Естествена връзка
Илюстрации на Бианка Веселинова
OpenForests e компания, която използва най-доброто от технологиите за доброто на горите по света. Патрик Рибейро е основателят ѝ, с когото обсъждаме наболели теми като как се създава устойчива компания с истинска значимост, грийнуошингът и какво да направим сега, за да имаме шанс за „после”.
Разкажи ни за себе си и какво те мотивира да помагаш на природата и климата.
Ще споделя един цитат от човек, който обяснява защо се бори за опазването на природата. Каза, че не го прави за себе си или егото си, а защото той — като човешко същество — е израз и продължение на природата, дори е самата природа. Напълно се припознах в това. Това, в което не се припознавам, е да правя нещо само за забавление, пари или кариера. Разбира се, забавната част на живота е важна, но без някаква допълнителна дълбочина за мен тя не е приоритет.
Често се питам как бих могъл просто да си живея живота, ако всички останали хора нямат същите условия като мен, ако нещата не са честни за всички, които обитават Земята? Преди няколко години този въпрос — или усещане, да го наречем — не беше толкова осезаем, но сега, будейки се всеки ден с все по-ужасни новини за промените в климата, е направо изгарящ. Да съм съучастник в това става невъзможно. Поривът да направя нещо по въпроса пък става невъзможен за пренебрегване.
Ти си физик, но правиш драстична промяна след доктората си, зарязваш академичната кариера и създаваш фестивала за устойчив начин на живот
Umundu в Дрезден. Как се случи това?
По време на докторантурата си работих с монокристална пещ, за която трябваше да се грижа в продължение на часове, понякога над 24. И така, за да не заспя през нощта, започнах да гледах много филми, в началото предимно блокбъстъри. В един момент се замислих дали да не премина на документални, за да има все пак някакъв смисъл от цялото това нещо. Така започнах да гледам филми за околната среда, геополитиката, войната в Ирак, която по това време беше в разгара си. В един момент просто ме удари — толкова много важни неща се случват, защо никой от приятелите ми не говори за тях? Защо мейнстрийм медиите не ги дискутират?
Започнах малко да се чувствам сякаш живея в Матрицата — всички минаваме през живота леко насън, тотално слепи за последиците от съвременната западна цивилизация. Така се роди идеята всяка седмица да организирам документална вечер, в която да обсъждам с приятелите си тези теми, защото много ми тежеше, че това изобщо не седи на масата. Искаше ми се поне в квартала ми, поне в града ми това да се случи. Говорим за 2007 година.
Малко по малко, нови и нови хора започнаха да идват на тези вѐчери. В началото много се фрустрирах от това колко незапознати са хората с въпросите, които уж трябваше да обсъждаме. Много често се шокираха или направо скандализираха от филмите.
Наскоро изчислих, че сме излъчили над 300 филма през годините. Накрая беше много затормозяващо занимание. Първо, в Германия, разбира се, не е легално да излъчваш филми без официално позволение. Така че това, което правех, със сигурност не беше законно, въпреки че не беше съвсем публично.
Две години след началото на тези филмови вѐчери, срещнах един човек с НПО, което се занимава с всякакви теми около консуматорството. Споделих му фрустрацията си от липсата на платформа за обществена дискусия на проблемите, които ме вълнуваха, и решихме да организираме събитие. Лично аз имах цялото време на света.
Толкова сериозно го приех, че замисленото за уикенд събитие се превърна в 8-дневен фестивал с над 40 малки събития на обща тема „консуматорство”. Мислех си, че всичко това ще се случи само веднъж, а и по това време смятах да напусна Германия. Но събитието имаше такъв успех, че решихме да организираме второ издание, което вече надмина всички очаквания. Съвсем различни хора бяха събрани на едно място от теми, които няма къде и с кого да обсъждат иначе.
Някои споделиха, че фестивалът направо е променил живота им; накарал ги е да поемат в тотално различни посоки. Според мен този успех отчасти се дължи на това, че го комуникирахме съвсем органично, без да достигаме до хората през маркетингови агенции. Също така, всеки можеше просто да дойде и да участва, независимо от опита си. Всичко това се превърна в Umundu Festival. Oт 2009 насам всяка година фестивалът дава на хората възможността да се съберат и заедно да обмислят и обсъдят това как обществото ни повлиява на хората и природата по света.
