Да пишеш скейт историята

Илюстрация на Морган Андерсън

Някои биха казали, че единственият начин да бъдеш успешен в скейт индустрията е като станеш професионален скейтбордист. Но Дирк успява по друг начин — като пише за скейта. Научете повече за неговите емблематични книги — „Made For Skate” и „Skateboarding is not a Fashion”, документиращи историята на скейт обувките и брандовете.

Кажете ни повече за себе си, за Вашия произход и интереса Ви към писането и карането на скейт.

Израснал съм в предградие на Висбаден, Германия, близо до Франкфурт. Определено интересът ми към писането се появи пръв. Когато бях на девет години, поисках от родителите ми пишеща машина за рождения си ден. По това време с приятелите ми имахме детска детективска агенция. Имахме всякакви джаджи от магазин на име YPS, например пудра за пръстови отпечатъци, тайни кодове, както и “официални” детективски карти за самоличност, които получихме по пощата, което си беше нещо наистина голямо за нас в ерата преди интернет. Аз бях отговорен за документирането на всичките ни случаи. Повечето беше измислица, не хващахме никакви престъпници. Но дори като дете, винаги съм харесвал да стоя на бюрото си и да пиша истории.

А скейтбордингът?

Карането на скейт започна, когато вече бях на 14. Дотогава карах BMX по дърт тракове и малки скокове, които си бяхме направили. Един ден приятелите ми дойдоха да ме вземат. ”Няма да повярваш!” Заведоха ме до няколко празни басейна във Висбаден с перфектни извивки. Там вече имаше цяла група по-големи деца, към 50. Със скейтове във въздуха и правещи “оли” над струпани скейтове. Беше лятото на 88-ма и всички носеха Vision Street Wear, Airwalk и Santa Cruz. Най-готиното нещо тогава. Аз бях едно невзрачно момченце със смотан скейтборд с колела, които дори не се въртяха, и смотана поло тениска, която майка ми ми беше купила. Чувствах се толкова нелепо и не на място, но толкова много исках да бъда част от скейт средата.

И се пристрастих, карах скейт всеки ден и в един момент задобрях. Спечелих градския шампионат в моята възраст и се състезавах в национални шампионати в Германия, една година дори завърших втори. През 1995 г. ме сложиха на постер за Световното. Спонсорираше ме един магазин на име Gerich в родния ми град и така се запознах с основателите на Urban Supplies, Йорг (Людвиг) и Кристиан (Зевалд). Те продаваха най-готините брандове като World Industries и DC Shoes и искаха да издават собствено списание — Limited Magazine. Така започнах да пиша и да научавам повече за графичния дизайн на един Макинтош, така че дължа доста на тях двамата за тази възможност. Първият професионален скейтър, когото интервюирахме, беше Джереми Клайн през 1994 г. и както с много други от тази ера, все още имаме контакт.

Казвате, че писането за скейт списания съчетава интереса Ви към писането и карането на скейт. Но някога писали ли сте или обмисляли ли сте да пишете в други жанрове?

Да, двамата ми братовчеди имаха рекламна агенция, която издаваше списание за местни събития в средата на 90-те. Така че ми бяха поверили интервюирането на собственици на бизнеси в града и отразяването на местни събития. В началото на 2000 г. станах репортер в един всекидневник, покрай което се запознах с най-различни хора и започнах да осъзнавам как работи обществото на много нива. През годините съм писал за най-различни неща — оптика, продуктов дизайн, луксозни недвижими имоти, технологии и видео игри. Винаги съм се интересувал кое е следващото голямо нещо и благодарение на работата си съм успявал да видя много неща, преди да достигнат широката публика, което ми е наистина любимо.

С Юрген Блюмлайн сте издали две книги, документиращи историята и еволюцията на скейт модата и брандовете — можете ли да ни кажете повече за тях? Откъде се появи този интерес?

Запознах се с Юрген Блюмлайн, когато бях редактор в европейско скейт списание на име “Kingpin” и писах за изложби, които той организираше през Skateboardmuseum. През 2005 г. той организира изложба за скейтборд обувки по време на Bride Trade Show във Франкфурт. И поиска да му напиша текст на английски за книжка към събитието.

която излезе през 2009 г. След това решихме да направим подобна книга и за историята на скейт модата.

Вашата книга “Skateboarding Is Not A Fashion” документира култови скейтборд брандове и техните създатели. Мислите ли, че хората някога биха имали интерес да документират и сегашната ера?

