Нещо старо,
нещо ново

Илюстрация на Теодор Георгиев

От години Дейв Чембърлейн влага своята страст към фолк и акустичната музика в Acoustic Routes — радио предаване, посветено на необятния и магически красив традиционен фолк, в частност този от Обединеното Кралство. Тук той се опитва умело да ни преведе през него, подчертавайки колко важно е не само да се запазват традициите, но и да се създават нови, подкрепяйки новоизгряващите артисти.

Разкажете ни малко за себе си.

Местил съм се доста за своя половин век на тази планета: роден съм в Хартфордшир, отраснал съм в Съфолк и съм живял в Норфолк, преди да се установя в Южен Уелс, където в момента живея с половинката си и двете ни деца. Музиката винаги е била част от детството ми: още в училище ми харесваше, учех се да свиря на корнет и бях част от училищната група. Вкъщи музиката също беше доста важна — в колекцията от плочи на родителите ми имаше доста фолк и подозирам, че слушането на артисти от рода на Simon And Garfunkel, The Corries и The Ian Campbell Folk Group е предопределило настоящия ми житейски път.

Самият Вие свирите ли и как Ви хрумна идеята за Acoustic Routes?

Уви, в момента не. В много редки случаи свиря на укулеле и домът ни е пълен с всякакви видове инструменти, които сме събирали през годините, но така и никога не намерих време да разуча как точно се свири на тях. Вероятно ще се случи, когато децата пораснат.

Колкото до идеята за Acoustic Routes: хрумна ми преди може би десетина години. Водех спортно предаване по една местна радиостанция и ми трябваха още няколко, с които да запълня програмата. И понеже по това време вече имах солидна колекция от фолк и акустична музика, Acoustic Routes се роди.

Предаването е и платформа за млади артисти, където те могат да представят музиката си. Как точно ги селектирате?

Не ги избирам аз, а те избират мен.

Без изпълнителите и лейбълите, които ми пращат записи, предаване просто нямаше да има.

Зa незапознатите: какво прави фолк музиката на Обединеното Кралство толкова специфична?

Труден въпрос. Много хора, включително от самото Обединено Кралство, имат навика да приравняват британското с английското, но добре знаем, че то изобщо не свършва дотам. Британската фолк музика черпи от фолклора, историята и политиката на островите, и въпреки че всяка от нациите на Кралството (Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия) притежава отличителен стил, съществуват песни и теми, които се срещат из всички от тях. Например, нортумбрийската песен The Twa Sisters — за жена, която убива сестра си — в други части на страната е известна като The Bows Of London, The Dreadful Wind And Rain или пък The Miller And The Kings Daughter.
И тъй като предаването на тази музика се е случвало по-скоро устно, отколото писмено, много често

Нещото, което прави британския фолк толкова отличителен, е че той включва не по-малко от шест различни езика. Английският, естествено, преобладава, но уелският, шотландският галски и ирландският галски също заемат съществена част от традиционна музикална сцена, а отскоро манкс и корниш също се възраждат, благодарение на групи като Barrule и The Changing Room.

Също така, британският фолк никога не е бил изолиран — емигрирайки към други части на света, хората отнасяли със себе си своите песни, които после заживявали собствен живот. Например, английската песен The Ship’s Carpenter впоследствие станала The American House Carpenter. Със сигурност имаме и традиция в асимилирането на елементи, присъщи на други страни: гайдата, инструмент, който най-чество се свързва с Шотландия, произлиза от Близкия Изток. А историята на танцът морис — най-типично английският такъв — може да бъде проследена назад до средновековна Северна Европа: moooriske danse на фламандски, moriskentanz на немски и morisque на френски.

В по-нови времена пък, нарастващата популярност на т.нар. американа показва песни и мелодии, които са били “изнесени” зад океана в минали векове, а сега се завръщат и реинтегрират в британската традиция, но в нова форма. Колкото до настоящето, наблюдаваме как различни азиатски, африкански, южноамерикански и карибски ритми и инструменти се смесват с традиционните британски и келтски такива, което води до нов и характерен звук на групи като The Afro-Celt Sound System, The Imagined Village, Salsa Celtica и Ghazalaw.

