Адриана Гец: “Когато Терминаторът ти отвори вратата” — Quotes Magazine
Адриана Гец

Когато Терминаторът
ти отвори вратата

Июстрация на: Мила Спасова

Адриана Гец е продуцент, специализиращ в лицензирането на интелектуална собственост за филми, телевизия и реклама. Oт двайсет години живее в Лос Анджелис със съпруга и детето си.

Какво сте учили?

Завършила съм 114-та Английска гимназия в София, както и история и културна антропология в СУ Климент Охридски. Имам няколко професионални специализации по журналистиката и маркетинг на развлекателния бизнес от UCLA (University of California in Los Angeles).

Как започна всичко?

От самото начало интересът ми беше към медийната индустрия. Разбира се, нямах представа колко трудно се влиза в нея, нито колко силна и неравна конкуренция имам от цял свят —

статистиката показва, че за всяко работно място в Холивуд се явяват 500 кандидата.

Но дори и да знаех, това нямаше да промени решението ми да опитам.

Adriana Getz

Първата си работа в Холивуд намерих по обява — като стажант на известния продуцент Дъглас Уик (Дивергенти, Гладиатор, Великият Гетсби). Работата беше неплатена, но пък в Колумбия Пикчърс, така че де факто сама спонсорирах влизането си в индустрията, работейки по 10 часа на ден, a вечерта ходех на втора работа — платена и в офис.

Холивуд ми направи бляскаво посрещане: в началните пет минути на първия ми работен ден Франсис Форд Копола — един от моите идоли — ми стисна ръката, а вратата на асансьора ми отвори Арнолд Шварценегер, казвайки с характерния си австрийски акцент “After you”. Дъг Уик ме прие в офиса си за да се запознаем и традиционно за Холивуд ме попита къде съм израстнала. Първо ме изненада с познанията си за България, след което поиска да му представя как бих адаптирала книгата Майсторът и Маргарита за филм, разбира се, без да знае, че това е една от любимите ми книги. Оказа се, за голяма моя изненада, че отговорът ми е съвпаднал с този на Роман Полански — най-драматичният подход за филм би бил от гледна точка на любовната история в романа. След това Дъг поиска да анализирам качествата и потенциала на примерен сценарий, без да ми казва какво точно представлява той, за да види дали бих могла да оправдая евентуалното му финансиране от страна на студиото.

След като се разбра, че съм се справила успешно, разбрах името на сценария — Мълчанието на агнетата от Тед Тали, който вече се снимаше и впоследствие спечели Оскар. Тези няколко първи момента бяха достатъчни, за да ме убедят без никакво съмнение, че това е индустрията за мен.

От този момент нататък работата ми винаги е изисквала да чета и преценявам написан материал — сценарии, книги, статии, идеи. Досега съм прочела хиляди сценарии, включително на всички филми, които виждаме на големия екран.

Малкълм Гладуел има теория, че истинска експертиза идва след 10,000 часа практически опит.

Това, което мога да кажа по този повод, е че с течение на времето постепенно изградих инстинктивен вътрешен усет към специфичния културен и комерсиален заряд, който се търси и реализира в забавната индустрия на Америка, и успях да придобия съответния вкус и критерии за тези неща.

Благодарение на този стаж бях наета на редовна работа в легендарната агенция William Morris, основана през 1898, където по това време наемането на хора, родени извън Америка, беше рядкост. Първите ми дни бяха като кръщение с огън — двайсет телефонни линии звънят едновременно, десет мейла на минута, стотици нови имена и сблъсъци на характери. Самите ми колеги бяха деца на видни личности от Холивуд и легендарни семейства от други сфери — в процеса на съвместната си работа всички станахме приятели, с някои от тях и до сега сме близки.

Тогава разбрах колко неверен е митът, че всичко става с връзки — за някои хора връзките са имали значение само за да бъдат допуснати в средата, но веднъж влязъл ли си там, всичко е меритокрация.

Всеки е оставен сам да покаже на какво е способен, никой не може да прогресира благодарение на протекции. Това огнено кръщение се оказа безценно и в друг аспект — оцеляването ми в тази обстановка ми даде самочувствие и ме освободи завинаги от подсъзнателния комплекс, че идвам от малка и неизвестна страна.

Впоследствие станах вицепрезидент на малка филмова компания, където, в качеството на продуцент, трябваше да избирам и развивам оригинални идеи за предлагане на филмовите студиа. В Холивуд рядко се купуват само идеи, защото пътят до тяхната реализацията е много дълъг, скъп и сложен. Всяка седмица на пазара излизат около 300 сценария, от които много малка част биват купени или взети под внимание. Но ние успяхме да продадем пет идеи на Дисни и Юнивърсъл, базирани само на силна концепция.

От шест години насам работя като продуцент, специализиращ в права, лицензи и договори за използване на интелектуална собственост във филми, телевизионни предавания, реклами и музикални клипове. Правя по 15-20 проекта на година.

Разкажете ни за един обикновен Ваш ден.

