Cреща с невъобразимото

Илюстрация на Виктория Николова

Деница Минева-Делонд е български художник, който от 20 години живее в Париж. Тя не само работи в любопитната сфера на предсказването на тенденции, но и пише, оформя и илюстрира свои собствени детски книги. С нея разговаряме за Париж, за създаването на популярни трендове и за всичко, което се случва не съвсем случайно.

Разкажете ни малко повече за детството си и първите си стъпки в изкуството.

Детството ми не беше много весело и безгрижно. Така че с радост се хвърлях в паралелните светове на Луис Карол, Астрид Линдгрен, Ран Босилек, Януш Корчак… Героите на Ерих Кестнер бяха мои приятели, треперех за съдбата на Белия зъб. Четях, и то много. Гледах с часове любимите си илюстрации, рисувах, измислях си истории. По-нататък, когато здравословното ми състояние позволи да се интегрирам в училище, оцених огромното щастие да имаш „истински” приятели, но не забравих вълшебните светове на въображението. Може би затова се ориентирах към изкуството. И мисля, че затова една от дейностите ми днес е да пиша, оформям и илюстрирам детски книги.

След успешното дипломиране в Националната Художествена Академия в София как избрахте Париж и ENSAD като следваща стъпка?

Заминах за Париж като на приключение – ей така, да видя къде ще ме заведе тази възможност, която някак сама дойде при мен. Един ден случайно срещнах живееща във Франция позната, която по-късно щеше да стане една от най-добрите ми приятелки. Седнахме в едно кафене и дълго говорихме за какво ли не. Знаете как е, когато времето спре в разговор с някой специален човек. Разказа ми колко интересен и обогатяващ е Париж и за живота си там. Вдъхнови ме с описанието на „едно от най-добрите художествени училища”, в което тя се приготвяла да кандидатства. Предложи да подаде заедно с нейните документи и моето портфолио, включвайки ме в първия кръг на изпитите за следдипломна квалификация. Година по-късно вече живеехме с нея и още едно момиче в малко апартаментче до Айфеловата кула и се задаваха още много приключения.

Какво Ви даде смяната на културната среда?

Нищо не беше същото. Например, конкретно за учебните заведения: аз идвах с една идея за „правилно”, а там беше някак по-свободно. Бих казала, че в НХА подходът беше по-академичен, а в ENSAD по-концептуален и експериментален. И културните референции не бяха същите; обсъждаха се модерни автори, за които аз не бях чувала или изучавала; в домашната библиотека на французите имаше различни книги от тези, които имах навик да виждам у нас. Младежите в Париж не се държаха и обличаха като младежите в София и мен самата. За щастие, французите – поне в определени среди – са изключително толерантни и внимателни с „различните”, приеха ме добре.

Какви бяха първите Ви години в Париж?

Трудни и обогатяващи. Промяната беше огромна. Много е интересно да започнеш наново от нулата. Преди да замина, имах удобен живот – достатъчно пари, купони, пътешествия, приятели. В Париж не можех да си купя едно кафе и не познавах почти никого. Оказах се в положение да се справям едновременно с учене, намиране на работа и всевъзможни битови и административни задачи в непознати условия. Но пък имах енергията и ентусиазма на откривателя и подкрепата на един-двама души, което е безценно.

Помня, как вървейки през този гигантски град пълен с непознати, ми хрумна, че

Може би с възрастните хора, които вече нямат близки, се случва нещо подобно. Това има обаче един луд и освобождаващ аспект:

Работите в агенция, която изготвя прогнози за големите модни и дизайн студия, а повечето хора дори не предполагат, че такива съществуват.

И аз не предполагах. Но истината е, че ако изведнъж всички започват да носят бледо виолетово или пък скъсени панталони с висока талия, и решат да боядисат едната си стена в пауново зелено, причината не е само в това, че са го видяли в любимия си блог, или че една приятелка си е го е купила. Преди тези идеи да стигнат до нас, има свършена много работа, за която не подозираме. И тази работа се извършва от именно тези агенции.

Как попаднахте в “Peclers Paris“?

Във Франция (както може би навсякъде) има среди и дипломата от определени учебни заведения отваря врати. След началния хаотичен период на детегледачка, сервитьорка и продавачка на картини на улицата, намерих интересни стажове и работа по специалността, търсейки в обявите, предназначени за студентите на ENSAD.

Но специално “Peclers Paris” е още едно приключение, което дойде само в моя живот: бях направила афиш за концерта на френски музиканти, и печатарят го харесал и се поинтересувал кой е дизайнерът. Споменал, че печата т.нар. тренд бук за голяма модна агенция, която в момента набира графични дизайнери, и така стигнах до “Peclers”. Интервюто мина като по вода – добре че за момента не си давах ясна сметка колко значителна и селективна агенция е “Peclers”, иначе щях да съм прекалено притеснена. До днес те остават много важни за мен, въпреки че впоследствие имах възможността да опозная и други подобни агенции.

