Игра на звуци
Илюстрация на Евгения Николова
Иво Иванов е звуков дизайнер и основател на компанията Glitchmachines, която се занимава с експериментален аудио софтуер и звукови ефекти. От разговора си с него научаваме какво е общото между музиката и инженерството, както и с какво точно е зает в момента.
Разкажете ни малко за себе си.
Роден съм в София, България, през 1975-та. Баща ми беше известен шоумен, а майка ми модел, така че от ранна възраст имах понятие какво представлява развлекателният бизнес. На шест години започнах да свиря на пиано и така се роди любовта ми към музиката. Някъде тогава семейното ни положение леко се промени и с майка ми се преместихме в Мюнхен, Германия, а следващата голяма промяна пък ни накара да заминем за Щатите през 86-та. Купихме си дом в района на Сан Франциско и именно там отраснах и живях, включително съвсем доскоро. Когато отидохме, бях на единадесет и изобщо не говорех езика, така че свикването беше на много различни нива, но накрая се справих. Музиката и звукът винаги са били движеща сила в живота ми, така че се дипломирах като бакалавър по приложни науки в Expression College for Digital Arts в Калифорния. В момента живея в Минеаполис с жена си и двете ни деца, управлявам собствения си бизнес и работя на свободна практика като звуков дизайнер за рекламни агенции и компании за видео игри.
Откъде идва връзката Ви с музиката?
Основата бе положена от майка ми и баба ми, които ме научиха да свиря на пиано. През голяма част от ранното си детство бях изложен предимно на класическа музика и смятам, че именно това обуслови бъдещите ми музикални амбиции. Koгато живях в Германия, се запалих по видео игри и електронна музика, като това разви интересите ми в посока звуков дизайн, синтезис, запис и всичко, което по някакъв начин е свързано със звуците. През годините съм свирил на перкусии и китара — като цяло, през целия си живот съм бил заобиколен от музика и музиканти.
Какво точно е звуков дизайнер и как се става такъв?
В зависимост от контекста, би могло да означава много неща. Понякога това е просто някой, който наслагва съществуващи звукови ефекти върху видео. Такъв дизайнер обикновено има достъп до голяма база данни с предварително записани звучи, от които да избира, точно както един готвач би избирал различни подправки и съставки. Звуков дизайнер може да бъде и някой, който разработва ефекти, базирани на предварително зададена тема от рода на елемент във видео игра, анимационен герой във филм, или още по-специфични неща, като например звуци от превозни средства (като тези, които се чуват когато си в колата си, например). Други пък измислят елементи за синтезаторни кийбордове, например, или пък софтуерни plug-in-и. Лично аз съм по малко от всичко, но специализирам в създаването на персонализирани звукови ефекти за музика или игри, особено за научна фантастика или хорър жанровете. Винаги съм се интересувал от звуков дизайн, защото за мен неща като тон, текстура, структура или характер са също толкова интересни, колкото музикалната мелодия, аранжимент, хармония и усещане. Честно казано,
Дори и като малък експериментирах, дърпайки или потупвайки струните на пианото, в опит да изследвам възможната палитра от тонове.
Бихте ли ни разказали повече за Glitchmachines?
Glitchmachines започна като хоби и постепенно прерасна в моя запазена марка и компания. През 2004-та започнах да експериментирам с електрически вериги на различни устройства, а по-точно: да променям стари такива по начин, по който да ги превърна в генератори на странни звуци. Например, разглобяват се говорещи играчки като Speak&Spell или кийборд Casio SK1 и жиците се разменят, за да се състави къса верига, предизвикваща т.нар. glitch. Тези звуци са изключително интересни и могат да се спират или пускат с ключове, като по този начин се превръщат в инструменти с вълнуващи за изучаване възможности. Glitchmachines се роди след около година на подобни експерименти. Създадох бранда главно благодарение на щастливи случайности и обстоятелства. По това време отново учех и осъзнах, че мога да продавам творенията си, вместо да работя в кафене. Бързо — и предимно чрез социалните медии — нещата ми бяха забелязани от музиканти и инженери, които искаха да се сдобият с тях. За пет години съвсем сам направих общо 350 броя. Веднъж щом завърших образованието си, нещата се промениха и знаех, че няма как да продължа да правя инструменти. От друга страна, по това време Glitchmachines вече беше разпознаваемо име, така че все пак реших да не спирам. Така компанията се превърна в това, което е днес, а именно: бутикова марка, специализираща в напредничави звукови ефекти и креативен аудио софтуер.
Как решихте да минете от “физически” инструменти на софтуерни и бихте ли се върнали обратно към тях?
