организации след това е лесен. ISPWP, WPJA, AG|WPJA са сред най-престижните и да бъдеш техен член е немалко признание. Приемът в тях става след оценка на портфолиото на всеки кандидат, а ISPWP имат и изискване за минимален брой заснети сватби, както и препоръка от някой от приетите вече фотографи. Тези три организации бяха връзката с първите ми клиенти извън България.

* организации за професионални сватбени фотографи

Kоя от всички сватби, които сте снимали, е Ваш личен фаворит?

В края на 2013 година имах невероятната възможност да снимам сватба на една американска двойка в Стоунхендж, Англия. Древната друидска церемония беше извършена в центъра на каменния кръг, на фона на най-прекрасния залез и пълнолуние, които някога съм виждал.

А коя е най-екстравагантната?

Една от най-емоционалните и впечатляващи сватби, които съм снимал, беше миналата година в São Miguel dos Milagres, Бразилия — на два дни път, два полета, четири часа преход с кола, един ферибот и над 12000 километра от Брюксел. Младоженците бяха избрали да се оженят на брега на Тихия океан, по залез, заобиколени от най-близките си хора.

Специализирате в снимането на събития, изострящи до крайност човешките емоции. Натоварва ли Ви работата понякога?

Сватбеният ден е безкрайно емоционално преживяване, както за младоженците, така и за всички около тях. Самият аз съм доста емоционален човек, така че често ми се случва да пророня някоя сълза зад камерата. За много хора това е събитие, планирано с години, и което никога няма да се повтори. Моята цел като сватбен фотограф е да заснема деня максимално искрено и красиво. Това е трудна и отговорна задача, но за късмет съм от онези щастливи хора, които обичат работата си и не се страхуват от трудности.

Силно вярвам в един цитат от сериал, който съм гледал като дете: “Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението”. Това важи не само за фотографията.

Казвате, че хората не трябва да позволяват спомените им да избледнеят. Това ли Ви привлича във фотографията?

Много неща ме привличат в нея — възможността да запазиш вечно любим момент, да го споделиш с близки и приятели, да зарадваш някого, да видиш отново някой, когото обичаш, но вече не е до теб. Много обичам да снимам пътуванията си. Винаги откривам нещо интересно за снимане, дори и на места, където съм бил многократно. Както казва Сол Лайтер, един от любимите ми стрийт фотографи: “It seems to me that mysterious things can take place in familiar places (Загадъчни неща се случват и на най-познатите места)”.

Как избирате техниката си?

Използвам техника на Canon, но не бих казал, че робувам на марката. С нея започнах, затова всичко ми се струва познато и удобно. По време на пътуванията си нося и едно Fuji Х100s — изключително удобен, малък и лек апарат. Миналата година прекарах един месец в Индия, снимайки главно с него.

В областта на фотографията нови технологии и апарати се появяват постоянно. Опитвам се да съм в час, но на преден план винаги за мен е удобството и леснотата, така че отдавна вече не изпитвам необходимост да купувам всичко ново, което се появи на пазара.

Какво е мнението Ви за Instagram?

Удивително е, че живеем във време, в което е възможно да споделяме моменти и преживявания с целия свят в реално време, при това безплатно. Мисля, че всеки трябва да се възползва от това. Ужасно обичам Instagram и в последно време прекарвам повече време там, отколкото в която и да било друга социална мрежа.

Миналата година се запознах с едно момче във Варанаси, Индия. Той изкарва прехраната си като лодкар — разхожда туристи по Ганг. Като разбра, че съм професионален фотограф, веднага ми сподели, че много обича да снима, но за съжаление няма фотоапарат и компютър и разчита само на телефона си. Посъветвах го да не се обезсърчава от това и да използва своя телефон и наличните социални мрежи, за да споделя фотографиите си. Помогнах му да си направи Facebook и Instagram профили, и сега редовно ме радва със снимки на един от най-невероятните градове, които някога съм посещавал.

Рустикално, минималистично, помпозно: как е модерно да се женим сега?

В последните няколко години рустикaлните и DIY (Do It Yourself) сватбите за доста популярни навсякъде.

Все повече хора избират да празнуват на някое далечно и екзотично място (т. нар. destination weddings). Щастлив съм, че в последно време имах възможността да снимам сватби на невероятни места като Индия, Бразилия, Дубай, Ирландия и други.

Няколко професионални трика за любителя фотограф?

Нищо не помага на любителя фотограф да се развие повече от постоянната практика. Снимайте всичко, което ви привлича и интригува и го правете колкото може по-често.

Ако мога да цитирам Робърт Капа, “If Your Pictures Aren’t Good Enough, You’re Not Close Enough” (Ако снимките ви не са достатъчно хубави, не сте достатъчно близо).

Опишете ни един типичен Ваш ден.

Доскоро повечето ми неработни дни бяха сравнително еднакви — късно ставане, няколко часа работа (обработка на снимки, ъпдейт на уебсайта ми, социални мрежи), час-два тичане в една близка до Брюксел гора, вечер срещи с клиенти и почти винаги филми.

Последните два месеца режимът ми беше обърнат с главата надолу от най-невероятното същество на света — двумесечната ми дъщеря Лилия.

Какво следва?

Надявам се да радвам с работата си все повече хора, на все по-екзотични места, както и да имам възможност да пътувам и да споделям интересни преживявания със съпругата си Таня и дъщеря ни.

Published 01.06.2015