Земята отгоре

Илюстрация: Никола Николов

Геса Грос е пилот на дълги разстояния за Lufthansa. Когато не пътува из целия свят, живее във Хамбург, Германия, със своя съпруг (също пилот) и техните двама сина.

Откъде идва интересът и желанието Ви да станете пилот: винаги ли сте го искали?

До деня, в който държах в ръцете си писмо за приемането ми в училището за пилоти на Lufthansa (след четири дни на интервюта и оценяване), реално никога не бях планирала да стана такъв. Kогато бях на 14, започнах да управлявам безмоторни самолети, но изобщо не съм вярвала, че ще мога да премина теста и да стана пилот на въздушна линия. Реших да го изкарам, просто за да не съжалявам по-късно — може би именно затова бях спокойна и го взех…

Как се става пилот?

Съществуват различни тренировъчни практики. При мен всичко започна с шест месеца теоритичен тренинг в Бремен, Германия, последван от други шест месеца в Аризона, САЩ, където летяхме с малки едномоторни самолети. След като тази година мина, всеки от нас получи лиценза си за частен пилот. Но тъй като ни трябва и търговски лиценз, последва още една година тренинг, покриващ метеорология, навигация, спецификите на полетите на дълги разстояния и много други теми, както и първите ни полети с по-големи самолети. Дипломирахме се от школата след взимането на теоретичен тест и изпитателен полет пред LBA, германската агенция по въздушен транспорт.

След това напуснах Бремен и отидох във Франкфурт, където получих лиценз за управляването на Airbus A320, и в следващите няколко години летях като втори пилот на полети на кратки разстояния из цяла Европа.

Има ли разлика в отношението към жените, работещи като пилоти?

Ако изобщо има някаква разлика, тя е положителна. Повечето от колегите ми мъже, независимо дали от пилотската кабина или останалия екипаж, притежават добри маниери и не се колебаят да помогнат с тежък куфар, например, или да направят външната проверка на самолета, когато вали пороен дъжд. Така че ние, младите жени пилоти, сме в чудесната позиция да бъдем малко “специални”, тъй като все още няма много от нас. Освен това, ние

Kaк реагират хората, когато им кажете с какво се занимавате?

Чувам предимно два типа коментари, най-вече от рода на “Уау, никога не съм срещал/а жена пилот”, последвано от “Винаги съм искал да попитам някой пилот:

a) дали съществуват въздушни дупки?” Не, просто обикновена турбуленция.

“б) колко жени пилоти има в Lufthansa?” Oколо 10% от по-младите пилоти са жени.

Често ме питат и “Ти си само втори пилот, нали така?”

Koи са най-интересните места, които сте посещавали?

Била съм в градините Ю Юан в Шанхай, на плажовете в Сао Пауло и Лос Анджелис, виждала съм пингвините в Южна Африка, качвала съм се на покривните барове в Хонг Конг, яздила съм кон в Мексико…

Но сега, когато отговарям на този въпрос, се намирам в страхотен хотел в Адис Абеба, Етиопия, след като съм посетила рехабилитационния център за майки и деца, който не само осигурява храна, медицинска грижа и легла, но също така физическа и емоционална терапия, образование и работа. Всичко това помага на отседналите там да станат силни и независими хора, които са способни да живеят собствения си живот. Подобни дни ни помагат да разберем кое е истински важното в живота, така че това може да бъде наречено най-ценното и интересно място, което съм виждала напоследък.

Имате ли някакви интересни истории за времето, от което летите?

През повечето време това са просто малки неща, които те карат да се усмихнеш, докато си на работа, но има и смешни истории, като например тази за пътника в първа класа, който пита стюардесата дали предпочита мъже с обезкосмени гърди или не, малко след което излиза от тоалетната без риза и без косми по гърдите. Или историята за младата стюардеса, която се загуби на летището във Венеция, след като без да иска слезе от самолета заедно с последния пътник, вместо с останалата част от екипажа.

Знаем, че съпругът Ви също е пилот на дълги разстояния. Каква е връзката между двама пилота?

Сложно е. Получаваме месечните си програми едва няколко дни преди да започне самият месец, работим през уикендите и празниците, така че не е лесно да си направим планове с приятели или роднини. Този, който се прибира от полет, винаги е замаян от смяната в часовия пояс.

Преди пет години, когато се роди първият ни син, стана още по-сложно. Опитваме се да летим в различни дни, така че единият от нас винаги да бъде вкъщи, което обаче означава, че не се виждаме толкова, колкото ни се иска. За да го постигнем, трябва и двамата да работим на половин работен ден. Но пък имаме късмет, че родителите и на двама ни живеят наблизо и се радват да ни помагат с децата.

Дори и с цялата тази умора и несигурност, всичко е и страхотно: имаме еднаква работа, без да се конкурираме, можем да говорим за всичко и да се разбираме един друг, можем да прекарваме сутрините по кафета, когато и двамата не сме на работа, а и можем да отделим много време на децата си, както и да се изключваме напълно, когато сме си у дома — нещо, което смятам за много рядко срещано в професионалната реалност на повечето хора.

Работата на пилота вероятно е доста изтощителна, как си почивате?

С около пет дълги полета на месец, сънят е най-големият ми приоритет, което пък понякога е в разрез с приоритетите на децата ми. Но игрите в парка, четено на книги с тях, семейните вечери — всичко това си заслужава всяка минута изгубен сън. Когато съм сама, обичам да шия, както и да водя курсове по шиене. Много е приятно да вършиш нещо полезно и да създадеш продукт, който после можеш да хванеш в ръце.

Разкажете ни повече за тези курсове по шиене. Как се захванахте с това?

Когато бях бременна с първия си син, започнах да се уча да шия. След време започнах да получавам поръчки от приятелите си за различни подаръци, а после и от приятели на приятели. Така стигнах до момента, в който стартирах бизнес. Maлко по малко той се разрасна и често получавах въпроси дали бих могла да водя курсове. Отне ми известно време, но накрая се съгласих да го направя. Чувствам, че беше добро решение, имайки предвид какво научиха и постигнаха моите “ученици”. Да видиш колко щастлив и доволен може да е някой от нещо толкова обикновено като пола или чанта, е прекрасно усещане. Да видиш как намират някакъв творчески баланс, въпреки забързания си и стресиращ живот.

Какво следва?

В професионално отношение, предстои да получа повишение в старши първи офицер, което ще ми позволи да замествам капитана, докато той/тя спи по време на дълги полети. Колкото до курсовете по шиене, през есента ще водя първите такива за деца, така че и в двете сфери ми предстоят вълнуващи събития. Но преди всичко това, аз и съпругът ми ще прекараме няколко почивни дни във Флоренция, Италия.

Публикувано 25.09.2015