Казвате, че фолк музиката не трябва единствено да пази старите традиции, но и да създава нови такива. Наблюдавате ли нещо като общност, която се е формирала покрай Acoustic Routes?

Да, определено. Откакто стартирах предаването, винаги съм имал щастието да установявам контакт с музиканти и слушатели от цял свят. Интересно е да видиш как те започват да комуникират покрай предаването. Но, доколкото знам, засега не е бил създаван общ проект или нещо подобно.

Новите традиции се самоустановяват през цялото време. Фолкът винаги е бил музиката на хората, изсвирена от тях с каквито инструменти към момента те са разполагали. В този ред на мисли, не е изненадващо, че сега, когато технологиите са толкова напреднали и достъпни, те биват използвани и от фолк музиканите. Това важи и за новите инструменти и стилове. А музиката, родена от смесването на култури наистина ме вълнува. Например, The Afro Celt Sound System комбинират традиционни британски инструменти с електронни ритми и семпли, и традиционни британски и келтски песни с африкански и азиатски такива. Taкава група е и Ghazalaw, които смесват древна индийска поезия с древни келтски песни, и то със страхотен успех.

В този ред на мисли,

Тук в Уелс обичаят Mari Lwyd (или Grey Mare) изживява нещо като прераждане и става все по-популряен с всяка изминала година. Това е нещо като коледна традиция, в която декориран конски череп се разнася от къща на къща. Във всеки дом, в който Mаri Lwyd влезе, се случва нещо като надпяване, наречено pwnco, а победителят в него трябва да нагости загубилите с алкохол и храна. И понеже се смята за добър късмет това да се случва в твоя дом, резултатът от това надпяване често е предрешен. В днешно време Meri Lwyd се използва повече като начин за набиране на средства за добри каузи, така че се случва по-скоро на публични места като местни пъбове и т.н.

Сигурно е невъзможно да изберете, но все пак: които от новите фолк музиканти трябва непременно да чуем?

Има толкова много, действително, но ще спомена едни от най-скоро гостувалите в предаването ми: Ofelia. Те са нова група от Южен Улес, които скоро издадоха първото си ЕР и със сигурност ги очаква светло бъдеще. Ако погледнем отвъд уелските територии: Съмърсет “ражда” много талантливи млади изпълнители като Ange Hardy, Steve Pledger и Sharon Lazibyrd. Напоследък с удоволствие слушам най-новия албум на The August List: Ramshackle Tabernacle. И най-накрая, завръщайки се към собствените си източноанглийски корени, споменавам Tilly Moses от Съфолк, чиито страхотен потенциал е напълно реализиран в дебютния й албум Alight and Adrift. А лицето на чудесната уелска музика в момента за мен е Gwilym Bowen Rees, и соло, и като част от групата Plu.

В предишно интервю засегнахме темата за ескейпизма, затова ще питаме и Вас: може ли слушането/свиренето на фолк музика да се приеме като такъв?

Определено! Лично за мен, музиката е начин да избягам след труден ден. Нищо не е по-хубаво от това да си тръгнеш от работа и да си пуснеш нов диск в колата.

независимо дали този на феите или този на ловецът, търсещ късмета си на чужда земя.

Как виждате бъдещето на радиото?

С възхода на интернет, бъдещето на радиото е доста по-светло, отколкото преди. Тъй като е сравнително евтино да се създаде онлайн радио, това се случва все по-често. Така много изпълнители, които не биха имали шанса да пробият в националното радио, получават възможност да покажат музиката си.

Kaкви са най-големите Ви лични музикални влияния и любими артисти?

Що се отнася до радио, най-голямо влияние са ми оказали Боб Харис и Джон Пийл. Отраснах, слушайки и двамата, и ако мога да съм поне наполовина толкова добър, колкото бяха те, ще съм изключително щастлив.

При групите те са много: Pink Floyd, Marillion и Fish, Peter Gabriel, например. За фолк: Oysterband — дори не мога да преброя колко пъти съм ги гледал на живо. Харесвам и Show Of Hands и уелската група Calan.

Какво следва?

Acoustic Routes навлиза в музиката на живо. Наскоро направих първото си събитие, което имаше добър успех, следва още едно през септември. Надявам се тази тенденция да се запази.

Публикувано 04.09.2017