Реално, Разказано, Измислено

Aна Алексиева e продуцент на документално кино в АГИТПРОП и мениджър на Балкански Документален Център. След като учи и специализира в чужбина, сега живее в София, България.

Винаги ли се сте искали да се занимавате с кино и как започна всичко?

Щеше да е почти романтично, ако можех да отговоря категорично положително на този въпрос. Истината е, че не съм израснала с мечтата да се занимавам с кино. По-скоро попадането ми в този свят бе резултат от щастливи обстоятелства и среща с правилните хора. С цената на много труд и последователност се убедих, че мога и искам работя в киното. Още като студентка в Германия и Холандия имах близък досег с него, защото работех като асистент продукция за няколко големи фестивала. Освен това, в университета в Германия организирахме международен видеофестивал, където участвах като селекционер и програматор. Идеята за професията на продуцента започна да ми става близка. Самата аз не съм творец, но обожавам работата с артисти. Повратният момент за мен бе срещата с Мартичка Божилова, един от международно най-успешните български продуценти, и дуото Борис Мисирков и Георги Богданов, кинематографисти, визуални артисти и основатели на АГИТПРОП. Получих шанса да работя с тях и това абсолютно промени живота ми. Влюбих се в документалното кино, а Мартичка се превърна в истински ментор за мен. Тя ми показа добрите практики, силата на професионалната отдаденост, отвори за мен много международни възможности за развитие.

Образованието Ви има ли общо с Вашата работа като продуцент?

Не съвсем. Завърших висшето си образование в Германия и Холандия със специалност бакалавър медийни и социални науки и магистър медийни и джендър науки. Въпреки, че съм имала много курсове, свързани по един или друг начин с киното, чисто продуцентската тематика не бе засегната изобщо в образованието ми. По-скоро университетите ми предложиха една прекрасна база за развитие на академична кариера, която обаче аз не припознах за себе си. Въпреки това, вярвам, че образованието ми допринесе много за развитието на качества и умения, които в последствие намериха своето приложение и в работата ми като продуцент — включително дребни навици като организиране на добро проучване и ровене из различни източници и купища литература. Реалното ми образование като продуцент получих в практиката ми в АГИТПРОП и участието ми в международните професионални програми за продуценти Eurodoc и EAVE, които са школи от най-висок клас и които ми дадоха не само нужните знания за индустрията и пазара на киното, но и увереност и самочувствие да работя международно.

Kismet, изследващ бума на турските сапунени опери, е един от последните филми, по които работите. Бихте ли ни разказали повече за него, както и за други Ваши проекти?

Kismet на реж. Нина Мария Паскалиду ми е особено любим проект, тъй като бе една от първите международни копродукции на АГИТПРОП, в която бях част от продуцентския екип. Той е брилянтен пример за успешна копродукция на държави от региона — Гърция, Кипър, България и Хърватия. Филмът разказва за феномена на турските сериали и как те повлияват живота на жените в Близкия изток и на Балканите.

На Балканите ефектът е различен — тук зрителите припознават с носталгия стабилните патриархални структури на традиционното семейство, възхищават се на високия стандарт на живот в съвременна Турция и други. За мен като продуцент темата също бе особено интересна, защото пазарът на турските сериали е един от най-бързо развиващите се — по данни на изданието Drama Quarterly само за миналата година глобалните продажби са 200 милиона USD, като сериалите се превръщат в една от основните износни стоки на Турция. Kismet имаше своята премиера и номинация за награда на най-престижния фестивал за документално кино — IDFA в Амстердам.

В момента работя по няколко проекта на АГИТПРОП в различни фази на продукция. В последните месеци най-вълнуващият такъв е документалния сериал Explore Bulgaria за National Geographic Channel. Това е първото оригинално българско съдържание за световния канал и за мен бе истинско удоволствие да съм част от екипа.

Безспорно един от любимите ми дългосрочни проекти е всъщност работата ми като мениджър на сдружение Балкански Документален Център, създадено от АГИТПРОП преди повече от пет години. В партньорства с фестивали и филмови пазари от цяла Европа организираме международни тренингови програми за професионалисти, работещи с документално кино. Резултатите са наистина окуражаващи, а самото сдружение се превърна в значима институция за млади автори от региона или такива от Западна Европа, които търсят партньори от Балканите. Основната ни цел е да подкрепяме развитието на документалната сцена, разпространението на социално-критични филми и свободата на словото на Балканите, като вярваме, че това може да се случи с добре подготвени, уверени и международно активни документалисти.

Какво мислите за системата за финансиране на документални филми днес? В коя страна са намерили най-добрата формула според Вас?

Художественото документално кино и в България, и в континентална Европа се финансира предимно с публични средства — международни, държавни и регионални фондове, откупки и копродукции с телевизии. Огромен принос има и програмата Творческа Европа на Европейската комисия. Без излишен патос мога да кажа, че финансирането на документален филм в днешно време е борба само по себе си. А конкуренцията е голяма — в Европа документалното кино има богата традиция, индустрията е добре развита, талантите са впечатляващи. Това е реално територията, в която ние работим. В този смисъл, международните копродукции са естественият метод на работа и огромен шанс за успех. Разбира се, страните от Западна Европа имат по-богати фондове и предлагат повече възможности за независимите продуценти. Но все повече държави и в Източна Европа предприемат реформи и стават все по-атрактивни партньори за копродукции (като например Хърватия и Македония), което е жизненоважно за развитието на силен кинопазар. За съжаление, България не е сред тези държави.

В тази връзка, в днешно време все повече хора разчитат на crowdfunding, има и филмови проекти спонсорирани през Kickstarter. Какво е Вашето мнение?

Страшно се радвам на всеки успешен филмов проект, намерил финансиране с crowdfunding. Но съм наясно, че този модел вирее на определени територии. Все повече навлиза и в Европа, но несигурността е още голяма. Аз лично не съм заразена от всеобщия ентусиазъм, но следя внимателно различните примери и успеваемост и мисля, че в правилните мащаби и за правилния проект crowdfunding-ът може да бъде много любопитно решение.

Какви са предизвикателствата пред един млад продуцент на документално кино?

Различни, в зависимост от това, къде младият продуцент решава да започне своята кариера. Мисля, че общото предизвикателство за всички е това да намериш своя профил като продуцент, да уловиш правилните проекти, да създадеш своя професионална мрежа, да докажеш, че си последователен и усърден професионалист, на когото може да се има доверие, че ще изведе нещата до край и ще предаде готов филм.

Какво е актуално сега в света на документалното кино?

Художественото документално кино е един от най-бързо развиващите се жанрове. Похватите и киноезикът могат да бъдат толкова смело и различно приложени. Не мисля, че има ясни тенденции, които се следват в момента, но няма как да не отбележа доста интересното развитие през последните години на документални филми с анимация, както и на документалните филми с фикционални елементи, които играят умело с представите за реално/разказано/измислено. Между другото, много харесвам и понятието non-fiction, което често се използва като синоним за документално кино — мисля, че улавя повече нюанси.

Кои са някои от любимите Ви документални филми?

Безспорно филмите на Андрей Паунов — Георги и пеперудите, Проблемът с комарите и други истории, and Момчето, което беше цар. Те са изключителни като драматургия и кинематография, и до ден днешен едни от най-успешните български филми на младото поколение творци.

От чуждестранните бих споделила възхищението си от Nostaliga for the Light на Патрицио Гузман, The Act of Killing на Джошуа Опенхаймер и Argentinian Lesson на Войчех Старон.

Какво следва?

Вълнуващи проекти, разбира се!

Публикувано 17.07.2015