Светът пред
детските очи

Илюстрация на Теодор Георгиев

Oт работа в CNN до работа в посока създаване на качествено аудиовизуално ТВ-съдържание за деца, добрата телевизия е истински важна в живота на Каталина Гусман. Като съосновател на FAN Chile, тя се чувства “част от поколение, което може и да не знае всички правилни отговори, но задава правилните въпроси.”

Как бихте описали Fan Chile на някой, който няма никаква представа какво представлява?

FAN Chile е събитие, посветено на креативността и детството. Започна като аудиовизуален фестивал за деца и се разрасна до фактор, насърчаващ произведенията за деца и на деца. Имаме състезателна част, показваща стотици детски филми и телевизионни предавания на режисьори от целия свят, но имаме и конкурс “Създадено от деца” за млади таланти, които искат да покажат творенията си пред международна публика. През цялата седмица на фестивала забавленията са отворени за всички: концерти, представления, творчески работилници и т.н.

Как Ви хрумна идеята за подобен фестивал?

Дълбоко се интересуваме от аудиовизуалното съдържание за деца и сме имали късмет да видим невероятни местни и не само продукции. Искахме да покажем отличното качество на чилийските филми и предавания, чиито създатели не са имали шанса да ги представят на децата в Чили, просто защото в страната няма детски държавен канал, а телевизионното съдържание за деца е едва 3% от общото. Така че

Какво е най-важното, което една програма за деца трябва да притежава?

Да бъде забавна! Това е ключово. Разбира се, трябва да е уважителна и съобразена с детските специфики. Казано накратко, трябва да бъде създадена с вярването, че децата са в центъра на всичко. Да се върти около тях и техните интереси, да бъде на език и с чувствителност, които са им близки. Това е единственият начин тези предавания да допринесат за социо-емоционалното им развитие.

На Fan Chile децата са журито. Как ги избирате?

Не ги избираме! Каним в киното възможно най-много деца и организираме над сто прожекции в различни чилийски градове, така че максимален брой малки зрители да гледат и гласуват. Предизвикателството идва после, с броенето на резултатите: за щастие, на помощ идват Excel и други подобни програми.

Разкажете ни забавна история от работата си.

На FAN Chile има една активност, наречена “Focus Mixto”: нещо като детска фокус група, където те гледат и коментират местни продукции в процес на разработка, така че техните създатели да могат да вземат предвид коментарите им. Е, тези коментари често за безумно смешни, критични и на място. Веднъж децата откриха техническа грешка, която режисьорът и продуцентите не бяха забелязали и със сигурност им беше доста неуодбно, че 5-годишно дете им обръща внимание на нея. Всички оценихме този “а-ха” момент, в който просто осъзнаваш колко гениални са децата.

По какъв начин фестивалът е успял да промени чилийския телевизионен хоризонт?

Само за четири години можем да наблюдаваме страхотни резултати, като например местните продуценти, оформящи силен творчески сектор, или ключови власти, от рода на изпълнителната или законодателната, които говорят за това колко важно е да се създава качествено детско съдържание. Надяваме се, че скоро ще има канал или платформа специално за деца, но това е истинско предизвикателство в страна с частни медии и относнително малка аудитория.

Започнали сте кариерата си като журналист в CNN, в Атланта. Стресът там толкова голям ли е, колкото си представяме?

Стажувах в CNN International и живях и работих в Атланта, когато бях много млада. Беше ми интересно и нямах нищо против да ставам рано и да си лягам късно. Научих страшно много и срещнах невероятни хора. Разбира се, че беше трудно, но беше най-вече забавно и вълнуващо. Не мисля, че имаше повече стрес, отколкото на други места. Да, смените са дълги и изтощителни, но адреналинът от живото предаване си заслужава във всеки един смисъл. Единствената причина, поради която напуснах журналистиката, е че за човек, който иска да бъде международен репортер, дигиталната ера не беше най-подходящият момент. Щом се върнах в Чили и започнах да работя за местната CNN, осъзнах, че никога (или почти никога) повече няма да пътувам, а много исках да опозная света. Така че напуснах и започнах да пътувам сама. Тръгнах с една раница, учех, живях и работех в Югоизточна Азия, Нова Зеландия, Индия и Европа, като шест години по-късно се върнах, за да се занимавам със собствените си проекти и да участвам в създаването на FAN Chile.

Как виждате бъдещето на образованието?

Бъдещето на ученето е творческо. Умението да измисляш нови решения, да търсиш на различни места, да вярваш в себе си и инстинктите си, да развиваш различни умения, да се изправяш пред непознатото без страх.

Децата имат пълен потенциал да се изправят срещу него — старомодната ни образователна система е тази, която ги ограничава. Но това постепенно се променя и

Вярвам в прогресиваната промяна, която ще накара обществото ни да прегърне креативността като начин на живот, и твърдо вярвам, че FAN Chile е част от нея.

Коя част от Вашата работа Ви дава най-голямо удоволетворение?

Това, че я обичам и че имам щастието да работя с хора, които също я обичат. Понякога, когато гледаш детски филм, си мислиш: “Това е страхотно!”. После го гледаш пак, но в компанията на деца, и те правят някакъв малък коментар или жест, който изразява толкова силна връзка с видяното, че направо ги озарява. Тогава си мислиш: “Не, всъщност това е страхотно”. Детските реакции и емоции могат да ни научат на много и наистина да предизвикат ригидните ни структури и предубеждения.

Кои са личните ви фаворити в детското кино и телевизия?

Много обичам “Emoticones” (Колумбия) и Puerto Papel (Чили). Някои европейски шортфилми наистина са успели да ме докоснат — “Room on the Groom”, “The Gruffalo”, “Two Brothers” и много други. Живях и учих магистратура в Дания и Германия, така че имах щастието да посетя много фестивали и да гледам страхотни неща. Надявам се да успеем да култивираме културата на прекрасни single-piece продукции и за нашите деца.

Какво следва?

Животът… никога не се знае. Както и търсенето на устойчив бизнес модел за FAN Chile. Досега разчитахме на публични фондове, но достигнахме до ниво, в което ни се ще фестивалът наистина да се разрасне. Да създадем нови бизнес модели, обединяващи всички възможности пред нас: това е своеобразният “кръстоносен поход” на творческите предприемачи.

Публикувано 14.01.2019