Разкажете ни повече за работата на една такава агенция.

Париж има огромни традиции в областта на модата, така че е логично част от водещите световни агенциите за тенденции, както и едни от най-добрите специалисти в тази област, да се намират именно там. Екипът е съставен от множество таланти – стилисти, консултанти, социолози, графични дизайнери, илюстратори, редактори и много други. Провеждат се експертизи по стил (цветове, материали, щампи, модели, атмосфери, форми) и се създават концепции за иновации, базирани на потребителски мнения, перспективни анализи и социално-културни тенденции.

Част от тези търсения приема форма в гореспоменатите тренд бук-ове. Те представляват нещо като сборници с анализ на настоящето и индикации за бъдещето (една-две години предварително) във всички сектори на модата, но и в много други. Всъщност тези бук-ове са истинска помощ за дизайнерите и брандовете при създаването на нова колекция, защото им подсказват какъв тип продукти ще привлекат клиенти. В тях има всичко: материали, принтове, детайлни илюстрации на несъществуващи още модели, цветове, снимки, мостри и текстове. Всеки тренд бук е завършен на ръка, с ръчно прилагане на цветове, специално произведени платове и т.н. Това обяснява и високата им цена.

Купуват ги както прет-а-порте марките (които ще се вдъхновят за бъдещите си колекции), така и всевъзможни други специалисти: брандове от целия свят и промишлени, текстилни и интериорни дизайнери.

Как се преценява, че даден тренд ще бъде отразен в дизайна и модата?

Участието на нас — графичните дизайнери или илюстратори – в творческия процес е по-скоро на етап, при който идеите придобиват форма. Например, при рисуването на дадени принтове или мотиви се съобразяваме с общите тенденции за сезона, с цветовете от вече предопределените гами, влагайки собствената си интерпретация и личния си художествен стил. В този смисъл, един завършен продукт на агенцията за тенденции е резултат от творческата работа в екип; участието ни има своята важност и се стремим работата ни да е в крак с тенденциите, но не може да се каже, че сме в основата на „уловът на идеи”. Скромните ми наблюдения са, че колегите занимаващи се с това, освен професионалисти на най-високо ниво и наследници в пряк и преносен смисъл на най-големите френски дизайнери, са хора, за които модата е истинска страст. Те не само имат солидни базови познания в областта на историята на модата, а и просто съществуват в настоящите тенденции: присъстват и участват в салони на модата в различни страни, познават идеално колекциите на известните световни дизайнери, както и на изгряващи такива. Освен това са любопитни, активни и информирани за всичко случващо се в момента в света на културата и изкуството, както и в света изобщо. В известен смисъл,

Климатичните промени и темата за екологията трайно ли ще повлияят на модната и като цяло на дизайн индустриите? Какви са Вашите прогнози по темата?

В работата ми с агенции за тенденции, както впрочем и с останалите ми клиенти, темата за екологията и климатичните промени е много чувствителна и силно застъпена. Светът се променя и налага дълбока трансформация на нашите модели на потребление. Днес се поставят под въпрос производственият процес, качеството и произхода на материалите, отпадъците, безвредността на съдържанието.

Разкажeте ни за своята лична работа – как започнахте да пишете и илюстрирате детски книги?

В началото на разговора споделих защо детската литература е важна за мен и колко много ми е дала тя. Създавайки детски книжки, е възможно днес да съм в процес на благодарност за този невероятен подарък, на желанието да продължа тази традиция на предаване на смях, доброта и надежда. Разбира се, нe се и опитвам да се сравнявам с повечето автори и илюстратори, които са ме вдъхновявали –

В Париж има чудни издателства за детски книги, но те са буквално претрупани от проекти. Освен местните таланти, тук се стичат автори и илюстратори от цял свят. Истински късмет е човек да пробие на този пазар. За публикуването на книжките отново изигра роля срещата на правилните хора в правилния момент. Имах и щастието да бъда обградена от страхотни хора – близки, които ме подкрепят, и издатели, които ми гласуват доверие.

Първата ми книга „Ми и синята планета” (“Mi et la Planete Bleue”, ed. Anabet ) излезе през 2009 и оттогава имам доста публикации, част от които изцяло авторски: текст, графичен дизайн и илюстрации.

Коя е любимата Ви детска книга и кои са тези, които Ви вдъхновяват?

Много са, но може би в настоящото ми работно настроение (докато напредвам по нов проект) бих цитирала автори, които сами илюстрират книгите си: Туве Янсон, Ервé Тюлé, Оливър Джефърс… Или един български пример – Йордан Радичков. Обожавам илюстрациите на „Ние, врабчетата”, каква смелост!

