Доналд Найбил прекарва последните няколко години от живота си, създавайки паметен онлайн сайт — „Spomenik Database“. Той документира и събира изгубени късчета информация за „спомениците” — впечатляващи бруталистически паметници, разпръснати из региона на бивша Югославия. Научете повече за проекта на Доналд, къде започва приключението му и за това какво е мнението му за ролята на тези паметници в днешно време.
Разкажeте ни малко за себе си, Вашия проект и какво Ви вдъхнови да го започнете.
Първо бих искал да ви благодаря за това, че ме поканихте да бъда част от вашето страхотно списание. Чувствам се горд, че проявихте интерес към работата ми и че се свързахте с мен. Колкото до мен, интересът ми към темата за паметниците на Югославия се появи около 2015, когато за пръв път попаднах на фото серията „Spomenik” на белгийския фотограф Ян Кемпенаерс, която включваше кадри на редица от тези монументи, които дълбоко ме развълнуваха. Но по това време през 2015, когато се обърнах към интернет, за да се опитам да науча повече за тези произведения и за да задоволя изгарящото си любопитство, намерих съвсем малко ценна информация на английски. Единствената достъпна информация, която успях да открия, беше от сензационни статии от западни мейнстрийм медии, които в крайна сметка винаги сравняваха паметниците със sci-fi филми и НЛО-та.
Визуалният език, вплетен в техните уникални харизматични форми, ми говореше, но все още не можех да разбера думите. Мисълта за тези скулптури ме преследваше дълго време. Докато най-накрая през 2016 имах няколко свободни месеца и използвах тази възможност да пътувам до региона на бивша Югославия, за да направя собствено проучване. Докато тогавашната ми професия нямаше нищо общо с изкуство или история на Югославия (тогава работих за правителството в сферата на наблюдаване на природните ресурси), едно уникално качество, което взех от работата си, беше умението да откривам скрити места в терена. Дълги години работих върху интерпретирането на въздушни фотографии за целите на използването им за навигация и картографиране на терена. Това умение ми беше доста полезно, когато го използвах за изследване на въздушни фотографии в Google Maps, търсейки големи бетонни паметници и скулптури, загнездени в отдалечените части на региона на бивша Югославия.
Спомняте ли си кой беше първият „споменик”, който посетихте, и как решихте да документирате всеки един от тях?
Първият път, в който посетих паметник, беше точно след като пристигнах в Загреб и си наех кола. Непосредствено след това продължих да шофирам към малкото селце Подгарич, за да посетя Паметника на Революцията на Хората от Moslavina. Беше доста вълнуваща първа среща с подобна скулптура и винаги ще помня този момент. Оттам нататък продължих, посещавайки стотици подобни паметници от всякакъв вид форми и размери. Когато започнах да ги посещавам за първи път, мислех, че би било полезно да правя снимки, които „не са толкова туристически”, а по-скоро документални, понеже именно това беше и видът снимки, от който аз се интересувах, исках да разглеждам и изучавам, когато за първи път започнах да проучвам паметниците. Естествено, че много повече може да се научи за един паметник от снимки на плакети, гравюри, повредени детайли и т.н., отколкото от красиви кадри на залез (въпреки че и тези могат да бъдат доста забавни за заснемане).
Когато правих снимки на надписи и гравюри на паметници, питах и местните хора, които срещах, дали могат да ми помагат с превода, а те винаги бяха повече от щастливи да го направят. И така, когато стигнах обратно у дома след повече от 2 месеца на посещения, документиране, проучване на тези югославски паметници, научавайки всичко за партизанското движение, борбата срещу фашизма, победата на югославския народ и т.н., реших, че ще използвам всички тези снимки, преводи, истории, картографиране и проучвания, които бях събрал, и ще създам малко кътче в интернет, където да ги събирам — така в случай че някой друг като мен прояви интерес към тях, ще има достъп до всичката информация, която аз открих. Така от момента, в който създадох „Spomenik Database”, започнах да получавам съобщения от хора от цял свят, развълнувани от работата ми. Това ме вдъхнови да направя още повече и да вложа още много усилия и време в този проект. И всичко това продължава така вече пета година.
Освен уебсайт, открихме, че сте публикували и книга, как беше приета — политически и артистично?
Книгата беше приета много добре и за мен беше огромна чест да работя по осъществяването на проекта с издателството Fuel Publishing. От гледна на точка на изкуството, чувствам, че също беше възприета добре, тъй като беше спомената и обсъждана в множество публикации за архитектура и изкуство. Що се отнася до политическата страна, книгата беше призната и оценена от ветерани и антифашистки групи из целия регион на бивша Югославия. Въпреки това не съм запознат някой на по-високо политическо ниво да е споменавал книгата, не знам как би могла да бъде възприета от някое от текущите правителства или от конкретен политик от региона.
Някои правителства искат да изтрият своето минало, разрушавайки паметниците, какво е Вашето мнение за тази практика?
