От ферма до буркан

Тина и Кевин са хора, решили да се сбогуват с живота си в Лондон и да построят своя собствена ферма в Алино, България. Убедени са, че смяната на градската среда с животни, плодове и зеленчуци (всички от които отглеждат сами) е най-добрата промяна, която им се е случвала. Ние, от друга страна, можем да опитаме резултатите на труда им под формата на бутикови сладкà и други вкусни продукти.

Разкажете ни малко за себе си.

Кевин: Роден съм в Кент, Обединеното Кралство, и се присъединих към Кралските инженери, когато бях на шестнадесет. Пътувах изключително много, включително в Кения, Фолкландските острови, Кипър, Германия и Белиз, работейки за британската армия и ООН в продължение на осем години. След като напуснах, получих правно образование в университета, после станах адвокат. Когато преминах изпитите, ми предложиха да преподавам в един стар университет и аз приех, казвайки си “тук клиентите са много по-приятни.”

Тина: Родителите ми са шотландци, но съм родена в Лондон, където учих бизнес и маркетинг, а после работех в частни и търговски банки, пътувайки до Австралия и Далечния Изток през това време. По-късно получих правна диплома в университета на Кевин (където се срещнахме преди тринадесет години), но после реших да се преориентирам към академична кариера и съответно трябваше да получа тренинг и за това. Преподавах бизнес в гимназия и колеж в Кент, където бях т.нар. училищен управител.

Работили сте в доста различни сфери, как решихте да се преместите в България и да построите ферма?

Първоначалният ни план беше просто да опростим живота си и да го направим по-естествен, далеч от стреса на вечното състезаване и цикъл, в които работим, за да платим къщата, в която никога не сме и колите, които ни трябват, за да стигнем до работа… Това е ситуация, в която много от нас се озовават и ние искахме да я променим. Освен това, определено ни харесва да има малко приключение. Купихме си вила в България през 2007-ма, която посещавахме всяка година. Оттогава много ни харесва тук: природата, хората, историята. Затова през 2010-та решихме да се преместим окончателно — нещо, което така и така планирахме да направим в някакъв момент, но не очаквахме, че той ще дойде толкова бързо.

След няколко месеца организация, през 2011-та се преместихме. Винаги сме били любопитни към добрата храна и умението да си самодостатъчен, което беше и тласъкът да основем Cottage Farm.

Преведете ни през целия процес.

През първите ни години в България живеехме във вилата ни в Щъркелово гнездо. Гледахме две прасета и няколко гъски и патици, което ни даде някаква идея какво представлява животновъдството, но нямахме достатъчно пространство, за да осъществим същинския си план. През 2013-та намерихме изоставена къща в Алино и решихме основно да преустроим фермата и да засадим земята. В момента отглеждаме собствени зеленчуци, плодове и животни — кози, прасета, кокошки, патици и гъски. Следваме принципите на органичното земеделие и не използваме изкуствени торове, пестициди, антибиотици или хормони за растеж.

Срещали ли сте някакви трудности през тази огромна промяна, която правите в живота си?

Разбира се,

но ние сме детерминирани, работим добре заедно и искаме едни и същи неща, което улеснява преминаването през трудностите. Щастливи сме в извънградската си идилия тук, работейки за себе си, и не си представяме да се качим обратно на “въртележката”.

Как реагират на проекта ви местните хора?

Създадохме страхотни приятелства тук и хората са абсолютно позитивни към това, което правим (макар и да подозираме, че ни смятат за леко луди). Селото ни прие добре и си помагаме взаимно. Част сме и от пастирската инициатива, в която всички се редуваме да водим козите си на паша. Общността в Алино е прекрасна и подкрепяща, и се чувстваме благословени, че сме толкова добре дошли тук.

По някакъв начин вие сте си самодостатъчни: как ви промени този начин на живот?

Прекарваме доста по-малко време в супермаркети, пазарувайки боклуци. И сме по-слаби! Произвеждането на собствена храна е много удовлетворяващо, освен това всичко е по-вкусно. В момента диетата ни е много сезонна: яйца, сирене, салати през лятото, а през зимата — месо, зеленчуци и картофи. Убедени сме, че това е по-добрият начин на хранене.

Каква част от нещата, които произвеждате, също така се и продават?

Имаме серия от домашни сезонни сладка, мармалади, желета, чътнита и мариновани краставички, често по традиционни английски рецепти. Целта ни е да предложим на България непознати вкусове. Гамата се променя в различните части на годината: краставички, меки плодове и песто през лятото, и мариновани люти чушки и сладко от сливи с настъпването на есента. Постоянно ни хрумват идеи и обичаме да предлагаме нови неща на клиентите си, а и за самите нас е по-интересно да има разнообразие. Продаваме на фермерския пазар на Римската стена в София, както и на различни събития, и много обичаме да се срещаме с хора, на които да разказваме за продуктите си.

Все повече хора се опитват да живеят по-близо до природата и по-далеч от градския живот. Как обяснявате това?

Хората стават все по-отделени от природата и произхода на храната си, и прекарват твърде много време в града, натъпкани в офиси.

Това е една неестествена за нас среда, затова хората се обръщат към времето, в което бабите и дядовците им са живеели в провинцията и са отглеждали собствената си храна, и самите те сега искат същото. Отдавна виждаме този модел в Обединеното Кралство и други държави като Франция и Италия. Този тип живот е много по-спокоен и свободен — знаем от собствен опит.

Какъв съвет бихте дали на някого, който иска да следва подобна на вашата пътека?

Бъдете смели и решителни,

и не се предавайте!

Kaкво следва?

Надяваме се да превърнем една от сградите в кулинарно училище/пространство за обучения, където да водим курсове по готвене, градинарство, животновъдство и т.н. Не смятаме да я изградим наново, а просто да реновираме, за да запазим историческия облик на българската селска сграда, затова и ще използваме традиционни техники. Ще се съобразим с досегашния интериор, като все пак предлагаме съвременни удобства на клиентите си. Нямаме търпение да започнем — само гледайте!

Published 08.07.2015