Денят ми винаги започва с четене на нoвини в The New York Times, The Washington The Post, The Wall Street Journal, Bloomberg, Los Angeles Times и професионалните ежедневници от моята сфера. След това преглеждам пощата си и отговарям на получените през нощта мейли — обикновено 30 или 40, а при големи проекти и до 100, после приоритизирам задачите за деня. Разговарям с екипа си, за да им дам насоки, провеждам различни срещи според случая, а в зависимост от проекта, останалата част от деня минава или в проучване и избиране на подходящи кадри, снимки или музика, или в преговори с притежателите на правата за лицензиране на тези материали. Експертизата по работа с права и лицензиране изисква много познания не само на законите, но и на прецедентите на прилагането им в медийната индустрия, различните цени при различен тип медии и територии на излъчване, и правото да се показват индивиди, независимо дали са професионални актьори или не. Всеки клип има поне няколко вида интелектуална собственост — самото видео, хора в кадър, локация, търговски продукти, лога, както и звука — музика или войсоувър.
Денят ми обикновено завършва или с работна вечеря или с посещаване на някакви събития — премиери, семинари, откривания.

Как решихте да се занимавате с това, какво Ви привлече? Видяхте ли някаква специфична ниша и имаше ли конкуренция?

Стигнах до идеята за настоящия си бизнес, когато работих в американския клон на BBC, където се занимавах с маркетинг, намиране на нови клиенти и лицензиране на съществуващ материал за филми, реклами и телевизия. Работата ми там съвпадна с бума на новите медийни канали и реструктурирането на индустрията в посока на много реалити предавания, много нови канали, като всичко това доведе до тенденцията да се създават нови и нови продукти с вече същестуващ материал.

Естеството на работата ми е да работя ръка за ръка с режисьори, продуценти и финансисти, за да намирам съдържание и да гарантирам правата му за повторната му употреба в друг контекст, като едновременно с това балансирам идеите на творческия отдел с бюджетните ограничения и правните особености при употребата на интелектуална собственост. Америка е държава с безкомпромисни закони по отношение на авторските права и нищо не може да бъде използвано без изричното съгласие на държателя им и подписано споразумение, посочващо специфичните права за употреба — независимо дали е текст, илюстрация, постер, видео, игри, музика, лого, снимка, търговска марка или техни подобия.

Разбира се, както във всяко друго поле, конкуренция съществува, но тя като че ли е по-малка, отколкото в други сфери на индустрията, поради сложните легални аспекти на работата и страха да не допуснеш грешка, която да резултира в съдебно дело за милиони долари. Моята специфична ниша е в това, че опитът и уменията ми обхващат и творческите, и правните страни на работния процес. Наистина обичам това, което правя, тъй като перфектно подхожда на личните ми интереси и качества.

Кои са някои от най-важните проекти, по които сте работили?

Наскоро работих по почетните Оскари, които тази година се дават от Академията на Жан-Клод Карие, Морийн О’Хара, Хари Белафонте и Хаяо Миязаки. Проектът изискваше пълно познаване на житейския и творческия им път, за да бъдат сформирани визуални презентации с най-важните моменти от творчеството на всеки един. Успях да договоря лицензите за показване на клиповете с филмови студия, европейски компании, новинарски агенции като Аsociated Press и CNN, дори и с консулски служби.

Един от най-оригиналните проекти, по които съм работила някога, е интерактивно видео за Ain’t No Grave на Джони Кеш, което може да бъде видяно на www.thejohnycashproject.com. Създадено е като жив организъм, за да илюстрира концепцията, че дори покойник, певецът остава безсмъртен.

Видеото е направено с клипове от негови филми и концерти, където всеки отделен кадър може да се нарисува по избран от зрителя метод и да се интегрира обратно в клипа. Алгоритъмът беше създаден от един от основателите на Google. Този проект беше награден с Грами и Silver Lion на рекламния фестивал в Кан.

Друг добре познат проект, в който съм участвала, е сериалът Закон и ред Лос Анджелис за NBC, където трябваше да открия и лицензирам вече създадени материали, които да допълнят заснетото: горски пожари, нефтени платформи, автомобилни катастрофи, архитектурни забележителности и т.н. Освен това се занимавах и с осигуряването на колаборации с различни продукти, компании и отбори, например Мicrosoft и The Los Angeles Lakers.

Често работя по риалити предавания, за които трябва да открия и лицензирам потребителско съдържание от YouTube, изискващо сключването на между 2000 и 5000 отделни споразумения.

Колкото до най-новите ми проекти: точно приключих работата по документален филм, изследващ културното влияние на уестърна Urban Cowboy, и започвам предаване на MTV за някой от най-големите поп звезди в момента.

Колко време отнема проучването за един проект? Какво Ви мотивира в процеса?

Обикновено имам една или две седмици преди официалния старт на продукцията, за да направя предварителни проучвания и подготовка. През това време разучвам сценария или заданието и измислям творческа стратегия за визуализирането на идеи, които в този момент са само на хартия. Това е най-голямото предизвикателство в целия процес, тъй като крайният успех на проекта зависи от него. Самият процес е това, което ме стимулира — измислянето и изпълнението, постоянната работа по нови теми, често с нови хора, динамичната среда и активните преговори.

