Мария Радославова: “Домът е никъде и навсякъде” — Quotes Magazine
Мария Радославова

Домът е никъде
и навсякъде

Maрия Радославова е много неща: артист, дизайнер, фотограф, професионален инструктор по гмуркане. Последната й спирка и настоящ дом е Тайланд.

София, приложно училище, художествената академия и приятелите пънкари, след това консервативната Северна Дакота, последвана от либералната към имигранти Канада, после професионален гмуркач. Как Ви се отразиха всички тези промени?

Отразиха ми се облагородяващо, отвориха нови хоризонти, разшириха представите ми и даже победих някои от предразсъдъците си. Смяната на средата и заниманията помага да не залиняваш, да оставаш земен и да не заживееш в свой изкуствен балон, в който е много лесно да потънеш в заблуда, че си велик и неповторим. Надявам се никога да не спра с промените. Kакто всичко останало, това има и негативна страна, има си цена. Когато не си постоянен и не дълбаеш в една посока, не реализираш потенциала си пълноценно, не береш плодовете на труда и таланта си. Минаваш на следващото предизвикателство, точно когато си преборил предишното и имаш възможност за признание и по-спокоен и сигурен живот. В тези моменти мотивацията ми за ново приключение е по-силна от желанието за осигуреност и комфорт. И започвам отново.

Maria Radoslavova

Разкажете ни за всичките си пътешествия.

Накратко — живяла съм в Щатите, Канада, Хондурас, Мексико, Сейшелите и в момента oт една година съм в Тайланд.

“Живея някъде” дефинирам като място, на което съм прекарала повече от половин година в едно и също жилище.

Не бих могла да опиша всичките си пътешествия, защото това е интервю, а не пътепис. Kaто цяло, досега съм била в около шейсет държави.

Как успявате да пътувате толкова много? Доста хора се ограничават поради финанси или предразсъдъци.

Ползвала съм All Inclusive само веднъж за всичките тези пътувания. Повечето хора са неуверени, когато искат да заминат до далечна и екзотична дестинация, може би затова и търсят подобни пакети, а те не са най-добрият вариант, ако се интересуваш от природа и спортове.

Maria Radoslavova

Почти навсякъде можеш да отидеш без да ползваш услугите на тур оператор и ще видиш най-доброто.

Това, разбира се, не важи за хора, които искат коктейли край басейна или са с деца — за тях организираните ваканции са най-подходящи.

Смятам, че хората прекалено се плашат от политически ситуации — например революцията в Египет, по време на която много хора бяха отменили пътуванията си. Трябва да си дадем сметка, че това са нации, които разчитат изцяло на туризма и пазят туристите като собствени деца. Аз бях в Египет именно тогава и прекарахме чудесно, също в Хондурас и Судан при военно положение. За хора като мен тези ситуации даже могат да бъдат предимство, но това не е за всеки.

Oпишете ни процеса на търсене и резервиране на места и билети. Какви съвети бихте дали на някого, на когото предстои далечно пътуване?

Обикновено не правя резервации. Разчитам на тях само за една или две нощи (използвам agoda.com или booking.com), което ми дава възможност да се ориентирам на място. Досега винаги съм успявала да намеря хубав хотел в бюджета си, дори и във висок сезон. Това е още едно специфично нещо за начина ми на пътуване — като цяло избягвам точно този период. Пътувам предимно до тропически страни, където има или сух, или дъждовен сезон. Дъждовният или т. нар. зелен сезон е нисък, защото хората искат да им е слънчево и сухо, което е разбираемо. Истината е, че рядко в зеления сезон ще попаднете на непрестанен дъжд с дни. Дъждът е освежаващ и цените са по-ниски, но това пък предполага по-дълъг престой, за да сте сигурни, че ще имате и хубаво време. Отново — ако сте с деца или имате само една седмица, това не е добър вариант.

Животът Ви е интересен и в известен смисъл непредвидим. Спонтанно ли взимате решенията си и какво Ви мотивира да сменяте посоката?

Всичко, което съм правила, отстрани вероятно изглежда малко хаотично. Както вие казахте: София, пънк, рисуване, гмуркане, пътувания. От моя гледна точка нещата са логични и подредени. Големите скокове и гладът ми да търся нови преживявания и неща, които да правя, дойде в живота ми късно — бях на 33, живеех в Канада, току-що разведена и без деца. Имах само добра работа — правех дизайн на дрехи, включително за Cirque du Soleil.

