Захарно убежище

Александър Павлов е сладкар и притежател на ателието за захарни деликатеси Pavlov’s lab. Мястото, където живее и твори, е Атина, Гърция.

Kaк решихте, че искате да се занимавате със сладкарство — винаги ли сте го желали?

Tова е всичко, което някога съм искал да правя — както и да звучи това. Въпреки че започнах да уча политически науки, сладкарското изкуство победи.

Посещавали ли сте кулинарно училище или по-скоро практиката Ви научи?

И двете! Кулинарното училище ми даде основни познания, а колкото до практиката: тя никога не спира, когато искаш да напреднеш в това, което си избрал. Все пак,

Наскоро отворихте Ваше собствено сладкарско ателие — Pavlov’s Lab. Разкажете ни повече за процеса.

Pavlov’s Lab е моето убежище. Сякаш влизам в напълно различен свят, пълен с вкусове и ухаещ на шоколад, ванилия и захарни аромати.

Имайки предвид икономическата ситуация в Гърция, промени ли се нещо за Вашия бизнес по някакъв начин?

Няма да лъжа: точно в момента, да притежаваш бизнес в Гърция не е лесна работа. Не защото на гърците вече не им се яде сладко, а защото не можем да си го позволим. Нестабилната политическа и икономическа ситуация ни прави колебливи. По някакъв начин сме изгубили спонтанността, която ни определяше. Замисляме се, преди да направим каквато и да е покупка, именно защото не сме сигурни какво ще донесе бъдещето. Но за Pavlov’s Lab е най-важно да осигурява деликатеси и обслужване с отлично качество и на достъпни цени, а това е нещо, което нашите клиенти знаят и оценяват.

Сладкарството е смятано за най-трудното кулинарно изкуство, тъй като налага много прецизност. Вярно ли е това и какво прави един сладкар наистина добър?

Прецизността е лесната част!

Създаването на нов десерт е пълно с проби и грешки, докато не материализираш своята визия във вкус, аромат и красота. В този креативен процес трябва да познаваш съставките и да знаеш как да направиш така, че да работят помежду си, за да получиш десерта на мечтите си. Това включва много планиране, усилия, опит, време и знания. И това е най-трудната, макар и най-удовлетворяваща част от това да бъдеш сладкар.

Обслужвате много събития. Което от тях е най-любимото Ви досега?

Обичам всичките събития, които съм правил. Всяко едно има различна история за разказване и е уникален творчески процес. Винаги се консултираме с клиентите си, правейки ги част от проекта, така че за мен е невъзможно да направя избор.

Какви са тенденциите в сладкарството сега?

Моята техника е по-скоро френска.

Това е моята тенденция!

Кой е любимият Ви десерт?

Това е въпрос, който често сам си задавам. Освен че съм сладкар, съм и нормално човешко същество, с обичаeн aпетит и желания. Понякога ми се прияжда шоколадова тарталета, друг път нищо, което е различно от еклер с пълнеж от таитянска ванилия, не би свършило работа. Във всеки случай, десертът трябва да бъде пресен, с изключително качество, и създаден с грижа и любов: така, както аз ги правя.

Въпреки че обичате професията си, дългите работни дни сигурно са тежки. Как си почивате?

Вярно е, че често имаме безкрайни и безсънни нощи, които оставят всички в ателието изтощени, но пък доволни от резултата. Когато подобни моменти приключат, първата ми работа е да си осигуря осемчасов сън. Освен това, обичам да вечерям с приятели, да гледам филми, да разучавам нови техники и рецепти. И тъй като времето никога не стига, за да върша и трите, обикновено се случва така, че правя само последното!

Публикувано 09.10.2015