Разкажете ни за най-интересните хора, с които сте работили: кои са оказали най-голямо влияние върху Вас в личен и работен план и защо?

Имала съм щастието да работя с множество страхотни личности — сценаристи, режисьори, продуценти, бизнесмени. Някои от тях са оставили неизличими спомени у мен, например легендарният продуцент Джери Брукхаймер (Карибски пирати, Oт местопресътплението, Лоши Момчета, Ченгето от Бевърли Хилс) ме интервюира за работа в екипа му.

Adriana Getz

Photo: Guliver Photos/Getty Images

Един от най-интересните за разговор хора пък е Стюард Коупленд, барабанистът на Police — същински аристократ и истински ерудит не само по отношение на музиката, но и на изкуството, фотографията, историята, храната, виното, литературата. Също така режисьорът Брайън Сингър (X-Men, Обичайните заподозрени), с много силен интелект и необозрима страст за поп култура, голямо въображение и ум като бръснач, комбиниран със здравословна доза цинизъм.

Имах честта да се срещна и работя за кратко с легендарния покоен Майк Никълс, ненадминат в своя финес, ерудиция, магнетизъм — и на личностно, и на професионално ниво. Безпардонният и смел Майкъл Мур, който вярва в своите убеждения с всяка клетка на тялото си и презира комерсиализма на Холивуд. И, разбира се, един от най-противоречивите aвтори на екшън филми в света — режисьорът Майкъл Бей (Трансформърс, Армагедон, Тексаско клане) — неоспорим лидер в манипулативното комерсиално кино, чийто увереност и арогантност са златният стандарт в индустрията. Запознах се с него на търг, на който се продаваха правата за римейк на Тексаско клане. В седем минути той представи виждането си за бъдещия филм пред избрани директори на студиа, искайки от тях десет милиона долара финансиране, потвърдени на място, в залата. Това, което видяхме, беше ненадминато по дързост — ужасяващ поглед в дебрите на подсъзнанието и истинско чувство на паразлизиращ страх, създадени само чрез сенки, силуети и звук, без да бъде показано нищо конкретно. След презентацията адреналинът в залата беше толкова наситен, че можеше да се реже с нож. Правата бяха продадени за точно пет минути.

Вдъхновение черпя от хора на гребена на вълната, с визия и размах – като Стив Джобс, Уолт Дисни, Елон Мъск, Стивън Спилбърг, Харви Уайнстийн.

Adriana Getz

Photo: Guliver Photos/Getty Images

Защо Лос Анджелис, а не Ню Йорк? Кои са хубавите и лошите страни на такъв мегалополис?

Лос Анджелис е град, в който или веднага се влюбваш, или тутакси намразваш.

Няма как да те остави безразличен. В момента, в който видях магистралите, смога, петлентовите пътища с непрестанен трафик, който не пада под 100 км/ч, зеленината и едноетажните къщи, всичко това ми се стори неустоимо и веднага се почувствах у дома. Лос Анджелис е град на идеи, оптимизъм, непрестанно преоткриване и движение напред, неокован от статукво, каквото в Ню Йорк има.

Кое беше последното място, което Ви впечатли?

Вирджиния Сити, Невада, е едно от любимите ми места. По време на златната треска през 19-ти век градът е бил богат на златни и сребърни мини, след това е западнал. Но и до ден днешен въплъщава духа на Дивия Запад и американската мечта. Всяка неделя местните хора се обличат с викториански дрехи, каубойски шапки, дълги рокли, кобури с оръжия (истински и заредени), и отиват да танцуват в легендарния бар Bucket of Blood Saloon (Кофа кръв), който от сто и петдесет години не е мръднал. В началото на 60-те хипита от Сан Франциско прекарали цяло лято в града сред местните, като така намерили вдъхновение за движението си. Този стар град е жив символ на американската история.

Adriana Getz

Photo: Guliver Photos/Getty Images

Гражданин на света, българка или американка?

Oт най-ранна възраст Америка е била мой идеал. Дойдох тук за да преживея лично американската мечта и чувството, че сама контролирам съдбата си — точно това се и случи. Aмерика е държава на хора, които работят здраво, за да постигнат нещо, и поемат пълна отговорност за себе си. Чувствам, че съм органична част от това общество. Разбира се, нося в себе си и чувство на интернационалност и принадлежност към Европа. Чувствам се еднакво у дома си и на Оскарите в Лос Анджелис, и говорейки със стари рибари в Лефкада в Гърция, и вечеряйки с приятели в центъра на София. Винаги съм любопитна към новото във всички аспекти от живота, затова всяко място ми е интересно.

Ако трябваше да опишете на детето си света с едно изречение, какво бихте казали?

Светът е в твоите ръце — той е чудесно място, където можеш да постигнеш каквото си поискаш, стига да си го поставиш за цел.

Ако можехте да върнете времето назад с 10 години какво щяхте да кажете сама на себе си?

Като съвет от бъдещето — ”Ако имаш акции на Apple, не ги продавай”. A сериозно — просто бих си казала истината: “Ако можеше да надникнеш в бъдещето, щеше да видиш, че най-доброто предстои.”

Публикувано 11.05.2015