Интересната работа е нещо прекрасно, но не e достатъчнo, за да изпълни живота ти.

Мислех си горе-долу следното: “сама, без деца, на другия край на света.” Не много приятно. Прецених ситуацията и перспективите и реших да се съсредоточа в положителната страна на нещата. Когато си сам, имаш свободата да правиш каквото поискаш, така че попитах себе си какво e то. Исках да пътувам, исках да преборя страха си от вода, исках да ми е интересно и да се изумявам от нови неща като малко дете. Така започнаха пътешествията и гмурканията; открих наркотика на промяната и удоволствието да виждаш, научаваш и разбираш новото. Според мен това решение беше съвсем логично, а не спонтанно: просто прецених как да променя живота си към по-добро.

Работили сте на Сейшелите, разкажете ни малко за професионалната среда там. Може ли подобен рай да бъде работно място?

Работната седмица на Сейшелите е шест, не пет дни, a годишните отпуски са малки. Но пък само отивайки до офиса си, минаваш покрай някои от най красивите места в света. За мен е много важна естетиката на средата, в която живея. Ежедневната красота ме радва и се чувствам добре.

Колкото до това дали може да бъде работно място: ако си рекламен мениджър на телеком, какъвто бях аз, даже може да бъде прекалено работно.

Maria Radoslavova

В момента сте в Тайланд. Къде сте живели най-дълго освен в България, къде се почувствахте у дома?

Най-дълго съм живяла в Канада – шест години, и съм горда с Канадския си паспорт. У дома не се чувствам никъде и навсякъде, включително и в България, която се променя достатъчно бързо, за да ме изненадва всеки път, когато се връщам.

Кой е най-интересният човек, когото сте срещали?

Мислейки какво да отговоря, си давам сметка какъв късмет имам често да срещам много интересни хора. Трудно мога да определя един като най-интересен, тъй като са много. Последният такъв, с когото се запознах, е тайландец, роден на малък остров с по-малко от 3000 жители. Като дете е работил на рибарска лодка, после като инструктор по катерене, а сега проектира кухни в Швейцария за голяма компания. Харесвам хора с разностранни възможности и таланти, хора с интересен път в живота.

Maria Radoslavova

Художничка, дизайнер, подводен фотограф, професионален учител по гмуркане, скиор — какво още?

Засега това ми стига. Всъщност не ми стига. Опитвам се да напиша една детска книжка в момента. А някой ден, когато остарея, ми се иска да направя най-прекрасната къща за старци на най-прекрасното място, където да се съберем с приятели и да живеем заедно. Да потропваме с бастуните и подрънкваме с леда в джин тоника на фона на кичозно красиви залези, и някой да казва: “Помниш ли когато…”

Maria Radoslavova

Как минава един типичен Ваш ден?

Различно. Нямам рутина, като изключим факта, че не правя нищо преди закуска.

Какво следва?

Детската книжка, за която споменах. Историята вече е написана и одобрена от издателя — разказва се за една гигантска костенурка, каквито на Сейшелите има много. Тя ще бъде издадена именно там, където досега никога не е била издавана детска книга. Всичко до този момент е преводно или препубликувано, не писано за тях и тяхната култура.

Maria Radoslavova

Как така Сейшелите си нямат детски книжки?

Може би защото културата им е доста млада. Малко хора знаят, че те дори нямат местно население — първите заселници са oт 17-18 век. Преди това Сейшелите нямат нито история, нито култура. Едва през 2009-та бе открит първият университет — за сравнение, първият университет в Европа е открит през 1088-та в Болоня. Все още няма театър или опера. Tези факти могат да бъдат трудносмилаеми за хора като нас, израснали в богат в културно отношение район. С тях се опитвам да дам някаква реалистична идея за нивото на културата в една подобна държава.

Как се виждате след десет години?

Надявам се усмихната и дейна.

Как виждате света след десет години?

Не съм много оптимистично настроена, като цяло. Смятам, че човечеството с твърда крачка върви към самоунищожение. Достатъчно бавно, за да не видим, защото гледаме само пред носовете си. Не смятам, че след десет години положението ще е по-различно. По пътя ще има малки победи – изобретения, научни пробиви, социални и политически промени, които ще отвличат вниманието от най-важното: губим интуицията си, изяждаме храната, изпиваме водата на планетата и оглупяваме, защото всичко става много лесно.

Ако можехте да се върнете назад, какво бихте направили по друг начин?

Бих прекарала повече време с покойната cи майка.

Публикувано 11.05.2015