Вярвам, че това иконоборческо разрушаване на паметници, които въплъщават културната история и наследство на цял народ, е опасно начинание, особено днес.
Освен това по-голямата част от тези вандализирани паметници в региона на бивша Югославия не са политически, а по-скоро паметници, издигнати в чест на паднали бойци и жертви на насилието на фашизма. Това прави още по-трагичен факта, че подобни символи, напомнящи и съхраняващи паметта за човешките животи, биха могли да бъдат унищожени, премахнати или заменени.
Можете ли да споделите с нас някоя интересна история от пътуване до „споменик”? Има ли нещо, което сте открили, без да сте очаквали?
Преди няколко години, когато бях в Сараево, получих имейл от човек от Германия за това, че дядо му е починал там по време на Втората световна война и името му е изписано на стената за спомен на жертвите в мемориалния парк „Vraca” в близост до града. Помислих си, че това съобщение е огромно съвпадение, предвид това, че се озовах в Сараево именно когато този случаен човек от Германия ми споделя, че желае да направя проучване за паметник там. И така продължих към „Vraca”, за да открия името сред тези дълги стени с общо над 9 000 имена. След като доведох със себе си група приятели, за да проучим стените, най-накрая открихме името, направихме няколко снимки, както и отпечатък на хартия с пастел. След това уведомих човека, че в действителност сме открили името. Тогава му изпратих по пощата не само снимките, които направихме, но и отпечатъка. За мен беше наистина невероятно да разбера колко щастливи и радостни направих тези хора с едно привидно просто действие да открия име на паметник. Те ми споделиха, че помощта ми в откриването на това липсващо парченце от семейното им наследство им е помогнало да преоткрият и част от себе си. Това ми помогна да осъзная не само важността на ролята на паметниците като значими за паметта места, но и това как те могат да представляват директна връзка с историята, както и по-дълбока връзка с нашето лично чувство за принадлежност.
Местните хора приемат ли идеята Ви добре и има ли такива, които споделят лични истории, свързани с даден паметник?
По-голямата част от местните хора, които срещнах по пътя си, посещавайки паметници от Югославската ера в градовете, селата и провинцията, бяха повече от щастливи да ми помагат. Да си призная, те често се чудеха защо някой от Щатите би пропътувал хиляди мили, за да посети тези обекти, но в същото време повечето хора ми съдействаха изключително много — упътваха ме, помагаха ми с преводите на надписите и ми разказваха истории. Дори имаше един момент, в който се озовах в Северна Босна и Херцеговина и колата ми заседна в отдалечена гориста местност, докато се опитвах да стигна до един паметник. Тогава на помощ дойдоха местни хора, които не само ми помогнаха, но и след това ме поканиха на вечеря. И след това с радост ми показаха правилната посока към търсената локация. А що се отнася до това дали има и хора, които споделят с мен своите лични истории, всяка седмица получавам невероятни имейли от хора, не само от региона на бивша Югославия, но и от целия свят, които откриват дълбок смисъл и удоволствие в това да разглеждат сайта или книгата ми. Това, което продължава да ме вълнува всеки път, са личните истории на хора, които споделят с мен как усилията ми са ги докоснали.
Обмисляли ли сте да разширите границите на Вашия проект и да документирате и останалата част от тези паметници от целия „Източен блок”?
Такова усилие би било изключително вълнуващо, но аз все още продължавам да пиша и проучвам паметниците, архитектурата и скулптурите на региона на бивша Югославия. Колкото и да съм направил досега, остават още толкова много неща, които бих искал да направя. Има толкова много локации на монументи, които все още не съм посетил, проучил и описал, и продължавам да искам да развия и продължа работата, която досега съм свършил. Надявам се, че работата ми би могла да вдъхнови и други хора да инициират подобни проекти и в други региони… не само в Източна Европа или бивши комунистически нации, но и на други места по света. Такъв тип образователни сайтове и проучвания биха могли да се приложат във всякакви сфери и части на света.
Наблюдаваме как расизмът и крайно-десните движения се разрастват из бивша Югославия и Европа като цяло, смятате ли, че има как да „преизползваме” някои от тези паметници, за да заговорим отново за обединението между хората?
Мисля, че това „преизползване”, за което говорите, вече се случва в много случаи. Откакто започнах своя проект преди около 5 години, виждам безброй паметници в района на бивша Югославия, които се възстановяват и реабилитират с усилията на местни хора от всякакви етноси, което наистина обединява всички по много силен начин. Ако не друго, то поне в днешно време много по-често се срещат проекти за възстановяване на паметници, отколкото такива за разрушаването им, поне по мои наблюдения. С това как новото поколение от региона преоткрива паметниците, историята им, наследството, което са оставили, и съобщенията за „Братство и Единство”,
Според Вас има ли как да извадим „спомениците” от политическия им контекст, така че те да бъдат разглеждани единствено като произведение на изкуството? И смятате ли, че хората имат нужда от подобен акт?
