Горите —
да ги използваме
или да ги изгубим

Фабиан Шмид е съветник в GIZ — германска правителствена организация, занимаваща се с устойчиво развитие. В момента живее в Лима, Перу, със своята съпруга и дъщеря.

Как решихте да се занимавате с екология, от детството Ви ли тръгна?

Да, може да се каже — бях дете, което много си играеше навън и някак си развих интерес към птиците. Родителите ми го забелязаха и започнаха да ме водят по различни местни неправителствени организации, провеждащи сутрешни разходки из горите, на които трябваше да разпознаваме птиците по гласовете им. Но колкото повече пораствах, толкова повече губех интерес към природата. Превърнах се в “нърд” и прекарвах по-голямата част от времето си пред екрани, а не сред природата, но след време страстта ми към нея се завърна. След като завърших гимназия, реших да не ходя в казарма, а да се насоча към социална работа. В продължение на година работех в природен резерват в южна Германия, където реално прекарвах цялото си време навън. По-нататък реших, че трябва да заложа на компютърните си умения, така че започнах да уча медийни информационни технологии. Отне ми две години да осъзная, че това не е за мен, и да се пренасоча към лесовъдството като образование.

Как бихте описали професията си на някой, който няма никакви познания в тази сфера? Как се управлява гора?

В началото работех в частния сектор в Коста Рика и Панама, специализирайки в залесяването на райони, които преди са били джунгла, но в продължение на десетки години са използвани за отглеждане на добитък.

Гората се засажда и след това трябва да бъде стопанисвана. Mалко или много — създават се перманентни горски засаждения и се осигурява възможно най-добър растеж на дърветата. Ако гората е достигнала определена възраст, се започва селективно изсичане, но никога не се отстранява повече от това, което израства.

В момента не се занимавам директно с управление на гори, тъй като от няколко години работя в сферата на международното сътрудничество за развитие. Работата ни се концентрира по-скоро върху създаването на благоприятна среда за устойчиво управление на горите в Тропиците.

основната задача сега е създаването на условия на държавно и институционално ниво, както и сред различни организации и отделни хора. Ако хората нямат представа как да управляват горите си, те губят стойността си и съответно биват заменяни от земи с други икономически интереси, като например земеделски земи, мини, петрол и газ. Трябва да се знае обаче, че когато обезлесяването стане факт, хората, зависещи от горите, губят своя поминък, изчезват функции на екосистемите – като например биоразнообразието, и се появяват емисии на парникови газове, допринасящи за глобалното затопляне.

Пътували сте доста. Разкажете ни за местата, на които Вашата работа Ви е отвеждала.

Много са: България, Коста Рика, Етиопия, Гана, Индонезия, Италия, Кения, Холандия, Норвегия, Панама, Перу, Испания, Тайланд, Турция, САЩ.

Някои от тези места се славят като опасни. Имали ли сте някакви проблеми, изпитвали ли сте страх?

Никога не съм имал никакви проблеми, нито съм попадал в опасни ситуации. Може би просто съм имал късмет.

Къде се чувствате по-добре: в джунглата на Индонезия или по коридорите на Световната банка?

Определено предпочитам да бъда в джунглата и се чувствам много по-добре сред природата, отколото в който и да е офис.

Koи са най-важните проблеми на съвременното лесовъдство? Kакво трябва да знаем и има ли опасности, за които дори не подозираме?

Ако погледнем горите на глобално ниво, ще забележим как изчезват с тревожна скорост.

Това се случва предимно в развиващите се страни в Тропиците, където те биват заменени от земи с друга употреба: обширно земеделие (палмово масло, соя, добитък), минна дейност или инфраструктурно развитие. В същото време, връзката между горите и промените в климата стана много видима. Oбезлесяването причинява 15% от всички антропогенни емисии на парникови газове и все повече и повече страни осъзнават колко е важно този процес да бъде забавен. Освен това, хората стават и по-наясно с връзката между потребителските си избори и обезлесяването. Добър знак е натискът от страна на частния сектор и правителствата за т.нар вериги на стойността, необвързани с обезлесяване, както и създаване на поощрителни механизми за прекратяването му.

За жалост, всичко това все още не е достатъчно, така че светът трябва да завиши амбицията си, ако искаме обезлесяването да бъде спряно. В момента фокусът е по-скоро върху горите и промените в климата, но се появяват нови научни доказателства за важността на горите и за локалните, регионални и глобални валежни тенденции. Следователно допълнително се подчертава значението на горите за човешкия род и се появяват нови причини да се замислим за тях. Последно, но не и по важност: съществуват много грешни разбирания, като например това, че използването им е нещо лошо и те трябва да бъдат единствено и само съхранявани и презалесявани.

Какво очаквате да се случи във Вашата област след десет години?

Съществува сериозен дебат върху опазването на горите от емисии на парникови газове, загуба на биоразнообразие и т.н., но се надявам, че тяхното устойчиво използване ще стане по-добре прието и привлекателно през следващите десет години.

Да вземем за пример кампаниите против изсичането на тропически гори от 80-те и 90-те. Хората все още имат в съзнанието си картини на камиони, натоварени с дървесина и движещи се през джунгли, както и представата, че сеченето е основна причина за обезлесяване, но светът се е променил, както и въпросните причини.

Смятам, че повишаването на потребителската информираност ще бъде от основно значение. Системите за доброволно сертифициране — например FSC (Forest Stewardship Council) — насърчават разумното управление на световните гори, така че потребителите в днешно време могат да купят дървесина от отговорни източници от целия свят.

Дървесината е един от най-красивите и устойчиви строителни материали. Освен това е и възобновяем източник, много по-енергоспестяващ и благоприятен за климата, отколкото строенето със стомана или бетон, причиняващи вредни газови емисии и консумиращи огромни количества енергия за добиването си.

Опишете ни един типичен Ваш ден.

Ставане към 6-7 сутринта, писане на мейли, малко игра с дъщеря ми, последвана от срещи в Skype с колегите ми от Германия, такси до офиса, още срещи и още мейли. Когато не съм в Лима, а в някоя гора, денят изглежда абсолютно различно: срещи с горски предприятия и надзиратели, различни местни общности и заинтересовани страни. Измежду всичко това — дълги пътувания с кола по неравни черни пътища или плаване с лодка по река, в зависимост от това колко навътре в джунглата отиваме.

Какво следва?

Все още не знам, засега ми харесва да работя в Перу. Кой знае, може би след това със съпругата ми ще се преместим родната й страна — България.

Published 19.05.2015