Фестивалът се разраства и отвъд Германия. Какви бяха предизвикателствата пред изданието му в Португалия?
Идеята дойде 10 години след първия фестивал в Германия, когато се преместих да живея в Лисабон. За мен това беше много важно, защото виждах целия потенциал на града, всички организации и добри проекти там. Въпреки това, сякаш всеки беше малко за себе си и си движеше собствените неща — хората не се събираха. Това беше основната причина да искам фестивалът да се случи и там. Но предизвикателствата бяха съвсем нови за мен, особено предвид липсата на свободно време. Нещата просто не се случваха от само себе си, както в Германия. Първоначалният екип от доброволци нямаше много опит, а и по-различният за мен манталитет също усложни нещата, предполагам.
Колкото и тъжно да звучи, организацията беше съкрушителна: сякаш се борех с нещо непреодолимо в продължение на месеци. Не успяхме да сформираме добър екип, който се разбира помежду си. Различните характери и липсата на време в комбинация бяха едно от най-трудните неща, с които ми се е налагало да се справям. Беше изтощително да остана спокоен, дипломатичен, да се старая всеки да е щастлив, колкото работата да върви. Като добавим и Ковид пандемията, можете да си представите колко трудно беше. И все пак, в разгара на цялата тази ситуация, успяхме да направим Umundu в Португалия с над 120 събития в колаборация с десетки НПО-та. Предвид всички фактори, фестивалът беше не просто успех, а истинско чудо.
Другото важно нещо за мен беше да не хабя твърде много енергия за това, защото по-голямата част от нея все пак беше запазена за основния ми проект — OpenForests. Случваше се да работя по 12-14 часа на ден, включително уикенда, което определено беше компромис със здравето ми. Да правиш фестивал за устойчивост, без да се грижиш за устойчивостта на собственото си здраве, не е хубаво. Доста противоречиво е.
Когато работата с OpenForests започна да изисква твърде много от времето ми, се наложи да предам Umundu щафетата. След дълъг размисъл напуснах организацията напълно.
След много среднощни дискусии с приятели, заедно създавате OpenForests — компания, която разработва данни и сторителинг инструменти за управление на гори и проекти, свързани с дърветата. Какво точно правите и как се осмелихте да преминете от разговори в кухнята до действия?
Всичко започна с Алекс, когото познавах от квартала ми покрай музиката, която правех. Много си говорихме за това какво можем да направим поотделно, но и заедно, така че да оставим някакъв положителен отпечатък върху света. Той беше много по-наясно от мен с всичко, а и вече се занимаваше с лесовъдство, което се чудеше как може да се направи по-устойчиво и етично.
В един момент Алекс и другият ни съосновател — Стефан — силно се разочароваха от лесовъдската компания, в която работеха, и решиха да напуснат. Бяха твърдо мотивирани да се занимават със залесяване, което за мен беше абсолютно непозната тема —
Но колкото повече обмислях предложението, толкова повече започвах да разбирам колко сложен е въпросът с горите и залесяването, и колко свързано е всичко с тези екосистеми — биоразнообразието, поминъкът на хората, климатът, водата. По време на фестивала се опитвах да разкажа по-скоро обратната страна на историята, но с OpenForests имах възможността да участвам в нещо с потенциално глобален ефект. И така реших да се включа.
Следващият голям въпрос беше какво точно да правя в компанията, защото нямах никакъв опит или знания. Но нещото, което със сигурност знаех, е че прозрачността е изключително важна във всяко начинание, свързано с устойчивост. С толкова много скандали, които постоянно избухваха около лесовъдните инвестиции (особено тези, които сами се наричаха „устойчиви”), беше ясно, че е изключително важно да се гради доверие. Това беше в периода, в който се развиваха много нови технологии за наблюдение на горите, затова решихме да инвестираме в такива за картографиране на гори. Тук много помогна и опитът ми на физик.
