Богдан Драгански: Невроучен — Quotes Magazine
Богдан Драгански

Невроучен

Богдан Драгански е невроучен, работещ в Лозана, Швейцария.

Портрет на Богдан може да намерите тук.

Koи са най-добрите учебни заведения за специлизиране на неврология?

Трудно е да отговоря обективно — областта на клиничните невронауки се разрасна изключително много, така че би било почти невъзможно да препоръчам конкретно училище — независимо дали традиционно, или иновативно. Съдейки по собствения си опит, бих посочил англосаксонската и швейцарската система като най-добрите в Европа. И двете са добър пример за структурирано образование — с педантично подреден график, редовна оценка и обратна връзка от наставниците, всичко което помага да останеш на ниво. Американското клинично обучение също трябва да се има предвид, но там труднoстта е във взимането на изпитите за американски медицински лиценз с наистина добра оценка, така че да имаш поне някакъв шанс да попаднеш в добра университетска болница.

Също така можеш да се стремиш да се включиш в екипа на известен невролог — но все пак не съм сигурен, че това изобщо е добра идея.

Eрата на гурутата и идолите вече трябва да е безвъзвратно отминала, нали?

Kак да се подготвим за там?

Най-важната предпоставка е много добре да знаеш какво точно искаш. Взимайки под внимание безбройните подспециалности на клиничните невронауки, е добра идея да имаш представа накъде да се насочиш, още преди да си приключил с общата неврологична част. Следващото условие е дали кандидатът има намерение да остане в академичните среди или да развива кариерата си в чисто клиничната работа. Това помага и на съответното учебно заведение да подкрепи бъдещите ти кариерни планове, в която и да е от двете насоки.

A кои са най-достъпните?

Ако говорим финансово: съотношението между първоначалната стипендия и цената на живота в Швейцария определено е най-съблазнително. Но пък езикът може да се окаже пречка — съществуват доста местни диалекти на швейцарския немски и нито пациентите, нито докторите биха направили усилието да говорят книжовeн немски.

А от гледна точка на интелектуална достъпност, сферата остава доста голямо предизвикателство и изисква постоянен и здрав труд.

Koй e бил Вашият ментор?

Имал съм щастието да познавам и да работя с хора като Ричард Фраковиак, Кайлаш Бхатия, Ниал Куин, Арне Мей, Рей Долан, например — всички новатори в своите области, както и изключителни личности.

Човекът, който ме привлече към невронауката беше невропедиатър и изключително деен професор — Питър Хутенлохер. В средата на 90-те бях стажант в детската болница на унивeрситета в Чикаго и бях страшно впечатлен да наблюдавам ежедневната работa на един от най-добрите клиницисти и изследователи. Той успяваше да съчетае своето научно любопитство със строга клинична експертиза, а на всичкото отгоре и малките му пациенти го обожаваха. Така и не събрах смелост след години да му изпратя признание за неговата роля в живота ми.

Какви интереси трябва да има детето ни, за да го насочим към тази сфера?

Не съществува рецепта за това как да превърнем децата си в известни лекари, футболисти или телевизионни звезди. Нашият професионален свят се развива толкова бързо, че няма да се изненадам, ако предсказанието на един от менторите ми се сбъдне. Той беше предрекъл, че

съвсем скоро докторите ще се превърнат в локомотивните машинисти на 20-ти век — от свръхчовеци, справящи се със сложни задачи, до семпли човешки същества, които просто натискат копчета и следват решения, взети от компютър.

Според мен, предизвикателството на близкото бъдеще ще бъде способността да анализираме и проумяваме огромни количества данни, включително в сферата на медицинското лечение. Ако трябва да накарам децата си да учат нещо специфично, това би било статистика и биоинформатика — в тях е бъдещето.

Публикувано 28.05.2015