Като цяло, всичко беше въпрос на логистика. Един от най-главните фактори е, че хардуерните ми инструменти така и не донесоха кой знае каква печалба. Отнемаха твърде много труд, а реално бях на загуба. Освен това, дъщеря ми се роди точно в този момент на колебание, което пък наклони везните на решението ми. Не исках да я излагам на токсични бои, изпарения, електронни части и пластмасови частици. Това, че нямах обособена работилница, също беше важен фактор. Така и така, не бях се върнал обратно в университета, за да продължа да правя инструменти в спалнята си. Основната ми цел беше да си намеря работа като звуков дизайнер на видео игри, така че цялата промяна бе повлияна именно от този един стремеж. Със сигурност съм се замислял да се върна към хардуера по някакъв начин, може би да правя синтезаторни модули. Но пък това изисква ресурси, които аз просто нямам, така че не е особено вероятно да се случи в близко бъдеще. Софтуерните инструменти също са трудоемки в много отношения, но същевременно са много по-лесни от хардуерните, изискващи производство и разпространение — освен че заемат място и струват много пари. Колкото до експериментите с електрическите вериги на различни устройства: не планирам да продължа с тях, тъй като отнемат твърде много време и финанси.
Някога занимавали ли сте се с музика в по-конвенционалната й форма?
Разбира се! Освен че съм свирил на пиано през по-голямата част от живота си, около осем години свирих на китара и бях част от доста групи. През 2000-ната свирех на клавишни с Snake River Conspiracy по време на турнето им, тогава те бяха в Reprise Records. Така някак успях да опитам от живота на “рок звездата”, но така и така усещах, че това не е за мен. Макар и възможността да свириш пред 30 хиляди души, да пътуваш много и да спиш в луксозен автобус да е невероятна, осъзнах, че този начин на живот изобщо не е нещо, което искам за себе си. Случайно пък по това време срещнах бъдещата си жена и така нещата започнаха да се нареждат. Тогава започнах да подхождам отговорно към образованието си и взех решението да развия сериозна кариера като звуков дизайнер.
Кои са някои от любимите Ви артисти: музиканти или други?
Що се отнася до електронна музика, голям фен съм на Autechre. Винаги съм смятал звука им за много архитектурен, което задържа интереса им към работата им. Никога не следват тенденции, а по-скоро ги създават, за което и имам толкова дълбоко уважение към тях. Един от любимите ми електронни албуми напоследък е Libet Tones на Vaetxt. В последно време слушам и много 8-битова музика и инструментален метъл. Слушам и много Vert, чието истинско име е Джейк Кауфман. Негов е саундтракът на играта Shovel Knight, който аз смятам за истински шедьовър. Други саундтраци, които слушам много, са тези от Metroid, Castelvania и Mega Man сериите.
Нещо съвсем различно са Jaga Jazzist — група, която свири на реални инструменти. Според мен всеки техен албум и песен са безупречни. Някои от любимите ми артисти от т.нар. New Retro Wave са Power Glove, Lazerhawk и Gatekeeper. Колкото до инструменталния метъл, Animals as Leaders и Keith Merrow са сред най-големите ми фаворити. Списъкът може да продължава дълго, но това са първите имена, които ми идват наум. Отделно от музиката, съм голям почитател на модерното изкуство и винаги, когато имам възможност, посещавам музеи със семейството си. Много харесвам Марк Ротко и Анди Голсуърти
Правили сте персонализирани инструменти за много артисти, бихте ли изброили някои?
Направил съм доста такива за Ричърд Дивайн. За мен той винаги е бил голямо вдъхновение, така че когато се свръза с мен през 2007-ма, бях едновременно шокиран и безкрайно поласкан. Днес вече работим по общи проекти от време на време, което е страхотно, защото аз невероятно много го уважавам. Той е изключително добър звуков дизайнер и много мил човек. Сред другите видни притежатели на мои инструменти са DJ Дерик Картър, който купи от eBay едно от най-ранните ми творения. Също така Джъстин Мелдал-Джонсън, най-известен с работата си за Beck и Nine Inch Nails. Toй е много успешен музикант и се почувствах поласкан от възможността да изработя няколко инструмента за него. Именно по тази случайност направих и инструмент за Трент Резнър: Джъстин го поръча като коледен подарък за него. Има още много имена и, уви, дори трябваше да откажа на някои, когато се преориентирах към софтуера.
Преоткриването на миналото напоследък е доста модерно в музиката, но какво мислите за бъдещето й? Коя ще е следващата голяма тенденция?