В първите години на OpenForests работата с дронове поддържаше финансово цялата компания, но не преставахме да мислим как да я развием. Основният въпрос беше дали да продължим да влагаме цялата си енергия и време, за да постигнем нещо с един клиент, или да се разгърнем в нещо с потенциално по-голям ефект.
Така ли се роди платформата explorer.land?
Да, въпреки че идеята за нея съществуваше от самото начало. Винаги сме се чудели как да направим добрите проекти по-видими и по-интересни за хората, така че да получат вниманието и финансирането, които заслужават. Как можем да решим проблема с прозрачността, заразяващ цялата сфера на залесяването?
Платформата, която позволява проекти, свързани с горите, да бъдат представяни като интерактивни карти, се роди като решение на тези проблеми, но и като място за хора от сферата да комуникират, да обменят опит и да си помагат. В чуденето как да накараме хората да се чувстват по-ангажирани с проектите, Алекс предложи да заложим малко повече на сторителинг. Преди това си мислех, че е достатъчно хората да имат информация, за да реагират по някакъв начин и да променят нагласите си. Чак после разбрах, че това изобщо не е достатъчно, а трябва да се създаде и някаква емоционална връзка. Данните сами по себе си са твърде абстрактни, трябва към тях да има прикачена и някаква история.
Какви пречки срещнахте при създаването на OpenForests? В началото не разполагате нито с финансиране, нито с приходи, как продължихте?
Първото предизвикателство беше да разберем как да пробием на пазара и да ни забележат. Бяхме тотално непознати, което логично носи голяма несигурност. Имахме предвид определен брой услуги, които да предоставяме, но нямахме представа за кои ще има търсене. Сама по себе си, всяка можеше да бъде отделен бизнес. Така че просто започнахме с това, с което бяхме най-подготвени — дронове, и това се прие наистина добре. Въпреки това, нямахме представа дали ще оцелеем изобщо.
В тази връзка, беше наложително да си наложа някакъв механизъм за справяне. Успях да се накарам да мисля не само за утрешния ден, но и за следващия месец година, че и повече. Също така, кои бяха малките и скучни неща, които обаче са абсолютно задължителни, за да успеем? Знаех си, че трябва да им се обърне внимание, без да се губи погледът към голямата картина.
Доста трудна задача, предвид факта колко трудна беше самата сфера на лесовъдството тогава — особено да накараш хората да ти вярват.
Друго нещо, за което взехме решение още в началото, беше да не търсим голямо финансиране или заем, а да можем сами да се справяме, дори за сметка на темпото на растеж. Оказа се не просто трудно, а на ръба на мазохизма, но си заслужаваше. Има много стартъпи, които започват с адски много пари, но бързо изгарят, защото не са изчистили нещата в детайл или не са положили необходимите усилия.
Би ли споделил своите преживявания на терен? Много хора имат романтични представи за тропиците. Какво би им казал?
Започвам с уточнението, че съм „морски” човек. Роден съм в Лисабон и съм прекарал цялата си младост на брега.
Но да, хората определено романтизират тропиците с техните общности, растителност, идиличен живот, бране на какаови зърна… всички тези красиви картини, видяни на снимка.
Разбира се, има и много красиви неща в тази природа и тези общности. Но винаги съм бил наясно, че съм там само за седмица. В момента, в който осъзнаеш, че може да си там за по-дълго, възприятията ти се променят напълно и започваш да мислиш за проблемите. Това всеки ден да трябва да си набавяш питейна вода, да ходиш с километри за храна, избягвайки диви животни и пожари, и т.н.
Точно затова толкова се гордея с работата ни по платформата explorer.land. Тя помага да покажем истината без филтър, и в хубавите ѝ части, и в предизвикателствата, пред които местните се изправят. Тя потапя хората в реалността на мястото. И това, че голяма част от екипа на explorer.land са се сблъсквали с нея челно, наистина помага.
Все повече и повече компании се стремят да намаляват вредните емисии и да бъдат климатично неутрални. Каква роля играят тук горите и дърветата, и би ли дал пример за инициативи или проекти, с които OpenForests работи?
