Свиря, значи съществувам

Илюстрация на Евгения Николова

Дорина Маркова е от щастливите хора, за които страстта и професията са синоними: тя е цигулар, посветен не само класическата и филмова музика, но и на изпъленията с различни звезди от световна величина. Родена е в България, но в момента живее и работи в Лондон, Обединеното Кралство.

Разкажете ни малко за себе си.

Родена съм в София, в годините, в които имаше само първа и втора програма по телевизията (и то по няколко часа на ден): т.e, забавленията вкъщи бяха не пред телевизора, а с книгите или с грамофона. Taка че моят грамофон “Унитра” определено изигра решаваща роля в бъдещето ми развитие. Майка ми твърди, че не съм спирала да слушам песнички. Тя е и човекът, който ме заведе на изпит в предучилищната на музикалното училище, от където моята музикална история започва.

Как избрахте University of California, защо Америка? Каква е разликата в школите?

От млада се увличам много по киното и някак все се движа близо до него. Синхронистичност, би казал Юнг: по време на едно обучение в Международната Академия “Моцарт” се срещнах с големия американски цигулар Марк Каплан, който ме впечатли невероятно. По това време той не преподавяше никъде, а аз имах отпусната стипендия да отида да уча във Ванкувър, Канада, и противно на всякаква логика, отказах. Невероятно за онези години, но често в живота си правя абсолютно нелогични избори, само защото интуицията ми ме води в друга посока. Една година по-късно Марк Каплан се свърза с мен (аз се намирах в Бразилия по това време) и ме покани да се присъединя към неговия новосъздаден клас в UCLA. Последва най-градивното време в дотогавашния ми живот, защото американската школа на обучение е пълна с изключително позитивна енергия. Каплан ме научи, че

От друга страна, UCLA е университетът на киното и спорта — двете най-любими неща в живота ми — и където се срещнах с музиканти, артисти, композитори от световна величина като Хърби Хенкок, Били Чайлдс, Стивън Спилбърг, Кортни Кокс и тн. Изведнъж всичко стана някак възможно.

Кога разбрахте, че това ще бъде професионалният Ви път?

В пубертета. Музиката помагаше на несигурността ми — така е и до ден днешен. Но все пак понякога все още се чудя дали да не сменя посоката…

Освен класическа музика, свирите и с известни артисти. Koлко различно е преживяването?

Напълно различно. И в най-смелите ми мечти не съм вярвала, че ще се срещна със Стинг. Слушахме го неспирно в консерваторията, но ми се струваше, че все едно е на друга планета. Да общувам, да се шегуваме, да го целувам за “здравей” и той да ме нарича по име: това определно е отвъд професионалните ми амбиции. Когато Пол Маккартни влезе в Аби Роуд, аз почти припаднах. А когато работиш с тези легенди и виждаш колко са неизмерно отдадени на работата си, колко са земни, колко етични са към “колегите” си, неизбежно ставаш по-добър човек. В класическата музика това не присъства. Много свирене и по-малка радост от резултатите, може би.

Живеете в Лондон и свирите за Кралския оркестър: разкажете ни малко за това.

Дойдох в Лондон след като бях поканена да дойда на пробен срок като водач на втори цигулки с Лондонската Филхармония. Оркестрите там са изключително натоварени — свирят и пътуват непрекъснато. Английските музиканти имат изумителна прима виста (виждат нещо за първи пъти го изсвирват директно), защото просто няма време за репетиции. В началото се измъчих невероятно, докато се науча на това. После сякаш стана естествено да изсвиря симфония от Малер, Брамс, Сибелиус с една репетиция: днес в Лондон,утре в Милано, в другиден в Москва. Пътуването и стресът са много.

Свирите и филмова музика. Какво е специфичното там и кой е любимият Ви такъв проект?

Най-добрите композитори се стараят да влязат в тази индустрия, защото е доходна, а и защото хората харесват тази музика повече от какафонично звучащата нова класическа музикa. Имала съм честта да записвам музиката на Джеймс Нютън-Хауард ( Хубава жена, Игрите на глада), покойния вече Джеймс Хорнър (Титаник, Аватар, Смело сърце), Томас Нюман (Скайфол, Американски прелести), Ханс Зиммер (Гладиатор) и много други от техния калибър. Невероятно е да работиш в студиото и да виждаш как това, което свириш, става част от една обща маса от компоненти, наречена филм.

На какъв инструмент свирите?

На чешка цигулка от незнаен майстор, която баща ми купил от един циганин, когато съм била дете. Но!

Какви качества трябва да притежава някой, за да стане добър цигулар?

Ужасна упоритост.

Отнема ли нещо животът, посветен на музиката и кой е моментът, в който си казахте “това наистина си заслужаваше”?

Какво правите в момента и какво следва за Вас?

Занимавам се с двете си малки момчета и се мъча да разбера именно това: какво следва за мен.

Публикувано 22.02.2017