Вярвам, че
Вижте какво се случва в момента с касетите. Донякъде е смешно, защото аз ясно си спомням, че касетите бяха единственият начин да си купиш музика. Въпреки че оценявам носталгичния елемент в случая, касетите в никакъв случай не са по-добри като звукови качества. Интересно ми е да видя колко дълго ще работи чарът им. Имаме склонноста да идеализираме миналото и да го реинтерпретираме от сегашната си гледна точка, което би могло да бъде много благодатно и забавно. По-рано споменах за New Retro Wave — жанр, който реално представлява нов прочит на синт- и ню уейв вълната от 80-те, като естетиката е много по-рафинирана, отколкото е била тогава. Точно затова ми харесва: защото е като свръхстилизирана версия на всички хубави аспекти на тази декада. За жалост, обществото винаги успява да изстиска всичко хубаво от подобни тенденции и да ги превръща в реклами на коли и други подобни. По този начин те отново отмират, за да проправят път на нещо ново — така всичко започва отначало. Това е видимо навсякъде, но най-вече в изкуството. Мисля, че
Вероятно в бъдещите няколко декади по-младото поколение ще съживи днешните технологии и eстетика. Много е възможно mp3-ките да се “завърнат”, тъй като след двадесет години, гледано от сегашния момент, вероятно ще са тотално изчезнали. Не мога да предрека какво точно ще се случи, но нямам търпение да наблюдавам отдалече.
Занимавате се и с преподаване, бихте ли разказали за това?
Когато завърших колеж, открих, че възможностите за работа в озвучаването на игри не са безкрайни. Имах предложение да работя за Electronic Arts, например, но заплатата беше толкова абсурдна, че се наложи да откажа. След няколко подобни ситуации, започнах да се оглеждам и за други възможности, което ме отведе до SAE Institute of Technology в Сан Франциско. По времето, в което ме интервюираха, все още строяха базата, така че бях нает за инструктор още преди самото учебно заведения да функционира. Дори реално помогнах в самия процес на изграждане. Може да се каже, че бързо си проправих път там, така че бях назначен за образователен директор, т.е. бях отговорен за академичните курсове, както и за всеки от инструкторите и всичко, което имаше нещо общо с образователната част. След това станах директор на базата и се грижех за цялата факултетна част. Този опит беше важен за мен в много аспекти, но знаех, че не е нещо, с което бих искал дълго да се занимавам. След 5 години в Института, напуснах, за да се отдам напълно на Glitchmachines и оттогава правя именно това. Понякога приемам временни предложения за преподаване на разни места, като например в Pyramind в Сан Франциско и Slam Academy в Минеаполис, както и частни уроци. Но всичко това правя изключително рядко, в зависимост от заетостта си.
Вероятно приемате работата си като хоби, но какви са останалите Ви интереси?
Определено аудиото е най-голямото ми хоби, но от време на време ми се ще да си проветря ума, за да се презаредя и да запазя ясния си поглед над нещата. Запален съм по видео игрите още от далечното време на Atari 2600, като оттогава тази ми страст не е избледнявала. Всъщност, те са голяма част от причината да се поинтересувам от звуков дизайн и синтез. Видео игрите включват много от интересите ми, като например изкуство, музика, звук и технологии като цяло, и именно затова са важна част от живота ми. В този смисъл, може да се каже, че игрите винаги са били синоним на аудио за мен. И все пак, не съм един от тези хора, които могат да прекарат цял ден по бельо, играейки. Обръщам много внимание на семейството си. Вероятно много хора не биха счели това за хоби, но едни от най-приятните и запомнящи се дейности за мен са свързани именно с моето семейство. Занимавам се и със ски, плуване, тичане, катерене, каране на колело, игри с децата ми. И най-вече — обичам да се наслаждавам на природата.
Kaкво следва?
В момента работя над новия вариант на звуковия пакет Biоmorph. Той ще бъде в същия стил (сай-фай/извънземни) и доста се вълнувам, защото това са любимите ми звуци за създаване и от години искам да осъществя този проект. Освен това приключвам и албум, което е много важно за мен, тъй като ще е първият за над двадесет години занимания с електронна музика. Той е кулминацията на дълги години опит и идеи, за това е нещо, с което действително се гордея. Би трябвало да излезе тази пролет или лято. Освен това, работя с агенция като старши звуков дизайнер на игри за мобилни устройства и с нетърпение чакам бъдещите ни общи проекти. Запланувал съм и други неща, но все още не мога да ги обявявам публично. Ако някой би искал да се запознае с работата ми, може да го направи на личния ми сайт www.ivanovsound.com
Публикувано 24.03.2016