Всъщност в някакъв момент планираме да документираме сегашната ера в книга. Защото реално сме планирали книгата за модата да бъде трилогия. Първата книга покрива историята от 1950 г. чак до 1984 г. Първоначално искахме да съберем всичко в едно издание, но се оказа твърде амбициозна мисия. Първо трябваше да научим как да представяме модни продукти в илюстрирана книга, като стил на снимане и разположение — нещо, което беше много по-лесно в книгата за обувките. Но това си беше трудно! Трябваше да намеря и правилните думи, за да мога изобщо да говоря за скейт мода. Накратко, работихме върху нея 7 години и не му се виждаше края, докато не говорихме с Крисчън Хосой, който каза “Просто направете две книги!”. Веднъж след като решихме да спрем до 1984 г., вече имахме фокус, краен срок и най-накрая я публикувахме през 2018 г. В момента работим по втората книга от модната история, която ще покрива периода от 1985 г. до 90-те.

Вашата книга “Made for Skate” разказва историята на скейт обувките — от класики като Vans, Airwalk, etnies и Duffs, до неоткриваеми и единствени по рода си обувки. Как мислите, че тези и други скейт брандове са се развили с времето, дали сега са толкова автентични, колкото преди?

Като говорим за автентичност, etnies наистина изпъкват, както и всички Sole Technology брандове. etnies наистина навлязоха в ерата на модерните скейт обувки с “cup sole”. Взеха системата, разработена от Nike Jordan и Nike Dunk, и изцяло я адаптираха за каране на скейт. etnies дори произведоха първите DC Shoes! Колкото до Vans, в момента те са лайфстайл компания с приходи от 3 милиарда на година. Което значи, че марката е достъпна и смислена за много хора, но те правят и страхотни неща, за да подкрепят скейт културата, строят бетонни скейт паркове за състезанията Park Series и ги даряват на градове в цял свят. Правят и House of Vans събития, като това в Лондон, на което миналата година представихме юбилейното издание на “Made for Skate”. Но като цяло може да се каже, че скейт средата се върти около три големи глобални марки и всичко, което произлиза от тях.

Наскоро Thrasher Mag, смятана за една от хардкор скейт медиите, публикува реклама на Louis Vuitton в списанието си. Какво е Вашето мнение за това? Мислите ли, че висшата мода има място в скейт културата? И каква според Вас е причината за интереса към нея?

Висшата мода винаги е имала интерес към скейт културата. Когато Alva Skates направиха футуристични и ексцентрични дрехи в началото на 80-те, всички модни магазини и марки в Ню Йорк го забелязаха.

Всичко се свежда до начина, по който подхождат. Някои модни брандове смятат, че е нормално да крадат от скейт културата, защото си мислят, че е малка и нишова. Точно както Джереми Скот най-безсрамно открадна работата на Джим Филипс от Santa Cruz.

Но като имаме това предвид, кампанията на Louis Vuitton е много различна. Първо, тя официално включва страхотен скейтър, Лусиен Кларк от Лондон, който е бил част от създаването на обувките, които рекламира. Второ, трябва да имаме предвид, че Върджил Абло познава скейт културата, самият той е карал и е използвал позицията си в Louis Vuitton, за да обърне внимание на някои наистина важни фигури. Също така, Thrasher вероятно са взели немалко пари за рекламата, така че не виждам проблем.

DМислите ли, че има някаква повторяемост в скейт индустрията, като говорим за това какво е модерно и какво не? Nike са добър пример за компания, която няколко пъти се е опитвала да стане част от индустрията през последните 40 години.

Да, в скейт индустрията тенденциите определено се ротират. Ето например широките панталони в момента се завръщат.

Днешните деца са много свободни и широкоскроени и се възползват от това.

Колкото до Nike, покрай книгите научихме, че те всъщност са спонсорирали професионален скейтър на име Брад Боуман в края на 70-те. Той е написал писмо до основателя на Nike, за да обясни колко важен е скейтбордингът, и те са го подкрепили. През 80-те скейтърите бяха тези, които прегърнаха идеята да носят Nike, особено модела Jordan 1. Днес те са една от най-големите марки в създаването на скейт обувки, нещо, което никой не би предположил преди 20 години. Те подкрепят някои от най-добрите скейтъри в света и подпомагат еволюцията на скейт обувките. Също така помагат и на самата култура, като подкрепят нашите книги и ни дават възможност да създаваме страхотни лимитирани серии обувки, също като Vans.

Интервюирали сте легендарни скейтъри като Тони Алва, Ланс Маунтин, Стив Кабалеро, Крисчън Хосой и много други. Имате ли любима история от някой от тях, която не е станала част от книгите?

Любимите ми истории винаги са тези зад кадър. Например веднъж се срещнахме със Стив Роко за интервю, вечерта преди Деня на благодарността през 2012, в Хермоса Бийч. Помня го, защото Роко имаше голямо влияние върху мен, когато бях млад, със своя противоречив и бунтарски дух, който внесе в скейтбординга, а и защото никога не даваше интервюта. Той сподели с нас много истории и цитати, които ще бъдат включени в следващите книги от серията за скейт модата. След интервюто той взе няколко лонгборда и отидохме до кея на Хермоса Бийч, до който водеше един дълъг и стръмен път. Спуснахме се с лонгбордовете по този хълм и в един момент сложих крака си отстрани, за да спра, а Роко се плъзна до мен и каза “Не, всичко е наред. Просто карай.” Беше момент, който никога няма да забравя.