Попадал съм на идеята, че паметниците от Югославия трябва да бъдат извадени от историческия си контекст, за да бъдат разглеждани единствено като произведения на изкуството… но смятам, че подобни усилия не са градивни за съхраняването на паметта и историята на тези места. Да не забравяме, че повечето от тези паметници поначало не са толкова политически насочени, а са замисляни да маркират и възпоменават важни битки, загинали бойци, места, масови кланета и жертви на фашизма. Затова да работим за деконтекстуализирането им и възприемането им единствено като „произведения на изкуството” би ограбило паметта на тези жертви и създава рискове да изпаднем в историческа амнезия за страданието и потисничеството от фашизма. Нещо, за което много от тези паметници напомнят.
Кой е най-интересният „споменик” за Вас и защо?
Не съм сигурен, че мога да отговоря на този въпрос. Как изобщо бих могъл да избера? Всички са впечатляващи по свой собствен начин и това да се опитвам да избера най-добрия от тях ми се струва като излишно упражнение. Това би означавало да ги оценявам чисто естетически и да ги определя просто като интересни скулптури, а те са много повече от това. Дали има паметници, които са много по-сложни от скулптурна гледна точка… естествено. Въпреки това би било грешно да ги оценявам само по скулптурните им качества.
За мен е по-интересно да се опитвам да приемам всички югославски монументи като едно цяло и да се опитвам да разбера как се допълват, вместо да ги приемам като несвързани отделни единици.
Споделяли ли сте работата си с някои от архитектите на монументите? Какво е тяхното мнение?
Имал съм контакт с част от авторите на паметниците из бивша Югославия. Всъщност много от тях (или техните семейства) се свързваха лично с мен, защото искаха да споделят различни материали или информация за монументите. Много от архитектите на паметниците, които не са одобрявали новите националистически правителства на пост-югославската ера, са били изолирани от тази трансформирана политическа система. Точно затова част от тях и техните наследници бяха повече от щастливи от това, че пиша и обръщам внимание на артистичното наследство, което оставят. Някои дори ми помогнаха с информация, с която да напиша кратки биографии на тези хора, които понякога се оказваха и техните първи профилни страници онлайн. С времето се надявам да успея да се свържа с още повече от тези автори.
За щастие събития като Изложбата за югославската архитектура в MoMA през 2018 хвърлят повече светлина върху тяхната работа.
Имали ли сте възможност лично да се срещнете с някои от тях? Ако да, какво е тяхното виждане за сегашното противоречиво мнение за работата им?
Имах честта да се запозная с Миодраг Живкович и Светомир Арсич-Басара, двама архитекти, които са работили по множество монументи из бивша Югославия. И двете срещи с тези автори бяха уникално изживяване и винаги ще ги помня. Но би ми било трудно да споделя тяхното мнение по деликатния и конкретен въпрос за противоречивото възприятие на монументите, които са създали. Един от най-важните монументи на Светомир Арсич-Басара, Монумента на братството и единството в Ландовица, е бил унищожен и сравнен със земята. А няколко от проектите на Живкович са били сериозно повредени и заличени с годините.
Разбираме, че сам спонсорирате пътуванията си, какво Ви прави толкова отдаден на монументите и каква е крайната цел на проекта?
Отдадеността ми към монументите идва от факта, че непрестанно получавам подкрепа от хора по целия свят, на които съм повлиял по някакъв начин с работата си. Нищо не ме вдъхновява повече от това напълно непознати да споделят, че усилията ми не са били напразни и са имали значение за тях.
Освен това всеки ден виждам, че има още толкова много за довършване.
Все още съм много далеч от описването на цялото наследство от югославски монументи. Има толкова много неописани паметници на различни места, а аз съм описал една изключително малка част от тях. В същото време много хора ме питат защо толкова много се интересувам от история и наследство, които не са мои. Моят отговор е „А защо да не се интересувам?”. Аз съм американец, така че моите история и наследство са постоянен обект на анализа от страна на масовите медии. Въпреки това в момента, в който американец се поинтересува от историята и наследството на друга част от света, някои хора се учудват, дори стават мнителни и търсят причината този човек да се интересува от темата. За мен това отношение е малко остаряло,
Колкото до крайната ми цел, не бих казал, че се стремя да опиша всеки един монумент, построен някога в югославската ера (защото със сигурност един живот няма да ми стигне). Целта ми е по-скоро да доразвивам сайта си, така че той не само да информира хората за тези паметници (много от които все още застрашени), но и да бъде източник на информация за тези, които сами биха искали да изследват монументите. Бих искал да събера информацията, от която аз имах нужда, когато за пръв път се поинтересувах от югославските монументи преди много време. В тези объркващи и странни времена нищо не е по-ценно от достъпна, полезна и добре синтезирана информация, представена по интересен начин.