Моите книги са с много различни теми и стил на илюстрациите. Например, поредицата „Ми” е с графични илюстрации с туш и перо, „Очилата на щастието” (“Les Lunettes du Bonheur”) е поетична, с леки акварелни петна; „Зеленогледите” (“Les Touverts”) e с дигитални, крайно стилизирани илюстрации; „Приказки за синия Нил и белия Нил” (“Contes du Nil Bleu et du Nil Blanc”) е като гравюра. За мен всеки текст е уникална вселена, която има нужда от различен художествен подход, за да придобие единствената по рода си форма. Във всяка книга има по нещо, което ми харесва поне малко. Във всяка влагам по нещо от себе си. Интересно е обаче, че

Което впрочем е самата истина – скоро случайно попаднах в интернет на публикациите на преподаватели от различни краища на Франция, които организират и обменят опит помежду си за учебни ателиета около „Очилата на щастието”. Хората правят с класовете си фрески, театрални спектакли, дори са създали макети на „очила на щастието” за сваляне и оцветяване.

Как овладяхте френския така добре, че да творите на него за толкова кратко време?

Френският език е красив. Преди не го харесвах много, сега се научих да го обичам. Той е цветист и богат, позволява да се опишат много нюанси. Французите се изразяват с лекота и изящество, изключително детайлно и обилно, понякога бих казала прекалено. Много повече от българите например – просто различен начин на комуникация. Веднъж един французин се пошегува, че от негова гледна точка ние понякога общуваме чрез телепатия.

Няколко месеца след първия изпит в ENSAD, следваше вторият – разговор с комисия. А аз не знаех дума на френски… Трябваше да взема решение: или да изоставя тази луда авантюра, или да запретна ръкави. Избрах втория вариант и беше много забавно. Записах се на супер ускорен курс, а нощем – понеже някой ми беше казал, че в съня мозъкът усвоява добре – заспивах с радио RFI. Препоръчвам, системата работи! По-нататък просто ми се наложи да се интегрирам интензивно, защото говоря френски в работата (която включва и писане и редакция), в семейството си, с повечето от близките си (макар да пазя и специални моменти за българските приятели) – т.е. практически постоянно.

Да започнеш да говориш и мислиш на нов език е огромна промяна. Не съм лингвист, но съм сигурна, че има връзка между езика и начина на мислене, което се отразява върху цялата същност и битие. Опитвам се обаче да не забравям и българския, който остава много важен за мен, както и връзката ми с България.

Как се променя Париж?

Париж е страшно богат град, има всичко, за всеки вкус и възможности. Постоянно се появяват нови и интересни места, случват се събития, има много млади хора. В този град винаги е имало изключително силна енергия, но напоследък Париж просто ври и кипи: социални движения, манифестации, дискусии. Например Gilets Jaunes* – „За по-голяма социална справедливост и институционални реформи”, в следствие на което стартира „Големия национален дебат”; „Marche pour le climat” – манифестации на екологично настроени граждански движения; „Stop féminicide!” против насилието срещу жени, движения за защита на животните.

*жълтите жилетки

Понеже говорим за тренд, мисля, че Париж винаги е бил един от градовете които налагат – или може би отразяват – големите световни тенденции, включително социални.

Какво очаква света през следващите години?

Съблазнителен въпрос за хора с развинтено въображение. Учените ще открият най-после машината на времето, алхимиците – философския камък? Извънземните цивилизации ще се свържат с нас?
Но по-сериозно: мисля, че ще има големи сътресения, те вече са тук. И хората наистина ще се сблъскат с радикално нови ситуации, модели на мислене, нови възможности. Аз съм оптимист за бъдещето.

Наскоро попаднах на една мисъл на Мери Оливър, „Запазете място в сърцето си за невъобразимото.”

Какво следва за Вас?

Oh là-là, натоварен период – в близките седмици мога да изброя два салона на книгата, няколко представяния на книжките ми във френски училища и библиотеки, илюстрации към „Kid & Baby trend book” есен-зима 2020, оформление на „Environments & Design trend book” пролет-лято 2021; пътуване до Ню Йорк. Паралелно с това, очаквам с вълнение публикуването и разпространението на първите шест книжки от поредицата ми „Квадратчетата” от едно голямо издателство в Китай. Работим над нови проекти за няколко детски книги, с договори към френски и немски издателства.

И най-вече: скорошната публикация на български на книжката „Зеленогледите”, чиято тема, струва ми се, е право в тенденциите на времето. Подготвяме я с Манол Пейков и Зорница Христова за издателство Жанет 45. Нямам търпение.

La vie est belle!

Публикувано 04.11.2019