“Made for Skate” вече има статут на емблематична книга сред скейт обществото, а и не само. Очаквахте ли това да се случи, когато започнахте работа по нея преди години?

Всъщност не. Както казах, първоначално си мислехме, че просто създаваме малък каталог за изложбата. Нещо, което ни помогна, беше интересът към обувките, който много се беше засилил, когато излезе “Made for Skate”, затова и първото издание се продаде доста бързо и имахме възможност да направим второ, в което да добавим още страници с нови марки. Също така имаше достатъчно голямо търсене, за да направим и издание за 10-годишнината, което излезе миналата година, и добавихме над 200 страници нов материал към книгата. Успяхме и да направим специален дизайн на обувките на Кабалеро и Джеф Роули, като лимитирана серия за откриващото събитие с Vans.

Карането на скейт винаги е скъсявало дистанцията между хора от различни държави, култури и произход. Бихте ли казали, че всички скейтбордисти имат нещо общо, как успяват толкова лесно да намерят допирна точка?

Разбира се, скейт културата не е перфектна, има проблеми като хомофобия и мизогиния, които постепенно намаляват с годините. Също като в обществото като цяло. Но съвсем честно мога да твърдя, че

Израснал съм, карайки с хора от най-различен произход, и единственото, което имаше значение, беше да караме и да споделяме преживяването. И да го правим със стил. Също така,

а това завинаги променя начина, по който гледаш на света.

Според Вас как се е променило карането на скейт през последните 50 години? Мислите ли, че все още е толкова неподправено?

Много добър въпрос.

За да достигнеш ниво, в което излиташ над ръба на рампата или караш върху парапет, се изисква много упорство и усилия. И това ниво на контрол винаги ще принадлежи на малкото хора, достатъчно луди и мотивирани да отделят време и да минат през болката. Това никога няма да се промени. Но днес понятието е много по-широко, това да бъдеш скейтър. Никой не те пребива по улиците за това, че си скейтър, както беше по мое време, сега има много повече неангажиращи начини да караш, например крузъри или лонгбордове. Хората могат просто да се забавляват и да се насладят на спокойно каране, а сега по-време на пандемията наблюдаваме един от най-големите бумове в историята. Освен това, сега можеш да имаш дете и да менажираш кариерата му на олимпийски скейтбордист (смее се).

Какво предстои? Планирате ли публикуването на нови книги или материали?

Да, с Юрген и нашия фотограф Cap10 работим здраво над книга номер 2 от модната серия. Просто трудно намираме време, защото не правим кой знае какви пари от тези книги и сами плащаме за пътуванията си. Така че разчитаме на спонсори да ни помогнат с лансирането на книги и проучванията. Но се получава, а и имаме страхотни интервюта с хора като Хосой, Кабалеро, Майк Вали, Джереми Клайн, Роко, както и още много информация за скейт модата в средата на 80-те и началото на 90-те. Точно приключихме с огромна глава, посветена на Vision Street Wear, и интервюирахме главните им дизайнери и арт директори от едно време. Благодарим на всички, които ни подкрепяха, и много благодарим на вас за това интервю. Последните интервюта, които направих, така и не видяха бял свят, след като изпращах портретната си снимка.

Каква е причината?

Страдам от заболяване на име алопеция, заради което загубих цялата си коса преди 5 години. Така че подозрението ми е, че след като хората видят снимката ми, решават да не публикуват интервюто с мен. Може би задълбавам твърде много, но вече няколко пъти през последните години интервюто е било готово за пускане и в момента, в който изпратя снимката си, гробна тишина.

Алопецията отразила ли Ви се е по някакъв начин?

Като изключим това, съм напълно здрав, може би това ме накара да полагам повече грижи за себе си, да спортувам и да внимавам с диетата си. И разбрах, че като става въпрос за скейт облекло, може би няма да мога да нося камуфлажни дрехи отново. Аз съм бял двуметров немец, който е напълно плешив. За пръв път загубих косата си в Лос Анджелис и един ден бях облечен с камуфлажни панталони, докато карах колелото си по плажа, и получих някои интересни реакции. Един мъж вдигна свит юмрук, а друг ми извика “Ето я и немската танкова дивизия!” Не очакваш да чуеш точно това, когато косата ти пада на парчета, но със сигурност ме накара да се замисля, че има значение какви скейт дрехи носиш. (смее се)

Публикувано 20.11.2020