Ролята им в овладяването на климатичните промени е значителна, но са важни и адаптацията на хората и природата към климатични заплахи. Дърветата могат да съхраняват въглерод много ефективно, но и да допринасят за биоразнообразието, регулирането на водните потоци, регенерирането на почвите и набавянето на поминък за хората. Но когато горите биват изсичани или изгаряни, целият този въглерод се освобождава в атмосферата.
Засаждането на дървета и възстановяването на екосистемите е задължително, защото климатичната криза е неизбежна. Вече не можем да си позволим да сме пасивни.
Спирането на емисиите беше голяма тема и на фестивала — какво може да се направи и от лична, и от индустриална гледна точка. В този ред на мисли, позицията ми е доста радикална — веднага бих предложил списък с компании, активности или неща, които просто трябва да изчезнат от планетата. Когато мислиш в тази посока, веднага излиза наяве какво е ценно за човечеството и какво не. Една вметка: тук веднага някой би казал как много хора ще останат без работа, но ситуацията е доста морбидна и така. Голямото предизвикателство е преходът към нова, по-устойчива обществена парадигма, в която органично ще се появяват нови възможности за работа.
Да, компаниите могат да се стараят да компенсират за негативните влияния над природата, но няма ли да е по-добре определени практики просто да се отстранят?
Друг голям проблем е фактът, че повечето от тези горски проекти се случват в глобалния юг, за да неутрализират емисии от глобалния север. Това неминуемо води до въпроси относно равенството и поддържането на колонизаторски практики от миналото.
Става ясно, че си движен от силни ценности във всичко, което правиш. Как се справяш с компании, практикуващи greenwashing?
На платформата explorer.land би било много трудно да се сблъскам с тях, защото там такива няма — истината би лъснала веднага. Там най-важното е прозрачността, затова цялото съдържание е геолокирано и всеки потребител може по всяко време да провери дали някъде има обезлесяване и какво е направено по въпроса с него. Така и така,
На прав път ли сме към разрешаването на климатичната криза? Кое е най-спешното, което трябва да се направи?
Не мисля, че сме дори и малко близо до нужното. Очевидно е как икономическите интереси се приоритизират пред всичко останало. Съвременните системи очевидно не работят за интересите едновременно и на хората, и на планетата.
Има причини за оптимизъм, разбира се, главно благодарение на по-младото поколение и организации като Fridays for Future, които наистина имат намерение да конфронтират властта. В момента съдят правителствата на няколко държави заради тяхната пасивност, с която са отказали да подадат ръка на собствените си деца. Съществуват и много красиви проекти за възстановяване и запазване на природата, много от които могат да бъдат открити на explorer.land. Но в никакъв случай не трябва да се чувстваме твърде комфортно.
Какво носи бъдещето за теб — и в личен, и в професионален план?
И в работата, и в личния си живот ще продължавам да търся баланс между малките и големите неща. Нещо като да работиш и с микроскоп, и с телескоп. Ще се опитам да обърна повече внимание и на социалния си живот, който пострада по време на пандемията.
В трудния период около организацията на фестивала, който споменах по-рано, открих медитацията, и по-специално приложението на Сам Харис. Той ме научи да бъда по-съзнателен във всеки един момент. Може да се приложи към всичко, дори можеш да переш дрехите си по този начин — отдавайки пълното си внимание. И това може да бъде много силно изживяване. Но човек трябва да може и да погледне всичко в перспектива, иначе дори най-малките неща могат да изглеждат като бедствие.
Научих колко важен е балансът по трудния начин. Преди време имах проблеми със съня заради лични проблеми, като в същото време не спирах да работя и изобщо нямах време да се отпусна. Всичко това доведе до спукана артерия в главата ми, която, иронично, бе предизвикана от доста интензивната йога, която практикувах тогава. Тялото ми направо изкрещя „Патрик, почини си!” Според лекарите имах огромен късмет и след 6 месеца се възстанових, но беше ясно, че така не мога да продължавам повече. Безпокойството дълбоко променя физиологията на тялото, правейки го по-уязвимо. Старанието да присъствам психически във всеки момент ми даде много спокойствие. И предвид драматичните климатични промени, които се случват и които ни очакват, това може би е най-важното, което един човек може да притежава.
Публикувано 06.01.2023
